Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
В своята книга „Силата на името” епископ Калистос Уеър казва, че не може да съществува автентична връзка между личностите без взаимна свобода и спонтанност, и това важи особено за вътрешната молитва. Някой би попитал: съществува ли молитва, която не е вътрешна? Съществува ли молитва, която е само външна? Не. Защо обаче тук я нарича „вътрешна молитва”? Защото съществува една по-екстровертна молитва в публичното богослужение, тоест когато отида на вечерня, когато отида на утреня, когато съм на Божествена литургия, когато се моля заедно с други, тя е по-външна. Разбира се, целта е молитвата да влезе в нас, да стане вътрешна енергия, но тя има по-силни външни черти, докато молитвата, за която говорим сега и с която се занимаваме — умната молитва, Иисусовата молитва, има по-вътрешни елементи. При нея човек се опитва да се уедини малко, за да се обедини, разбира се, по-късно с целия всемир. Така тук той казва, че за да съществува автентична връзка между личности, това не може да стане без свобода и спонтанност. Нека запомним тези две думи. Не могат да се срещнат две личности, ако няма свобода и спонтанност. Тоест, първо, ако не искам. Първият и най-важен елемент в християнството е: „Който иска да върви след Мене, нека (…) Ме последва”. Не можеш да отидеш насила при Бога. Христос не иска връзка, която е под натиск, под „тежкия камък” на „трябва да го направиш”. Христос не иска това. Христос не иска това налагане и колко много се наскърбява Бог, когато се отнася с голяма свобода, с голямо дълготърпение, с голяма любов към хората, а ние какво правим? Притискаме ги, опитваме се насила да ги заведем на църква, опитваме се насила, под натиск и с кавги в семействата, родителите към децата, да ги заведем насила на църква. Това не дава плод. И ако го направиш веднъж, ако го направиш два пъти, на третия път детето ще се разбунтува. Ние казваме: „О, какви бяха старите времена, когато учителите ни водеха задължително на църква!”. Но внимавайте, ако тези времена бяха прекрасни, защо не дадоха плод? Какво стана с всички тези, които ги водехме насила на църква? Къде са всички тези хора? Къде са всички тези християни? Защо църквите не се напълниха? Логично би било енориите да са живи, би трябвало храмовете да са пълни. Защото всичко, което става задължително, всичко, което става с насилие, страх, ужас, няма бъдеще. Може за момент страхът, ужасът, заплахата да дадат резултат, но това не може да даде дълбок, благодатен плод в бъдеще. Ето защо, колкото повече притискаш някого, накрая го губиш. Хората, които са притиснати, ще реагират. Следователно изключително важно е човек да бъде в състояние на свобода и любов, а не на потисничество. Затова е изключително важно да разберем, че свободата във връзката с Бога е най-великото нещо. Бог да чувства, че свободно отиваш при Него. И другото, което казва тук епископ Калистос, е спонтанността. Не е достатъчно само да дойда при Теб, трябва да ми позволиш да бъда и себе си. Светците на Църквата каква ценна черта имаха? Отиваш при свети Паисий, отиваш при свети Ефрем, отиваш при една старица, отиваш при един свят човек. И те ти позволяваха да бъдеш себе си. Не те съдеха, не те дърпаха насам-натам, за да те доведат до това, което искаха. Ти казваш на другия „Ела”, но как да дойде другият, като знае, че до теб ще бъде стегнат, скован, не може да каже каквото иска, не може да изрази каквото иска, не може да прояви това, което чувства, това, което усеща. Как да седна, как да говоря, как да гледам до теб?
Първо, молитвата да бъде свобода, да искам да се усладя от връзката с Бога. И второ, да има спонтанност в нея, да Му говоря, както говоря на баща си, както говоря на брат си, на приятеля си, като изповед на Бога. Да Му казвам: „Боже мой, обичам Те, искам Те, търся Те. Аз съм човек, всичко оплесквам, падам, смачквам се, разкъсвам се, боли ме, страдам. Спаси ме, помилуй ме”. И да отиваш с желанието да се оголиш пред Бога, да не отиваш с желанието да покажеш, че си някой, или да скриеш нещо. Ние много пъти осъждаме хората, казваме, че този води светски живот, тази е луда и прави едно, прави друго, онзи е такъв или онакъв, и старецът Паисий казва: „Деца, не осъждайте никого, защото и ние, които сме тук на Света гора и постим, и се молим, ако Божията благодат ни остави за един миг, всички ще тръгнем по пътищата, ще търчим по нощните заведения”. Тях какво ги държи? Благодатта. Не се гордей, ако си успял да направиш нещо, че си отишъл на църква, че си постил, че си постигнал не знам какво. Не проявявай егоизъм, защото Бог ти е дал това това.
