Автор: свещ. Георгий Чистяков
Източник: „Над строками Нового Завета”
Превод: Пламена Вълчева
Кръстът е много важна тема за всеки християнин, тема, на която са посветени хиляди книги, милиони проповеди и невероятен брой статии. Затова нашата задача не се състои в това да кажем на читателя нещо ново или неизвестно за Кръста на Иисус и за Неговата смърт, а само да припомним какво точно се казва за Кръста в Евангелието.
Размишлявайки за Голгота и за това как и защо Спасителят отива на Кръста, трябва да откроим два много важни момента.
На първо място, смъртта на Иисус не е резултат от случайност, не е планирано убийство, а доброволно страдание. Христос Сам отива на смърт, доброволно избира този път. Ето какво се казва в кондака на празника Преображение: „На планината си се преобразил, Христе Боже, и учениците Ти видяха Твоята слава, доколкото можеха да възприемат, та когато Те съзрат разпнат, да разберат доброволното Ти страдание и да проповядват на света, че Ти си сияние на Отца.” Или в този тропар: „Доброволно си благоволил да пострадаш с плът на кръста”. Следователно не само в богословските трактати, но и в самата Литургия, и в цяла поредица византийски богослужебни текстове — тоест навсякъде — се подчертава, че страданията на Иисус са доброволни страдания. Ipse cum voluntarie traderetur („Когато Той Сам доброволно предаваше Себе Си”), се казва в канона на латинската меса.
За това, че Иисус доброволно избира Кръста, говорят богослови и химнографи, светци и проповедници, но преди всичко (и това в никакъв случай не бива да се забравя) за това говори Евангелието от Йоан: „Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си” (Иоан. 10:17-18).
Тук Иисус открито говори, че страданията са избор, който Той прави напълно осъзнато и доброволно. Особено важно е да почувстваме това, защото понякога ни се иска да мислим, че Иисус е можел да избегне смъртта. Не, Той Сам отива на смърт. Той знае какво Му предстои, но въпреки това смята за нужно да продължи да следва този път. „Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?” (Иоан. 18:11), отговаря Иисус на Петър, когато в Гетсиманската градина той се опитва да защити Учителя от онези, които идват да Го заловят. Христос не е жертва на обстоятелствата, Неговият избор е абсолютно свободен.
Вторият, не по-малко важен момент: Христос умира на Кръста за нас. И не просто за нас, но и за нашите грехове. По време на Тайната вечеря Той открито говори за това: „Това е Моето тяло, което за вас се дава” (Лук. 22:19).
В Посланията на светите апостоли могат да се открият множество забележителни текстове по тази тема: „Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте”” (1 Петр. 2:24); „сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва” (Евр. 9:26); „и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят” (1 Иоан. 2:2); „…и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание” (Еф. 5:2); „…предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Рим. 4:25); „…Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего” (Гал. 1:4).
Изразена по различен начин, формулата „за нас” или „за нашите грехове” присъства в апостолските послания не по-малко от 29 пъти.
Започвайки Литургията, свещеникът възглася в олтара: „Изкупил Си ни от клетвата на закона с честната Твоя кръв …”. И накрая, в Символа на вярата всичко, което Църквата иска да каже за смъртта на Иисус, е формулирано максимално ясно: „Заради нас, човеците, и заради нашето спасение…”.
Ако разгледаме думите, които се използват, за да се обозначи смъртта на Иисус, ще видим, че най-често това са думите „изкупление” и „изкупил”. Самият Иисус е Изкупител, Той е платил дълга за нас или вместо нас. Неслучайно в Новия Завет се използва дума от реалния живот, от сферата на паричните отношения, дума, която всеки и всички могат да разберат. Той ни е изкупил или откупил, сякаш е дал пари вместо нас или е платил нашите дългове. При такова разбиране за изкупителната жертва на Иисус не може да не възникне въпросът: как точно е направил това, какъв е механизмът на изкуплението? В Посланието до Римляни четем: „А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?” сиреч, да свали Христа, „или: кой ще слезе в бездната?” сиреч, да изведе Христа от мъртвите” (Рим. 10:6-7).
Не е напълно ясно какво означават тези думи, но ако разгледаме оригиналния текст на гръцки език, в него ще открием характерния похват — така наречения accusativus cum infinitivo. Той подсказва, че тези думи трябва да се разбират така: „Не казвайте в сърцето си: „Кой ще възлезе на небето (как именно се е възнесъл Христос, как именно се е родил Христос)?”. Тоест не се питайте: как точно действа Бог или какви са механизмите на чудото? Навярно именно това отличава механизма на Божието действие от този на човешкото действие, защото последният, макар и не без затруднения, винаги може да бъде отгатнат и проумян, докато механизмът на Божието действие остава скрит и неразбираем поради самата си същност.
„Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми — по-високо от вашите мисли”, се казва в книгата на пророк Исаия (Ис. 55:8-9). Затова е безпредметно да се опитваме да разберем по какъв начин Иисус ни е избавил, спасил и изкупил от греховете, умирайки на Кръста с думите: „Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Този въпрос остава без отговор, затова нека не го задаваме, а просто да приемем като факт, като даденост, че умирайки на Кръста, Иисус е взел върху Себе Си и е изкупил греховете на всички нас.
В съвременната богословска литература се говори много — и това е отчасти повлияно от думите на апостол Павел (Гал. 6:14) — за Кръста, чрез който светът е разпнат, за Кръста Христов, който бидейки издигнат над целия свят, се явява своего рода ос, около която се върти Земята. Несъмнено това е много красив образ, но той изтласква на заден план онази обикновена човешка болка, за която Евангелието ни говори така открито и непресторено. „При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (Иоан. 19:25). Ето каква е Неговата смърт — обикновена, но доброволна. Обикновена, но съзнателно избрана. На Кръста съзнателно умира Човекът, съзнателно, защото знае, че това е смърт за нещо, че това е смърт заради нещо, че посредством Неговата смърт хората ще придобият свобода и пред тях ще се открие пътят, който води в живота. Бог удържа победа, която става наша обща, осъществима за всеки от нас победа, но чрез човешкия кеносис, чрез онова унижение, което Иисус решително и непринудено избра за Свой път.
