Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
Един от най-забележителните старци на светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994), обичал да се обръща към дошлите при него поклонници на Атон с едно кратко, но ясно наставление: „Дръжте се колкото се може по-здраво за одеждата на нашата велика Владичица Богородица, за да ви помага. Нека Богородица, тази нежна и грижовна Майка, защитава вас и целия свят. Амин.“ (Подвижникът Паисий Светогорец, „За молитвата“, стр. 70). После ги благословял и изпращал всеки по своя път в прегръдката на света.
Тези прости и непринудени думи носят заряда на духовен завет към „всички отрудени и обременени“ в безкрайната битийност в царството на кесаря. В тях е синтезиран целият опит на стареца Паисий като монах и духовник, затова те носят силата на неговото лично предание. Те са като невидим скрижал и горят като огнен печат за този, който през целия си път е усещал топлата подкрепа на Пречистата Дева.
Всички духовници и по-млади сподвижници, които са записвали наставленията на стареца Паисий и са ги предавали на вярващи и невярващи, особено отец Дионисий Тацис и йеромонах Исаак, описват особеното благоговение, което той е имал към Божията Майка. Те пресъздават изречените от него истински и достоверни случаи в Коница, Кутлумуш и Панагуда, а и навсякъде на Атон, когато тя се явявала вследствие на неговите молитви или когато съвсем неочаквано, по своя милост, идвала да го избави. Незабравими са картините от нейните посещения, когато го съветвала с голямо внимание и топлота, а на другия ден там се разнасял ароматът на рози и се усещало особеното обаяние на нейното присъствие.
Друг път, когато се движел по пътечките на Атон между манастирите, тя изпращала монаси с кошнички с плодове и хляб, за да му помогне да утоли глада си. Дори и тогава, когато не се обръщал към нея с молитва, а само си мислел за това дълбоко в душата. Затова и всичко, изречено от него, е не само откровение „свише“, но и плод на молитвен труд. Последица от огромен опит, натрупан в суровата школа на подвижническия живот. Като премъдър старец и сърцевед само с няколко думи той изричал най-важното и съкровеното за хората. Така ги насочвал към волята на Пречистия Иисус по пътя към Неговото царство. И всичко това било изцяло в духа на многобройните наставления от съкровищницата на светите отци, в традицията на Свещеното Предание на Източната църква, което непрекъснато проповядва, че именно Пресвета Богородица е най-прекият път към нейния Син и наш Бог Иисус Христос.
Така тя изпълнявала своята историческа и духовна мисия да бъде незаспиваща молитвеница за всички, които я търсят в духовните си нужди или в начинанията си, залутани в суетата на света. Още през 4 в. свети Йоан Златоуст обичал да проповядва в Константинопол, чe Господ Бог отдавна би прекратил съществуването на този свят заради греховете му, ако не бе закрилата на Пресветата Дева. На нея и на нейните горeщи сълзи редица поколения и ние самите съзнателно или не, в целокупния образ на човечеството, дължим продължаващото си битие. Свят, съществуващ по милост, а не по справедливост, защото, ако Той ни въздаваше според онова, което заслужаваме, никой от нас нямаше да заслужи чудото на живота.
На практика в историята на света се повтаря онова, което се случило на 1 октомври 910 г. в храма във Влахерна, когато св. Андрей Юродиви и неговият любим ученик имали видение как Пресвета Богородица спуска омофора си над молещия се народ. А на другия ден сарацините, които били обсадили столицата, внезапно напуснали нейните предели.
Безброй са свидетелствата за вярата и явяванията ù на православни и католици, на вярващи или невярващи по болници, пътища, кръстопътища, трудови места или на фронта. Пречистата наистина е като грижовна майка, която никога, никога, никога не изоставя своите деца, колкото и неблагодарни да са те!
Кой от нас въобще може да си помисли, че е достоен за нейната любов? Кой потънал в своите битки и потопен в личната си немощ заслужава да се докосне до Пречистата? Да, всеки от нас може да се обръща пряко и непосредствено към Светата Троица или само към Сина Божи, но чрез нея и в нея молитвата носи особена топлота и задушевност и най-вече искрено и горещо застъпничество. Тази, която единствена е по-чиста от херувимите и серафимите и седи отдясно на Престола на своя Син — Вседържителя Христос.
Затова и старецът Паисий изрича на друго място: „Към кого са се обръщали винаги хората в своите беди? Към Божията Майка. Ето, това искаме да покажем, че ние, самотните и изолираните от Него, имаме възможност да пробием тази стена — трябва само да си спомним, че всички ние имаме усърдна застъпница и че над всеки от нас е прострян нейният покров!“ („Нашият кръст”, „Пресвета Богородица бди над християнските семейства“).
Затова упорито и с двете си ръце нека се държим за нейната одежда, за да се избавим от попълзновенията на този опустошителен свят и да вървим неотклонно по светия път към Царството Божие.