И така, епископ Калистос казва, че молитвата няма постоянни и неотменими правила, които задължително се налагат на тези, които търсят молитвата, както няма някакъв технически, физически или духовен метод, който да принуди Бога да прояви Своето присъствие.
Това е много хубаво и ни е нужно тук. Разбираме, че молитвата трябва да бъде спонтанна, трябва да бъде свобода, трябва да има любов. Няма молитва, каквато и да е тя, която да принуди Бога да се яви в живота ти. И тук ще направим много полезна вметка. Сега влизаш в интернет и слушаш каквото искаш, без да е проверено, без да знаеш кой е този, който го казва, кои са източниците му, откъде е, човекът принадлежи ли към някоя църква или сам си е сложил расото и говори, шарлатанин ли е, истински свещеник ли е? И хората го споделят и си го препращат. Защо казвам това? Спомнете си, едно време, когато намирахме в домовете си на изтривалката, на вратата едни листчета, върху които пишеше: „Тази молитва на свети Нектарий я кажи толкова пъти и след като я кажеш толкова пъти, я дай на още толкова хора, и ако го направиш, никога няма да се разболееш и ще получиш късмет и благословение”. Или молитвата на св. ап. Иуда (Тадей). Ще я кажеш седем пъти, девет пъти, не знам колко си пъти, и след това ще направиш това и онова и тогава ще получиш еди-какво си. Тези неща нямат нищо общо с православието, с християнството, със светците, с отците. Това са демонични неща, защото реално вкарват магия в истинската връзка с Бога.
Връзката с Бога е жива връзка, каквато е връзката с майка ми, с баща ми. Може ли някой някога да си помисли, че ако кажа три пъти „Мамо, обичам те, мамо, обичам те, мамо, обичам те”, майка ми ще ме обича? Или ако кажа пет пъти „татко”, или ако занеса на баща си 10 тенекии елей, ще ме обича? Или ако не му занеса, няма да ме обича и не знам си какво. Бог е жива личност, която общува, разговаря в живота на човека. Човекът Му говори, те започват жив диалог. Бог се скрива и се явява според обстоятелствата и ситуациите. Дава ти или ти взема съответно, за да израснеш, за да узрееш. Открива ти се или се скрива. Бог е свободен. Бог не е обвързан. Не можеш да принудиш Бога да направи нещо. Напротив, колкото повече Му казваш да направи това, Той не го прави. И колкото повече настояваш, Той не се появява, защото ти казва: „Не, няма да дойда, когато твоето его иска. Няма да дойда, както ти го искаш или както ти вярваш, че е правилно. Ще се появя, когато трябва. Ще се появя, когато знам, че си готов. Ще направя това, защото то е за твое добро, или няма да го направя. Ще говоря или ще мълча. Не можеш да принудиш Бога да направи нещо. Ти казваш: „Ще постя, и това ще се случи”, но не става. Не можеш по никакъв начин да принудиш Бога да ти се открие с механизъм, с метод, с рецепта. Молитвата не е рецепта. Молитвата е жива връзка с Бога. Нека запомним това и всеки път, когато видим някой да ни казва: „Направи това или направи онова и ще получиш еди-какво си”, да не слушате тези неща. Това не съществува в нашата връзка с Бога. И си спомням онова листче за свети Нектарий, в което се казваше, че ако не го направиш, ще ти се случи и зло.
Продължаваме напред. Божията благодат се дава винаги даром. Винаги даром и не може да бъде придобита автоматично с какъвто и да е метод или тактика. Срещата на Бога и човека в царството на сърцето на всеки става свободно. Става спонтанно и има неизчерпаемо разнообразие от форми. Може на теб да ти носи утеха четенето на акатисти. На другия може да му харесва да чете псалми. Трети мълчи. Четвърти пали само кандило. Пети казва Иисусовата молитва. Шести върви и се моли.
