Автор: игумен Никодим Филотейски
Превод: Константин Константинов
Веднъж в началото на моето игуменство, когато дълго време си говорехме по телефона всяка седмица в продължение на час и аз му излагах всички проблеми, а той (старецът Ефрем Аризонски) ми отговаряше и ме съветваше с голяма бащинска любов, му споменах за един голям административен проблем, който беше възникнал, и го помолих за помощ. Тогава той ми каза: „Чедо мое, това сега много ли те тревожи?” „Да, геронда”. Беше около 9 часа вечерта. Той отговори: „Добре, това свърши. Искаш ли нещо друго?”. „Не, геронда, не искам нищо друго, но свърши ли? Свърши ли този проблем?”. „Е, хайде, лека нощ.”. И така, на следващия ден сутринта, около 8 часа ни се обадиха по телефона от една държавна агенция (която, да си кажем истината, е известна с това, че не отваря в 8 часа) и ни казаха, че въпросът е уреден окончателно.
Има безброй подобни случаи, както за здравословни, така и за други проблеми. Например в щата Флорида се очаквал голям ураган и хората напускали домовете си по указание на властите. На въпроса на отците дали и те трябва да напуснат манастира, старецът отговорил: „Не. Ще останете там и Бог ще направи нещо”. И разбира се, ураганът променил посоката си и изобщо не минал през това място, а се отклонил към морето и приключил там. Когато отново имало такова природно явление във Флорида, която е известна със своите урагани, на въпроса на отците какво да правят, старецът, тъй като винаги избягвал да се показва и да демонстрира своите възможности и добродетел, им отговорил: „Добре, тръгнете и ще видим”. И разбира се, ураганът отново променил посоката си и изобщо не минал през манастирите. Също така, в началото на моето игуменство, когато бях неопитен и се опитвах да се предпазя от изкушенията, в един наш разговор, когато ме видя разколебан и уплашен от това, което ще последва от изкушенията, той ми отговори с голяма бащинска любов, която ме разтърси: „Чедо мое, не се страхувай. Кръстът, който носиш, е и мой, и ще го носим заедно докрай”. Така през всички години от живота си ние се чувствахме много сигурни и казвахме, че каквото и да се случи, дори и на другия край на света, където се намира старецът, той ще ни помогне, ще ни покрие и няма да ни остави. Няма да ни остави да стигнем до задънена улица. Този човек искаше да облагодетелства онези, които го клеветяха. Веднъж когато научих, че един духовник от света го клевети, отидох при стареца и изразих протеста си срещу този човек. Бях млад и старецът, разбира се, ме спря и ми каза: „Добре ли си, чедо мое? Аз търся такива възможности, за да умия греховете си и грешките, които правя ежедневно, а ти искаш да ми развалиш работата. Аз се радвам, когато чуя за такива хора. Те са мои благодетели!”. И когато хора, които го клеветяха, идваха да търсят помощта му, той им я даваше с голяма радост, без злоба, с голяма благодарност и бихме казали, без никаква злопаметност. И това, което казваме, сме го преживели, не е нещо, което просто сме чули. Той се молеше за целия свят и беше дълбоко загрижен за любовта към родината и за нейното бъдеще. Веднъж, преди повече от 20 години, когато американците искаха да преминат с войски през Турция, за да нападнат Ирак, старецът ми каза: „Молих се много турците да кажат „Не”. И в крайна сметка това се случи. И разбира се, той направи това, за да влоши отношенията на турците с американците, и в крайна сметка това се случи. През последните години от живота му, както споменахме, Бог му беше отнел говора по причини, които само Той знае. Впрочем, той ни беше казал толкова много неща през всички години, както обичаше да казва в своите беседи: „Всички ви направих полу-духовници“. Имаше предвид всички монаси и монахини, които знаеха много духовни неща (Духовник в смисъл на човек, който има благословението да изповядва хората – бел. прев.). Така че през тези последни години, въпреки че старецът не говореше, посещението при него беше като повторно кръщение. Както казахме, той излъчваше неописуема благодат. И тъй като не можеше да говори, той не ни позволяваше да му говорим за нашите проблеми. Но ние си помислихме, че със сигурност, ако му ги кажем вътрешно, старецът ще ги чуе. И не само ние, но и много други духовни лица и миряни, с които обсъждахме този въпрос. И така, когато бяхме до него, ние коленичехме, хващахме ръката му и му говорехме вътрешно. Казвахме си проблемите, греховете си и го молехме да ни помогне, и бяхме сигурни, че ни чува. И разбира се, връщайки се обратно в Гърция, виждахме, че това, което бяхме поискали, се случваше. По време на последното ми посещение си спомням, че коленичих пред него в един момент и го помолих за нещо с наведена глава. Старецът седеше в едно малко кресло и с лявата си ръка се молеше с броеница, а аз държах другата му ръка и го молех вътрешно да ми помогне по някакъв въпрос. Завършвайки тази молба, когато вдигнах главата си, видях, че старецът поклаща пръст и ми казва: „Търпение”, имайки предвид, че това, което искам от него, не може да стане и изисква търпение. Разбира се, всичко това означаваше, че той слушаше всичко, което му говореха. Една дама, опитвайки се да разбере дали старецът я чува, отиде при него в момента, в който старецът раздаваше сладки на поклонниците. Тя си каза наум: „Геронда, покажи ми, че ме чуваш”. И тогава старецът я погледна, взе две сладки, докато на всички останали даваше по една, даде ѝ ги и ѝ прави знак с лицето си, за да разбере, че той чува всичко.
