Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
Ние сме болни и нашата диагноза е грехът. Намираме се в това състояние като последица от непослушанието на нашите праотци, които не са понесли привилегията да живеят в пълнота и блаженство и са били изгонени от рая. Оттогава сме обречени. Носим печата на нашата обреченост навсякъде и във всичко. Затова стенем и се мъчим в борбата между страха и надеждата, болката и радостта, потънали в полусянката на битието. Отстъплението на Адам и Ева е най-трагичното състояние в историята на духа. Това е истинска трагедия, нравствена катастрофа, вследствие на която в нашата природа са навлезли грехът, проклятието и смъртта.
Цялата история на света е последствие от това отстъпление. Човекът носи своята присъда в битийната си непълнота и с нея заразява всичко, до което се докосне. Затова сме несъвършени, незавършени, недостойни. Поради това най-съкровената задача за всички нас, потъналите в калта на битието, е да си върнем предишното пълноценно и блажено състояние. И това е великата историческа и духовна мисия на светата Църква. С богатството на своето пречистено познание не просто да ни спаси от примката на този прокълнат свят, а да възстанови изгубената пълнота още тук, в рамките на нашето земно пребиваване. Защото сме призвани да възстановим онзи образ, който бе омерзен от избора на гордостта и да заслужим привилегията отново да живеем истински, благодатен живот. Но затова трябва да превъзмогнем падението си и да се справим с това болно душевно състояние.
Както болният е длъжен да познае своята болест и да направи всичко възможно, за да се изцери, така и вярващият в Христа следва да проумее степента на своето падение и да потърси най-добрата рецепта и онова лекарство, което да му върне истинското здраве и изгубената радост от общуването с разочарования, но всемилостив Отец.
Светата Църква е тази „вечна Витезда”, която с изцеряващите си струи може да излекува струпеите на нашето повредено естество. Тя не само носи и преподава словото на вечното свето Евангелие, богооткровеното послание на нашия Господ Иисус Христос, но и чрез светите си тайнства носи изцеление на омърсената и повредена от пораженията на греха душа.
В едно от своите слова последният истински богослов на светото Православие, св. Симеон Нови Богослов, посочва ясно и точно кое всъщност е то: „Душата, казвам аз, бидейки невеществена и проста, когато заболее, я лекува едно лекарство, а не много. А кое е това лекарство? Светият Дух, благодатта на нашия Господ Иисус Христос, както казва апостолът: „Дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор. 3: 17). Затова трябва всеки християнин чрез покаяние, милостиня и всяка друга добродетел, колкото сили има, да се подвизава не за нещо друго, а за това да приеме действието на Светия Дух със силата, на Който ще започне наистина да живее живот в Христа. Защото няма друг начин за това християнинът да живее по Христа, освен да приеме силата или благодатта Иисус Христова” („Слова и химни”, том. 1).
Най-съкровената и важна задача пред всеки християнин е придобиването и запазването на Божията благодат при всички превратности на битието и предизвикателства по пътя му към царството Божие.
Великият боговидец посочва и начините, по които чисто практически да се осъществи това, а именно всички тези необходими добродетели, които всеки подвизаващ се да възпита в себе си и чрез тях да очисти старата си повреда и да изгради себе си като нова твар в Христа. Затова покаянието, милостинята, делата на любовта и особено светото Причастие със светите безсмъртни Христови тайни са очистителните пластири на приложимото лечение. Те изчистват раната и я подготвят за приемането на вечното, възстановяващо лекарство за душата. Само по този начин може да се възстанови онзи изначален образ на пълнота и неповреденост на човешкото естество, което радва Създателя и Вдъхновителя на всяко добро.
Затова са и толкова значими думите на св. Серафим Саровски в беседата с Мотовилов, в която той обяснява, че целта на християнския живот е придобиването и запазването на благодатта на Светия Дух. Това е центърът, около който се извършва всичко, и стожерът за изграждане на един добър ритъм на всяка християнска личност. Единственото истинско общение за човека е богообщението, истинската и чиста от примеси връзка с нетварните енергии на Бога, които действат изцеряващо на душата и тялото. Всички свети отци и богослови-психотерапевти са отбелязвали дълбоката вътрешна връзка между процесите на душата и тялото, която дава отражение както върху мисловния и емоционален свят на човека, така и върху функциите на физиологията му. Това не е просто продължение на елинистичното „Здрав дух в здраво тяло”, а същностно надграждане в един нов, евангелски аспект. Защото смисълът на всичко е личността да бъде не просто пълноценна и завършена, а нова и облагодатена, устремила се към нов, благодатен живот.
Когато четем житията на св. Серафим Саровски и св. Амвросий Оптински, виждаме одухотворяването и освещаването на всичко тяхно, не само промененото, но и озареното им личностно присъствие. Хората, които общували с тях, се впечатлявали от сияещите им лица, излъчващи някаква неземна, нереална светлина и озарени от съвсем различна, пречистена инициация.
Лично познавам двама от видните боговидци у нас, старците архимандрит Севастиян Търновски и отец Георги от Жегларци, и никога няма да забравя неповторимото им излъчване, което не можеше да се отдаде на някаква житейска мъдрост или просто на чудесна физическа кондиция. Те носеха в себе си онази „атмосфера на небето”, за която говори великият руски старец, прот. Алексий Мечев. Това се дължи само и единствено на придобиването на благодатта на Светия Дух и освещаването на всичко тяхно. Те бяха Негови съсъди, достойни приемници и разпространители на пречистото Му послание. Откровение, надземно и необяснимо. Всичко у тях излъчваше неестествена светлина, тиха радост и кротост, завладяваше с неизказаната си топлина и финес. Това бяха не просто хора, а облагодатени личности, съработници Божии и Негови съсъди, чисти проводници на Неговата бликаща благодат.
Със своите слова те не просто наставляваха, а докосваха другите по неизказан начин и ги изцеряваха от техните недъзи и вътрешни струпеи. Нека и ние почерпим сили от техния пример и продължим да се подвизаваме в стремежа си към чист и богоподобен начин на живот. Следвайки словото на Спасителя, да се вкопчим с две ръце в Неговото непреходно и лечително послание и чрез преобразяващата благодат на светата Църква да се опитаме да осветим тялото, душата и волята си. Постоянно да търсим Духа и да Го оставим да ни води напред и нагоре, за да се превърнем в икони Божии и богове по благодат и така да заслужим живот и място в царството Божие.
Истинският живот е чрез и в Духа Светаго, а всичко друго е мимикрия и компромис, едно жалко полусъстояние между реалността и идеала, податливо на нашите опустошителни вътрешни стихии и навяванията на бесовете.
Нека с чист взор търсим Бога и Духа, като не забравяме онази съкровена и кротка молитва, която ни носи диханието на вечността: „Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота: дойди и се всели в нас, и ни очисти от всяка сквернота, и спаси, Благий, душите ни”. Амин.
