Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
Проповед за Неделя Православна
Църквата на първородния и тържествуващ събор на светиите се радва, виждаме сега Божият народ единомислено да Ти пее: „Благословен си Ти в храма на Твоята слава, Господи!“
Из службата на Неделя Православна
Сега малцина обичат светото Православие. Защото не го познават или просто не искат да го опознаят истински. За една част от тях то не е нищо друго, освен официалната религия на нашето общество и просто едно от разклоненията на християнството, заедно с римокатолицизма и протестантизма. За други е остатък от Византия и от нейната историческа, културна и духовна традиция, възприета по необходимост и следвана във всичките ù вярвания и догмати.
Малко са онези, които са прозрели неговата истинска същност. Прониквайки по-дълбоко, под неизбежния пласт от понятия и шаблони те са преоткрили неговото богатство. Защото светото Православие не е сбор от идеи, някаква логична последователност, студена методика за достигане до тайните на Бога, а вътрешно, изповедническо учение. Плод на неизследимия завет на Спасителя Христос със светите апостоли, съкровено предание, тайнствено и дълбоко в своята същност, насочено към душевния свят повече от всички други вероизповедания. Лично и мистично пътуване до вътрешното царство на всеки един от нас, където е запален светилникът на Христос, пръскащ меката топлина на Неговата благодат. То е като печат в сърцето и не може да бъде обяснено и изяснено в цялата му пълнота и завършеност на онези, които го следват в личния си път към небето. Човек може да го усети само там някъде в сърцето си, застинал молитвено и преклонил колене… Целта му е да завладее не света, а душата. То не се старае да убеди, а да плени. Защото православният човек е дете на Бога. Лицата на православните, на тези, които наистина са решили да го следват и са му се посветили, сияят и очите им преливат от едно особено озарение, което завладява другите. Няма нужда някой да им го обяснява ясно, точно и от позицията на хладния разум и причинно-следствената връзка на събитията. То е духовно и благодатно, безсмъртно и най-вече възкресно. Във всичко се стреми към вечната, тържествуваща и нестихваща Пасха.
За източните християни в най-голяма степен се отнася призивът на Спасителя където и да идат и каквото и да сторят, да поздравяват с тихото, но покоряващо „Мир вам“. Това послание е толкова отвъдно и завладяващо, че понякога звучи неразбираемо за тях. И от това неразбиране следват всички обиди и обвинения към него. А именно, че не е достатъчно гъвкаво и адаптивно към действителността, която е някак си застинала в своя исторически път, че е статично, неразбираемо и неприветливо в своята консервативност, самозатворено и мрачно в своята обредност и самобитност. И е нужно разкайващо се сърце и красива душа, за да видиш и заживееш онази тиха, мека топлина, толкова разтапяща и умилителна, която се разлива в православния човек. Пълнотата на благодатта не може да бъде обяснена или дори изяснена, а само изживяна и съпреживяна. Да, съпреживяна в нейната съборност като дух и традиция, защото в мистичния път на светото Православие никой не се спасява сам в ограничената си себичност, а чрез и в другия. Всички заедно плачем, радваме се, падаме и ставаме в нестихващата стихия на „невидимата бран“. Така изкачваме ръка за ръка и рамо до рамо стъпалата на духовната лествица до престола на Вседържителя Христос. Защото ние, православните, повече от всички други Негови последователи искаме да бъдем Негови приятели, а не спътници, съслужители, а не съработници за Царството Му тук долу, в този прокълнат свят. Едно трептящо тяло Христово, което няма да спре да се моли, да стене и да се бори за блаженството на рая. Затова и Православието е свято и пресвято и всичко в него е „пречистено“(по думите на св. Паисий Светогорец), тъй като е вдъхновено „свише“от Духа Светаго и от мъдростта на светите отци на Изтока, тези, които са Го последвали и са се превърнали в икони Божии.
Затова е толкова прав митрополит Йеротей Влахос, който в своя забележителен труд „Православна психотерапия“ изрича нещо неизречено, но стряскащо всяко вярващо сърце. Ние сме го усещали в най-тихите си часове, но сме нямали смелостта да го изречем на глас. А именно, че в своите методи Православието е по-близо до психиатрията и медицината, отколкото до римокатолицизма и протестантизма. Всичко в него лекува и има изцеляващ ефект. Предпазва, закриля, благославя и освещава, именно защото е пречистено. Със своята премъдрост то умее да ни утешава и насочва по тесния път нагоре. Както в своята понякога неразбираема догматика, така и в онези тихи нашепвания, които са като лек полъх, зефир, докосващ и неусетно обземащ душата. Но преди всичко то ни покорява и ни открива Пречистия Иисус, Царя на мира и любовта. В това е неговото тихо величие и невидимо превъзходство. Всичко друго са думи, определения и понятия. Но те си остават малко или много встрани от чистото му откровение.
Затова нека бъдем благодарни на Всемогъщия и Всемилостив Бог, не само защото е отворил духовните ни очи и ни е превърнал от невярващи във вярващи в Неговия Единороден Син, но и защото сме православни християни и като такива изповядваме и проповядваме Православието в неговата особена сакралност. Нека го пазим и докрай да останем верни на обетите си към него, без да се отклоняваме встрани точно сега, когато стихиите на света ни връхлитат отвсякъде, а лъжливите блага на Ерата на Водолея се опитват да ни утешат със своите сладникави утехи. С труд и постоянство, с молитва и подвизи да заслужим да бъдем истински верни докрай. Затова и за нас повече от всякога се отнасят думите на митрополит Климент Търновски, изречени в неговия завет от 1893 г: „Има Православие у нас, има и български народ; няма Православие —няма и български народ!“.