Друг наш монах вътрешно го помоли да му помогне, да го просвети да утеши стареца си. И старецът, само при тази молба, това искане, което монахът отправи вътрешно, което дори ние, които бяхме пред него, не чухме, се въодушеви и му направи знак, че трябва да направи точно това. И още много, безброй подобни случки, показващи в какви духовни дълбини и ширини се намира старецът.
Един път в Аризона той ми каза, клатейки пръст: „Този, който остане, детенце мое, до края под мое ръководство, гарантирам неговото спасение. Който си тръгне, не нося никаква отговорност”. Истина е, че старецът много пъти гарантираше нашето спасение. Стига да останем до края под неговото ръководство. Тъй като знаем, че старецът не лъже, бяхме и сме сигурни в това. Разбира се, стига да изпълняваме задълженията си. Имаме безброй примери, които свидетелстват за всичко това. Едно от тях беше свидетелството на свети Ефрем Катунакийски. Това станало през 1986 г. с две духовни чеда на стареца. По време на тяхното посещение при св. Ефрем Катунакийски, той им казал: „Вашият старец е много богат“. „Но нашият старец е беден, не е богат.” „О, не, той е духовно богат, плаща с пари и ще ви вкара всички в Рая. Видях го пред престола на Христос и Христос му каза: „Отец Ефрем, влизай вътре”. А старецът възрази на Христос, казвайки: „Да, Христе мой, благодаря Ти много, но знаеш ли, за да вляза в Рая, искам да влязат и всички мои монаси и монахини!”. В началото Христос се замислил, но след това казал: „Добре, нека влязат и те”. „Но знаеш ли, Христе мой, има и нещо друго. Искам в Рая да влязат и всички миряни, които са мои духовни чеда. Ако не влезе и последният, и аз не искам да влизам в Рая.” „Но не всички са за Рая”, казал Христос. В крайна сметка Христос отстъпил пред настояването на стареца и въвел и тях в Рая.
Друго свидетелство е, че самият старец се е молил Бог да му разкрие дали всички негови монаси и миряни са спасени. И веднъж той имал свръхестествено преживяване с майка си, която станала монахиня с името Теофано в манастира „Панагия Одигитрия” в Портария, Магнезия, и починала в манастира „Архангел Михаил” в Тасос. И двата манастира са метоси на манастира „Филотей”. Майката на стареца Теофано беше много борбена и добродетелна монахиня. Той я видял насън. Бил в една къща, тя влязла сама, както свидетелстваше старецът, и седнала зад маса с голяма книга. Прелиствала книгата и си водела бележки. Прелиствала я и си водела бележки. В един момент затворила книгата, обърнала се към стареца и му казала: „Бъди сигурен, всички са вътре“. Поклонила му се и си тръгнала. Старецът добавил: „Не се приближи до мен, защото сега те са едно, а аз — друго“.
Тоест тя вече принадлежала към тържествуващата Църква, а старецът — към войнстващата. Там, в Аризона, в манастира „Свети Антоний”, районът е пустинен, само с кактуси. С ужасна жега през лятото и суша. Преди доста години в района около манастира дойдоха много гърци и чужденци духовни чеда на стареца и си направиха жилища. Един от тях почина около 2004 г. След 40 дни съпругата му го видяла насън и го попитала: „Къде си?”, а той отговорил: „Аз съм много добре, но трябва да знаеш, че от самото начало един глас вървеше пред мен: „Отворете, това е човекът на Ефрем“.