Разказвал съм за онзи старец, когото видях на Света гора. Отидох сутринта в храма, но беше много рано и още не бяха започнали службата, и виждам един монах, който имаше огромна черна броеница, вървеше напред-назад в притвора непрекъснато. И казвам на някой, който беше до него: „Страда от нерви”, а той ми казва: „Не, той си изпълнява правилото по този начин”. Изпълняваше си правилото. Монасите имат правило и той си изпълняваше правилото. Беше намерил този начин. Всеки трябва да намери начина, който подхожда на неговия организъм, на неговите болести, на неговото умствено, духовно, душевно, физическо равнище, на етапа, в който се намира. Една майка, която отглежда бебе, е по-различна. Жената, която вече е баба, е по-различна. Жена, която работи, е по-различна. Една жена, която е пенсионерка, един възрастен човек не може да пости строго. Кога е времето за строг пост? Младостта. Когато си възрастен, е време за търпение. Търпение в болестите, търпение в трудностите. Това ще те освети. Постите ти няма да те осветят, когато си на 70 и 80 години. Друг казва: „Аз не мога да правя много неща, но гледам дъщерите си, децата си”. Прави го. Гледам ги с радост, не с мрънкане. Да имаш радост в себе си и да казваш: „Правя това, детето ми, не мога да правя нещо друго, не мога да правя голяма благотворителност, да върша големи дела”. Така е. Но ще направя това.
Една бедна старица купи линейка. Тя си мислила: „Колко пъти се нуждаех, колко пъти ми трябваше, колко пъти това ме спаси”, и си казала: „Добре, ще направя това”.
Тоест човекът, който обича, човекът, който иска, той изобретява. Ако не искаш, какво гласи мантинадата тук в Крит: „Щом нямам мерак за целувка,
не очаквай — ще е само плюнка”. Значи не искаш.
Иисусовата молитва, „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, не е единствената молитва или единственият начин, но въпреки това тя е спечелила от векове сърцата на християните. Светците и обикновените християни са намерили в тази малка молитва огромен смисъл. Обикнали са я силно. Защо са я обикнали? Това се дължи, казва епископ Калистос, на четири причини.
Първа причина е нейната простота: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Нито да помниш думи, нито да помниш прилагателни, глаголи. Това не са глаголи. Има различни варианти, ще ги кажем, когато му дойде времето: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния”. „Господи Иисусе Христе, Сине Божий и Слово, помилуй ме, грешния”. Има за Пресвета Богородица: „Пресвета Богородице, спаси ни”. Първото нещо, с която тази молитва е спечелила Божиите хора през вековете, е простотата и привлекателността. Призоваването на Името е молитва с особена простота, достъпна за всеки християнин.
Дори свети Григорий Палама и други отци учат, че тази молитва трябва да се преподава в училищата, да я преподаваме на децата. (Сега не го казваме, че ще ни бият). Но същевременно, казва той, макар да е проста и достъпна, тя води до големи дълбини на битието, до най-дълбоките тайни на умилението. И по-нататък казва, че тази молитва може да се отправя, като се използва броеница, сега можеш и часовникът си да нагласиш за конкретно време. За да се научиш да ходиш, трябва да направиш първата крачка. За да се научиш да плуваш, трябва да влезеш във водата. Същото важи и за призоваването на Името Христово. Започни да казваш молитвата с любов. Не казвай: „Как да го правя?”. Започни да я казваш: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме. Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Започни да я казваш така. Започни да произнасяш тези думи с преклонение и любов. Опитай се да прилепиш мисълта си към думите и ги повтаряй. Не мисли, че призоваваш Неговото име, мисли за Самия Христос. И епископ Калистос казва: „Произнасяй Неговото име бавно, нежно и тихо”. Какво означава това? Вземам броеницата, започвам да казвам молитвата, намирам място в дома си, през лятото на балкона, на верандата, на двора, ще вървя, ще съм прав, ще съм седнал. Мога да имам столче, табуретка, което да ми носи утеха, атмосферата да ми носи утеха. Мога да запаля малко кандило и свещ. Мога да запаля кадилничката ми, преди да започна да чета нещо от някое житие на светец, нещо да послушам и да взема броеницата си и да започна: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, бавно, спокойно, тихо. В началото умът ти ще се разсейва, ще лети, ще се рее, както казват отците на Църквата. Ще мислиш за храната, ще мислиш за съпруга си, ще мислиш за децата, ще мислиш за различни неща, добри, лоши, не пречи. Няма да се тревожиш, няма да казваш: „Добре ли го казах, не го ли казах добре?”