Автор: Лимасолски митрополит Атанасий
Превод: Константин Константинов
Въпрос: Днес (7 декември 2019 г.) почина старецът Ефрем Аризонски. Можете ли да ни разкажете сега, след смъртта му, някакво чудодейно събитие с него?
Да, днес почина. Научихме, сутринта на 8 декември, защото има часова разлика. Очакваме да излезе книга за живота му, която съставят отците от манастира, различни сведения и преживявания, които различни хора са имали с него в живота си. Вчера например ми се обади една жена от Америка и искаше нещо да ме попита. Не я познавам и тя ми каза, че е ходила при стареца Ефрем в Аризона. Тази жена беше от Ню Йорк и ми разказваше как старецът Ефрем я наставлявал и ѝ казал много неща за децата ѝ, които се сбъднали, и особено за едно от децата ѝ. Казал ѝ сериозни неща и всички се сбъднали. И горката ми се обади, за да ме пита какво трябва да направи. Светостта не се състои само в чудесата. Колкото и да ни впечатляват чудесата, това не е светостта на светиите. Светостта на светиите се състои в голямата вяра, която са имали, голяма вяра в големите изкушения. И старецът Ефрем стана светец и беше светец още в този живот, не защото правеше чудеса — Божията благодат прави чудесата, а защото прояви голямо търпение и голямо смирение. Беше много смирен човек и силно отдаден на Бога. Когато отиде при свети Софроний, старецът Захариас ни разказваше, че старците се срещнали и след това старецът Софроний казал на учениците си: „За първи път виждам толкова мъртъв за света човек”. Изцяло беше умъртвил себе си за света, нямаше никакво светско желание или движение. Този човек беше изцяло отдаден на Бога и придоби това поради голямото послушание, което имаше. Имаше голямо послушание към стареца Йосиф Исихаст. Отишъл при него като малък, на 18 години. Отишъл и проявил голямо послушание, а след това се покорил на Божията воля и отишъл в Америка, макар че беше възрастен. Не беше млад, беше на около 60 години, когато отиде. Знаеше две-три думи на английски, нищо не знаеше. И беше исихаст, човек на вътрешната молитва, светогорски подвижник в пустинята през по-голямата част от активната си възраст, след това игумен на манастира „Филотей”, нямаше опит в света, но когато получи известие да отиде в Америка, за да помага на хората, прояви послушание и отиде, въпреки че мнозина тогава го критикуваха и не можеха да си обяснят защо е напуснал Света гора и е отишъл в Америка. Ние разбирахме, че за да направи това, със сигурност е получил известие от Бога, но и самият той не ни каза в началото, че е имал известие да предприеме тази стъпка. И всички останахме учудени как така напусна Света гора, остави манастира си и отиде в Америка. И в Америка преживя много трудности, неописуеми трудности, които може би дори учениците му не можеха да разберат, защото бяха млади, а старецът беше възрастен, и не разказваше на учениците си за трудностите, които преживяваше, за да не ги съблазни, за да не ги уплаши. Те, млади и простодушни, го обичаха като свой старец. И все пак старецът мина през големи трудности. Разбрах това, когато отидох за първи път в Америка и отидохме да го видим. Имаше около двадесет души с мен, и старецът говори с всички тях. Прие ни с голяма любов, защото имахме тази духовна връзка, и след това каза на хората: „Вървете сега, искам да остана тук с племенника си”, така ме наричаше, защото уж бях духовно чедо на стареца Йосиф (Ватопедски), и ми каза: „Искам и аз да ти разкажа мъките си, да ти разкажа за изкушенията си, за скърбите, които преживях тук”. Казах му: „На мен ли ще ми ги разкажеш, геронда?”. Казва: „На кого да ги разкажа, отче? Няма на кого да ги разкажа, ще ги разкажа на теб”. И три часа седяхме сами и ми разказа всички премеждия, които е имал в Америка. Те бяха знак за светостта на стареца, а не чудесата. Чудеса стават, но малцина имат търпение и водят борба, а той страдаше много и беше изложен на големи опасности, животът му беше в опасност много пъти, мнозина дори искаха да го убият, да го унищожат и да го заличат, и той преживя много. Имаше и опит от онова видение за душата си, която държеше в обятията си, и преживя много трудности.