Когато имахме някакво изкушение или трябваше да се справим с някаква трудност, било ние, било миряните негови духовни чеда, старецът не използваше само конвенционални оръжия, но и неконвенционални. Какво имам предвид? За да бъде сломено едно изкушение, една битка, това, от което се страхува дяволът, е смирението. В това отношение старецът получаваше повече от „отличен”. Така че той винаги предлагаше нещо, което самият той правеше в личния си живот — пътя на смирението. Дори това да противоречеше на здравия разум. Ще спомена един пример, за да можете да разберете. Имаше двама братя, които имаха общ бизнес. И двамата се изповядваха при стареца. В един момент единият от братята завидя поради слабост на другия, започна да всява раздори и да обвинява брат си за различни неща. До такава степен, че заведе съдебни дела, в резултат на което брат му се огорчи много и заболя от скоротечен рак, който доведе до смъртта му. Преди да си отиде от този свят, той казал на децата си: „Знаете ли, деца, чичо ви ни представи едни документи, които не трябва да подписвате, защото, ако ги подпишете, ще останем на улицата”. Когато починал, децата му отишли при стареца и го попитали: „Геронда, баща ни ни каза за тези документи на чичо и ни посъветва да не ги подписваме. Вие какво ще кажете?”. Децата очаквали старецът да каже да не ги подписват, но старецът казал обратното: „Не, ще ги подпишете”. „Но, геронда, ще останем на улицата.” „Няма значение, проявете послушание и ги подпишете, и ще видите Бог какво ще направи.” И така, децата проявили послушание, подписали ги и първоначално се озовали на улицата, но за много кратко време започнали нов бизнес, който постепенно се разраснал. Направили голяма фирма, голяма фабрика и все още процъфтяват. А чичото в крайна сметка закрил бизнеса си и разбира се, с покаяние и той предал душата си на Бога. Този метод старецът прилагаше много често при всички нас и добавяше: „Когато видим голямо изкушение, голяма съпротива срещу нас, тогава правим „гмуркане”. Когато сме в морето и идва голяма вълна, ако искаме да продължим напред, сме принудени да се гмурнем, за да излезем след вълната, защото, ако не го направим, вълната ще ни отнесе и изхвърли обратно. Така и в духовния живот, когато видим пред нас в даден случай изкушение, съпротива, бунт, за да не стане беда и да избегнем всякакво зло, се смиряваме и оставяме да мине изкушението. Старецът, както казахме, по подражание на своя старец бе отличен учител и обучи много монаси и монахини, изпълнени с несравнимо послушание, борбен дух и свят живот. Но и духовните чеда на стареца, които бяха в света, не отстъпваха по борбеност, духовни постижения и ревност към Христос.
Ще споменем един показателен пример. Веднъж в Америка старецът ми каза: „Знаеш ли, тук имаме и миряни големи подвижници. Чуй какво ми се случи. Идва една жена, която изповядвах, на около 50 години, и ми съобщава, че има рак: „Но, геронда, моля ви да не предприемам никакво лечение, за да мога да отида час по-скоро при Христос”. „Но, чедо мое, знаеш ли какво говориш? Имаш ли силата да направиш това?” „Да, геронда, с Вашето благословение, моля Ви да ми го позволите.” И така стана. Облякох я във велика схима и тя си отиде „с експреса”.
Не след дълго идва друга и също ми казва, че е с диагностициран рак: „И Ви моля, геронда, като онази жена, да ми позволите да направя същото. Да стана монахиня, да отида по-бързо при сладчайшия Иисус.” „Сигурна ли си?” „Да, геронда, с Вашето благословение.” И така стана. По-нататък идва трета и ми казва същото и аз бях изумен. „Добре, казвам ѝ, какви сте вие? Такава ревност за Христос и смелост пред смъртта никога не съм срещал преди.” Третата обаче не след дълго дойде, плачейки, и ми каза, че резултатите ѝ са отрицателни и в крайна сметка няма рак.