. Така е. Няма да казваш такива неща, няма да я изследваш, няма да анализираш молитвата си. Просто ще казваш молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Умът ти се е разсеял, ще го събереш пак в думите: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, без да се тревожиш и да казваш: „О, какво мислих, къде отиде умът ми, колко лош човек съм, каква грешница съм”. Без такива неща. Защото, когато анализираш себе си по време на молитвата, правиш това голямо зло, за което свети Софроний казваше: „Не ставай шпионин на себе си”. Не ставай шпионин на себе си. Какво направих, как го направих, защо го направих. „Сега ще отида в ада, сега ще изгоря, не съм прав, но не съм добра.” Остави тези неща. Това са разсъждения на егото. Ти прави това, което трябва. Паля кандилото просто, кадя просто, седя тихо, хубаво, през нощта, или сутрин на зазоряване. Така е. Искаш да си направиш кафе, направи го, не е проблем. Искаш да си изпиеш кафето и след това да започнеш тази молитва сутрин, направи го. Но не се плаши, че в самото начало няма да можеш да събереш ума си. В началото няма да можеш, ще се разсейваш на различни теми, не е проблем. Колкото си успял, добре.
Външно молитвата се учи лесно. По принцип се състои от думите „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Друг път казваме само „Господи Иисусе Христе”. Други казват и „Иисусе мой, Иисусе мой”. Разбира се, „Иисусе мой, Иисусе мой” е по-рядко, не го срещаме толкова много в текстовете на светците. Това, което срещаме повече, е „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Има и „Помилуй ни”, но свети Порфирий казваше: „Казвайте „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.”
Всеки е свободен да открие чрез личния си опит особения състав на думите, който отговаря пряко на нуждите му. Така е. Важно е, разбира се, ние да казваме тази молитва. Тук епископ Калистос различава тази молитва по два начина. Казва, че има молитва, която е спонтанна, и има предварително планирана. Какво означава спонтанна? Свободна. И какво предварително планирана? Нека започнем от второто. Предварително планирана означава, че съм решил всеки ден сутрин например да произнасям молитвата по броеница. Предварително планирано е като среща, като правило, което е добре да не губим, да не го разваляме лесно. Съществува обаче и свободното произнасяне. Тоест да се опитам, докато мия чиниите си, или докато съм в кухнята си, или докато готвя, или докато вървя, или докато съм на фитнес, или докато съм на пазар, да казвам вътре в себе си: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме. Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе”. Ще видите, че колкото повече казвате това, толкова повече това ще става ваше притежание и ще ви изпълва. Човек може да стигне дотам да бъде толкова наситен от Божията благодат и от Светия Дух, че дори по време на сън молитвата да се произнася в него. Това е невероятно, но е факт. Тоест първото нещо, което ще почувствате, и аз ви го гарантирам, е радостта. Радостта. Ще почувствате сладост в сърцето си, горене в сърцето. Ще почувствате сладост. Енергията на Светия Дух ще действа във вас и ще започнете да чувствате такава сладост, че няма да искате да спрете. Ще казвате: „Кога ще стане време да се моля?”. И какво казват отците на Църквата? „В началото я казвайте постоянно, постоянно. От количеството на молитвата ще преминеш към качеството.” Умът ти ще вземе количеството, което му даваш, и накрая ще я свалиш в сърцето си, и там ще дойде качеството. Там ще дойде, където не е нужно голямо количество, а действа спонтанно от само себе си. Следователно имаме спонтанната, свободната молитва, която мога да казвам по всяко време на деня, докато шофирам, докато вървя, докато чета на децата, но имам и предварително планираната. Всяка от тях има смисъл.
