Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
От древността е достигнала до нас следната притча. Един цар имал слуга, който винаги му казвал: „Царю, не падай духом, защото всичко, което Бог прави, е съвършено и без грешка!“. Веднъж царят отишъл на лов, но бил нападнат от диво животно. Слугата спасил царя, но животното успяло да откъсне един от пръстите на ръката му. Царят казал: „Ако Бог беше добър, този звяр нямаше да ме нападне и да ми откъсне пръста.“ Слугата отговорил: „Независимо от случилото се, аз продължавам да твърдя, че Бог е добър и че всичко, което прави за нас, е съвършено. Той никога не греши!”. Царят толкова се ядосал, че заповядал да затворят слугата в тъмница. На следващия ден царят отишъл на лов, но без слугата. Този път го нападнали диваци, които искали да го принесат в жертва. Докато го приготвяли, те видели, че е без един пръст, а според техните вярвания жертвата трябвало да е съвършена, без недостатък. Затова го пуснали. След като се завърнал, царят заповядал да пуснат слугата и му казал: „Бог наистина беше много добър към мен. Диваците едва не ме убиха, но поради това, че нямам пръст, не ме принесоха в жертва на техния Бог. Но все пак се питам: „След като е толкова добър, защо позволи да те хвърля в затвора?“. А слугата му отговорил: „Скъпи царю, ако не ме беше затворил, щях да бъда с теб по време на лова и щяха да ме принесат в жертва, защото не ми липсва нито една част от тялото.“
Всичко това звучи трагикомично, но е истина. Но не истина, почерпена от богатството на житейските примери, а пречистена, осветена, едно истинско откровение „свише“, слизащо от Отца на светлините. Защото е израз на нестихващата и всепокриваща любов на Господ Бог към нас, Неговите творения. Той прави всичко за наше добро. На нас ни е трудно да го разберем, но когато натрупаме житейски опит и от дистанцията на всичко преживяно се обърнем назад, най-добре преценяваме, че това е точно така.
Светото Православие ни учи, че всичко, което става с нас, е или по Божия воля, или по Божие допущение. Божият промисъл покрива всичко и всички, изпълва вселената и ръководи всеки човек. И особено онези, които вярват и се уповават на Него. Колкото по-възрастен става човек, толкова е по-склонен да го осъзнае.
Един от боговидците на 20 в. св. Паисий Светогорец (1924-1994) обичал да повтаря на идващите при него поклонници: „Бог не допуска да стане никакво зло, ако не предстои от него да произлезе някакво добро или поне да бъде възпряно едно по-голямо зло!“ (Йеромонах Исаак, „Животът на стареца Паисий Светогорец“, стр. 343). Тези негови думи са плод не само на всичко видяно и преживяно от него като духовник и старец, но и вдъхнати от Духа Светаго като богооткровение. Те са екзистенциална формула за утеха в криволичещите пътеки на битието на всяка душа. Нещо повече, те са премъдрост Божия и човешка. Особено сега, когато ние, съвременните хора, живеем в среда на хаос, безпътица и изкушения, връхлитащи ни отвсякъде. Ние се лутаме и задъхваме в опитите си сами да разрешим загадката на своя живот. А колко по-лесно е да възложим всичко на Него. Затова и словата на стареца тежат като печат, имат звучението на рецепта за всяка конкретна ситуация и носят заряда на личната драма.
Никой от нас не знае какво Бог е подготвил за нас, но сме длъжни не само да го понесем достойно, но и да го приемем. Но не с ропот и недоволство като невярващите, а като християни, и то православни християни. Това означава, да наведем глава и да имаме пълно уважение към Неговия промисъл за всеки от нас. Толкова пъти сме се оказвали в ситуацията на малки деца, които нахално искат нещо на всяка цена и веднага от своя баща, без да разбират или да искат да разберат дали то е полезно за тях. Защото ако той им го даде, те няма да го понесат или дори то може да ги погуби.
Ние не можем да осъзнаем кое и в кой момент е най-доброто за нас. Затова нека се смиряваме. Колкото повече, толкова по-добре. Той, Всемогъщият и Всемилостив Бог, в Своето всезнание и бликаща любов към всеки един от нас не само знае, но и внимателно преценява какво и кога да получим и в каква степен то ще ни бъде от полза. Понякога идва едно голямо зло, което се оказва за добро, а друг път ни връхлита едно добро, което е за наше зло. Ние сме очаквали едно, а идва друго. А после благославяме страданието, което сме преживели, защото ако не беше то, щеше да стане нещо още по-тежко и непоносимо.
В бита и в света на суеверията това е „малкият дявол“, който ни е отнел нещо, за да не дойде „големият“, който да ни ограби и опустоши. И всичко е за наше добро. Но не само за спасението на душите ни на Съда пред Него, но и тук долу, в този видим свят, изпълнен с горчивини и разочарования. Нека да пречупим острието на егото си и да се смирим… Това е най-трудното, но и най-важното във всеки един момент. Всичко друго е плод на нашата повредена природа и вродена гордост. Това са мисловни битки, душевни лутания и недоразумения, които ни довеждат до загубване на Божията благодат и до лично отстъпление. А после ни връхлитат бесовете и опустошават храмовете на настръхналите ни души. Кой от нас, вярващите или невярващите, не е изпадал в меко казано деликатната ситуация, в която е възкликвал впоследствие: „Господи, благодаря Ти, че не ме послуша!“? Тогава се сблъскваме с усещането за нашата лична немощ и за тихото величие на Бога. Кой от нас не е преживявал катастрофи, лични падения и дълбоки разочарования? Но в тях са прозирали Неговото лице и Неговата десница, която ни води напред, в някаква странна и неразбираема за нас посока. Впоследствие ние разбираме колко прав и премъдър е бил Господ Бог и как Той Сам изпълва живота ни.
Тогава разбираме, че Той е най-добрият кормчия на нашия кораб в морето на изкушенията. Обича ни повече отколкото ние обичаме себе си. Защото Неговата любов е съвършена, изцяло духовна и вечна, а нашата — несъвършена, тленна и преходна. Блажени мигове на осъзнаване! Те носят зрънцето на мъдростта и са плод на нашето помъдряване и навлизане в тайните на Духа. Тогава идваме на себе си и най-важното — в себе си и така радваме небето и небесния цар — Христос! Тогава сме синове, а не осиновени; благословени и облагодатени.
Затова нека утихнем и наведем глава, нека се помирим с Бога и се смирим, като помним, че всичко, което Той прави с нас е за наше добро и че то ни води по най-прекия път към Царството Божие. Христос иска от нас не само да вярваме, но и да се уповаваме на Него, не абстрактно и отнесено с една мистична убеденост, а с яснота и твърдост във всеки един момент и на всяко място, като помним и знаем, че Той най-добре знае кое е най-доброто за нас.