Имаме много свидетелства за намеси и чудеса на стареца, докато е бил жив, в различни части на света, където бързал да помага на хората. Но за съжаление, поради ограничено време, не можем да ги споменем. Към 2009 г., след известие, което получил „отгоре”, той ни каза, че ние, за съжаление, ще бъдем тези, които ще преживеем Третата световна война. По онова време тази война изглеждаше много далечна, но днес виждаме, че за съжаление, сме се приближили до нея много. И така, старецът казваше, че причината за тази война ще бъде хомосексуализмът и противоестествените грехове. Поради тези грехове Бог ще спре това пропадане и ще допусне тези трудни ситуации, в които ще изгорят онези, които живеят в тези грехове. Също така той беше казал, че ще настъпи голям глад в света, чийто край ще бъде световната война. Когато чух тези неща, честно казано, бях изненадан и признавам си, се отчаях. Тъй като старецът разбра какво се случи с мен, на следващия ден той добави: „Тези неща, чедо мое, не ти ги казах, за да се отчаеш, нито за да се разтревожиш. Вие не минахте нито през скърби, нито през глад, нито през войни, нито през граждански войни, през които преминахме ние. Сега е време за борба. Ще се подвизавате, ще се борите, за да можете да продължите. И ако Бог допусне да си отидем, да си отидем по християнски, но да знаете, че ще дойдат скърби, след като си отида от живота. Ще се добавят големи скърби. Две ще бъдат непобедимите оръжия: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и „Пресвета Богородице, спаси ни”. Каквато и скръб да срещнете, казвайте тези молитви и ще покажете на Христос, че сте Негови. И да знаете, че през тези дни светите Ангели ще покрият истинските Христови чеда с крилете си. Не е нужно отчаяние. Нужна е борба, вяра и много молитва”.
Тук ще споменем една случка, която ни разказа старецът и която сме разпространили и в интернет. Веднъж някакъв старец (разбира се, това бил самият старец, но той, както винаги, е искал да се крие) се свързал с Христос и Го помолил да свали летвата от нивото, на което била до този момент, поради слабостта на днешните хора и хората днес да се спасяват по-лесно. И както разказваше старецът, Христос го попитал: „Какво искаш да направим? От десет, образно казано (за да го разберем), да слезем на седем?”. Христос се съгласил. „Христе мой— казал старецът след това — може ли да слезем на шест?” Защото старецът се пазарял с Христос (да използваме тази дума) за доброто на хората, разбира се. И Христос се съгласил. „На шест? Да слезем на пет? На четири? На три?” Там Христос спрял да отстъпва. Следователно, както казва старецът, днес е много по-лесно да се спасим, разбира се, поради големите изкушения, предизвикателства и изпитания, с които ние, хората, се сблъскваме ежедневно. Но Христос казал: „Щом вие, днешните хора, нямате никакви добродетели, искам поне да казвате: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и „Пресвета Богородице, спаси ни”. Старецът казваше, че само тези думи могат да вкарат в Рая този, който ги казва винаги. Разбира се, старецът изобщо не изоставаше и в милостинята. Преди известно време ни беше съобщено от един бивш негов сътрудник мирянин, че той събирал пари и купувал къщи на многодетни и бедни семейства. Когато отишъл в Аризона, почти всеки ден излизал в бедните квартали на района и раздавал, освен храна, и пари, които му давали поклонниците, и то немалко пари, предимно банкноти по 100 долара. А бедните мексиканци и други нуждаещи се тичали до местната банка, за да развалят голямата банкнота. В банката ги питали кой им дава тези пари, а те отговаряли: „Човекът ми даде парите”. Те не знаели как по друг начин да назоват стареца. А старецът се радвал като малко дете, когато виждал как тези бедни и болни хора го чакат всеки ден.
Половин година преди смъртта му, някакъв млад мъж, който наскоро се оженил, дошъл от Крит в Атина по работа. Съпругата му го информирала по телефона, без обяснения, че бременността ѝ била прекъсната, което му донесло голяма мъка. Вечерта, тъй като не можел да спи, решил да слуша на мобилния си телефон някаква беседа на стареца Ефрем, когото никога не бил срещал, като същевременно казвал молитвата. След известно време, докато казвал молитвата, той усетил силно присъствие до себе си и един глас му казал настоятелно в дясното ухо: „Събуди детето”. На сутринта, около 5 часа, много притеснен, той успял да говори по телефона със съпругата си и ѝ казал, горчиво плачейки: „Много те моля, кажи ми, детето добре ли е? Старецът Ефрем дойде и ми каза: „Събуди детето”. Кажи ми, че е добре”. Съпругата му избухнала в плач. По-късно тя признала, че поради някакви проблеми и под натиска на помислите, била планирала да прекъсне бременността с помощта на медикаменти. Но и тя се молела на Бога, ако тръгне да прави нещо лошо, Той да я спре. И разбира се, когато съпругът ѝ ѝ разказал за присъствието на стареца насън, тя заплакала, отказала се от намерението си и злото било избегнато. И този човек ни се обади по телефона и се чудеше защо старецът е направил това за него, след като дори не го познава. Но разбира се, тук е действала любовта на стареца, която го е известила, и той се е затичал да предотврати злото. Такива случаи са многобройни.