Има много свръхестествени събития с него и мисля, че хората няма да повярват в тях толкова лесно. Аз имах личен опит от духовата му сила. Но нека оставим отците да публикуват книгата. Във всеки случай, той е велик светец на нашето време, апостол, има апостолска благодат, което е велико нещо, защото Америка беше много светско място. И на Света гора, когато бяхме там, когато идваше някой свещеник от Америка, не го оставяхме да служи. Светогорците казваха: „Можем ли да служим с американци? Те са светски хора”. Веднъж дойде един владика, който искаше да служи в манастира „Дионисиат”, там имаше един йеромонах, брат на този владика. Тогава игумен беше отец Гавриил, прочут с мъдростта си човек. Имаха бдение, владика отиде да служи и стана скандал в главната църква. Отците крещяха и владика беше принуден да свали одеждите. Не го искаха. Не искаха епископи от Америка. Ситуацията беше много трудна. И старецът отиде в Америка, защото хората, които бяха там, Божият народ имаше голяма простота и молитвите и болката на хората там принудиха Бога да извести стареца да отиде в Америка. И наистина този прост и смирен човек, който не знаеше нито дума на английски, отиде там. И стана великан, обиколи цяла Америка и преобърна всичко, въпреки че срещу него водиха война и официалната църква, и масоните, и ционистите, и сатанистите, но той победи. Преживя много трудности, както казва св. апостол Павел: „Всеки ден умирам”. Всеки ден страдаше за Божията любов и за любовта към братята си, но извърши голямо чудо и днес наистина е апостол. Има апостолска благодат. Това има значение. Останалите неща ще ги прочетем, когато излязат. Има много събития. Много хора го призовават и вие го призовавайте, защото има голяма благодат. Който го призовава, ще го има за помощник в живота си.
Въпрос: Тъй като старецът Ефрем беше много активен в Америка и остави много манастири след себе си, в какво състояние се намират те днес и дали извършват мисионерска дейност?
Манастирите продължават да съществуват. Старецът остави игумени и игуменки, преди самият той да почине, и тези манастири се разрастват. Въпреки многото трудности, разбира се, не мислете, че е лесно. Ако е трудно да се създаде манастир в православна страна, помислете колко е трудно в изцяло различна страна. Вземете един американец, който е израснал с кока-кола и с всичко това, и го направете монах, с пост без олио в понеделник, сряда и петък.
Когато станах игумен, имаше младежи, които дойдоха да станат монаси и никога не бяха яли боб. Сложихме на масата боб, питам един: „Защо не ядеш?”. Казва ми: „Боб?”. „Боб. Какво ядеш вкъщи?” „Сувлаки”. Сувлаки, кока-кола. Дойде в манастира да яде боб без олио. Как да стане това?
Веднъж готвихме охлюви в Неа Скити. Имаше един отец австралиец. Влезе в кухнята, където готвачът готвеше големи охлюви. Дори и на мен не ми допадаха, но ги ядяхме. Какво да правим? Той попита: „За котките ли ги готвите?”. Готвачът каза: „Не, отче, не е за котките”. Казва: „За кого е?”. „За нас!” „Сигурно се шегувате!”. „Не се шегувам изобщо. На обяд ще ги видите на трапезата.” Отецът дойде на трапезата и щом видя охлювите с черупките, щеше да си изповръща червата. Как да яде такова нещо? Дори не можеше да си го помисли. Говоря за най-простите неща. Как може един съвременен млад човек да влезе в духа на монашеството? Въпреки това, те се подвизават, трудят се, пазят всичко това, което старецът им е казал, и монашеството съществува, и манастирите са там и свидетелстват за Православието. Много православни и неправославни намират утеха в тези манастири, и Америка е променила изцяло облика си. Има силно присъствие на Православната църква, и то е нещо обичайно, не както по-рано. Делото на стареца няма да бъде заличено.
Въпрос: След като стана дума за смъртта, и по повод случая със сестрата от „Свети Ираклидий”, имам въпрос дали всички Божии хора получават известие за смъртта си и за това, че ще бъдат спасени. Вие ни казахте, че сестрата се чувствала спокойна, имала мир в себе си. Дали някои хора изпитват смущение, ако няма да бъдат спасени? Дали Бог позволява това да стане при някои хора и как?
Със сигурност смъртта не е нещо приятно. Смъртта не е част от живота ни, но тези хора имат надежда не в делата си, а в Божията любов. Те не се надяват на добрите си дела и не казват: „Аз извърших добри дела и не се страхувам”. А казват: „Нищо не направихме, но се надяваме на Божията милост”. И с надеждата в Божията милост, както казваме в Църквата, „с надежда за живот вечен”, с Божията благодат, те напускат този свят с мир и без смущение и объркване…