И така, тук епископ Калистос казва: „Можем да казваме тази молитва веднъж или повече пъти в отделни моменти от деня, които иначе биха останали духовно изгубени”. Занимаваме се с някаква обичайна или автоматична дейност като обличане, миене, шиене, копаене в градината, когато вървиш, когато шофираш, когато чакаш на опашка за автобус, в обществена служба, в задръстване. В задръстване, което постоянно се случва, не се нервирай, успокой се. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Там имаш възможност да се молиш, а не да се нервираш. И така, на пътя, когато си в трудна ситуация, в стресова ситуация, когато не можеш да спиш през нощта, имаш добра възможност да се молиш за някого. Свети Паисий какво направил? Направил часови цикъл и казвал на своите духовни чеда: „Няма да спим постоянно. Ако спиш добре, се лиши и от малко сън”. Добре, на този, който не може да спи, не му казваме такива неща. И така, той казал: „Ти ще се молиш за децата, които имат рак. Ти ще се молиш за родителите на децата, които имат рак. Ти ще се молиш за хората, които са загубили децата си. Ти ще се молиш за душите на децата. Ти — за затворниците. Ти — за бездомните”. И направил часови цикъл, изпълнил го с молитва, и казвал: „Мария, ти в 1 часа ставаш за молитва. От 1 до 1:30 се молиш. От 1:30 до 2:00 е Елена. От 2:30 до 3:00 е Катерина”. И в енорията може да стане това. Молитвена верига — когато някой например е болен. Уговарят се кой кога ще се моли за Георги, който е болен от рак, за този, който е в реанимация, ще отправим молитва за този човек, Бог да му помогне, каквото Бог иска, ще стане, но ние ще се молим. Това е наше задължение. Спомням си веднъж, когато отидох на Света гора, първите пъти, когато ходих, и виждам едно старче, беше на една стасидия. Аз с часове стоях, дори не помислях да сядам изобщо. Изобщо не мислех за стасидия. Всичко това, което виждах пред себе си и се случваше, ме беше завладяло. Но това старче до мен заспиваше. Ту на едната страна, ту на другата страна. До мен беше един монах. Той ми казва: „Този е свят човек”. Казвам: „Наистина ли?” Казва ми: „Той, представи си, дойде вече възрастен в манастира, има внуци и деца в света”. Човек работлив, съвестен, добродетелен в живота си, и мечтаел веднага щом устрои децата си, да дойде на Света гора, за да умре. „И дойде тук и какво прави? Виждаш ли го как спи?” Казвам: „Да”. Казва: „Не спи цяла нощ”. „Защо не спи?” Казва ми: „Защото има много любов към хората и си мислил: „Тук на Света гора, където съм се откъснал от света — защото в света беше работник, борец, знаеше какво е пот, какво е работа, какво е да отглеждаш деца — сега аз тук на Света гора какво мога да правя за хората, детето ми? Какво да им дам?” И както седял в килията си, там в Егейско море, виждал, че често минават самолети. И му дошла идеята: „Ще правя поклони и молитви, за да стигат хората по домовете си здрави”. Ето какво намерил, ако искаш да намериш. И казва: „Ще се моля и ще правя поклони за тези хора, за да отиват по домовете си здрави, дай Боже, да не падне някой самолет”. Но ето, че тази авиолиния, която конкретно виждаше, беше международна и самолетите не спираха. И коленете му се протъркали от многото поклони. Така че той е светец, чието име никой никога нямаше да научи, нито книги щяха да пишат за него, нито някога ще стане известен. И все пак е свят, велик човек, върху когото почива Светият Дух”. Така е. Той намираше този начин да проявява любовта си към хората. И на следващия ден спеше в църквата.
Следователно, ако много пъти ви обземе безсъние, това е хубава възможност да се молите за някого. И ако се молиш за някого, след това и ще ти се доспи.
Иисусовата молитва, „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, е ценна, защото, бидейки много проста, може да се казва в ситуации, в които умът лесно се разсейва. Точно защото е проста, можеш да я казваш навсякъде. Не можеш да кажеш: „Разтревожих се, как да си спомня сега молебена наизуст?”. Затова е толкова проста, толкова кратка, толкова лесна, но същевременно и толкова силна, че мога по всяко време да я произнасям.