Един път, както разказва шофьорът на стареца, Георги, докато старецът изповядвал в една църква в Чикаго, му дал знак, че еди-кога си ще тръгнат и ще отидат в някаква къща. В даден момент по време на изповедта той го извикал отново и му казал: „Програмата се променя, в еди-колко си часа ще бъдеш отвън в колата. Ще отидем другаде”. Шофьорът излязъл навреме. Старецът дошъл, но с него била една висока, слаба, облечена в черно жена на около 50 години. Старецът казал: „Ще отидем до къщата на госпожата”. Влезли в колата – отпред били шофьорът и старецът, а отзад жената. Докато пътували, тя не говорела. Казала само две-три думи: „Карайте направо. Тук ще завием наляво. Там надясно. Ето, това е къщата”. Спрели пред една много малка къща и влезли вътре. Къщата представлявала едно голямо помещение. „Добре — казал старецът — еди-кога си ще почукаш на вратата и ще ме вземеш.” „Аз — казва шофьорът Георги — чаках както обикновено отвън в колата. Когато дойде времето, почуках на вратата, за да взема стареца, и старецът ми отвори. Взех чантата му, но видях, че жената не беше вътре. Замръзнах. Нямаше друга врата, през която да излезе. Влязохме в колата и потеглихме, но понеже ме обзе голямо любопитство, попитах стареца: „Коя е тази жена, геронда? Защото не съм я виждал преди”. Старецът не ми отговори. „Но коя е, геронда, моля Ви, кажете ми?” Старецът мълчеше. Повече не го попитах нищо. На следващия ден ме обзе голяма тревога и реших да отида до къщата. Знам Чикаго като дланта си, както и този район. Отидох на улицата, на която бяхме предния ден. Отидох на същия номер, но такава къща нямаше. Не я намерих никъде. Сигурен съм, че това беше самата Богородица, защото много пъти, когато сме пътували с колата, тя се изпълваше с неописуемо благоухание. И когато питах стареца, той се смееше и ми казваше: „Самата Богородица е тук в този момент”.
Шест месеца преди неговото успение, по наше настояване, някакъв православен чужденец, който водеше много лош духовен живот, пожела да го посети. Той беше и професионален комарджия, който се възползваше от възможностите за покер турнири в Лас Вегас, което е сравнително близо до манастира „Свети Антоний”. Той ме попита: „Какво да поискам от стареца?”. Отговорих: „Кажи му, че те изпраща отец Никодим от Света гора, за да ти помогне със страсти”. Старецът не говореше по това време. На въпроса на какъв език да го попита, аз му казах: „На какъвто искаш”, защото бях сигурен, че Светият Дух ще направи превода. И така, той го намерил в манастира и на английски му казал молбата си. Старецът го изслушал и кимнал с глава, показвайки, че е съгласен. От този момент в продължение на шест месеца този човек беше свободен от страстите си. След смъртта на стареца, той, така да се каже, се усъмни и загуби благодатта. Оттогава се бори много и слава Богу, доста е напреднал.
След като старецът почина, в началото, признавам си, лично аз преминах през много труден период, защото бяхме загубили източника на благодатта и чакахме какво ще стане. От един момент нататък старецът започна да се явява. И то не лично на нас, а на миряни, на наши духовни чеда, и най-вече на хора, които беше изповядвал по-рано. И им предаваше послания както за тях, така и за нас. Подготвяше ни за изкушения, информираше ни какво да правим и ни напътстваше. Колкото и да изглежда странно това, уверявам ви, че е напълно вярно и реално. И така, при тези явявания той казвал: „Многократно съм ви напомнял да казвате „Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и „Пресвета Богородице, спаси ни”. За съжаление, не чувам да казвате тези молитви. Казвайте ги, това е решението на проблема. Казвайте ги колкото ви е по силите, те ще ви спасят. И когато душата ви тръгне към небето, пак казвайте молитвата, за да се отдалечат митарствата, като чуят името на Христос”. Също така старецът казвал: „Сега, когато съм в това състояние, ми е много лесно, ако ме повикате, да дойда”. Затова го призовавайте. Имаме много свидетелства за това. Няма да говоря лично за себе си, а за други християни, които веднага щом го призоват, получават помощта му. Това показва, че старецът има голямо дръзновение пред Бога. Знаехме, че това се случва и когато беше жив, но сега е още по-сигурно. Призовавайте го, за да ви помогне. Моля се благословението и благодеянията на моя блаженопочивш и свят старец Ефрем Филотейски да съпътстват и укрепват всички нас в борбата за спасението на нашата безсмъртна душа. Неговите молитви да имаме!
