Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Почти никой не вижда твоята сълза. Почти никой не вижда твоята тъга. Почти никой не вижда твоята болка. Но всички виждат твоите грешки и са готови да те очернят като безмилостни съдии. Това е една истина, с която всеки от нас е призван да се занимае.
Затова не оставай в думите на хората. Очите на хората търсят грешки и страсти, за да обвинят и да осъдят, не търсят сърцето, за да видят дълбочината на човека. Не търсят поводи, за да простят, за да прегърнат, за да състрадават, а за да разпнат и да унижат. Хората лесно ще обвинят, защото не искат да се изправят пред собствените си грешки и грехове.
И въпросът е да не би и ние някой път да ставаме като хората. Да не би в крайна сметка да не сме жертви, а престъпници в различни неформални съдилища над душите на другите? Да не би и ние да сме от онези групички хора, които лесно клюкарстват и осъждат ближните си?
И казваме това, защото чувстваме много пъти, че ние сме онеправданите и невинните и жертвите на хорските клевети и клюки, докато и ние в същото време ставаме и клеветници, и обвинители на хората, понеже не познаваме нито болката им, нито покаянието им, нито живота им.
Затова е нужно в живота си да вложим вниманието и благоразумието, молитвата и мълчанието, за да спрем да дебнем да изобличим другия за някоя негова грешка, а вече да сме готови да покрием брата си с разбиране и любов. Така ще спечелим другия, така ще му принесем полза, така и ние ще се опазим от гибелната страст на осъждането. Стани снизходителен към другите, за да бъде и Господ снизходителен с теб. Защото Сам Господ каза, че с мярата, с която съдим, с нея ще ни съди.
***
Някои негодуват срещу един свещеник, че не го играе бог. Страхуват се да не би свещеникът да е естествен човек като тях. По-скоро се страхуват да не би свещеникът да е по-естествен от тях, без комплекси, без пиетизъм, без формализъм. Не искат свещеникът да се занимава с много неща, да знае много, да се занимава с много, да живее всекидневието като „обикновен простосмъртен“.
За съжаление, на някои е угодно свещеникът да е някой, който е „на дистанция“, сякаш е слязъл от небето.
Предпочитат едно изгладено расо, напоено само с тамян, а не със зловонието на всекидневието.
Предпочитат предстоятели строители на храмове, а не свещеноизвършители и катехизатори.
Предпочитат законоучители, а не отци и братя.
Предпочитат религията, а не Църквата. Предпочитат Закона, а не Христос.
В Църквата „наредбите“, за съжаление, господстват; правилата се обожествяват; „външното добро свидетелство“ става самоцел, индивидуалната нравствена чистота се превръща в идол. Християните търсят „прозорливи свещеници”, фанатични моралисти, „харизматични старци“, които ще ги ръководят духовно. Затова и не слушат енорийския си свещеник. Принизяват думите му, делото му, служението му. Не ценят неговото присъствие, защото им изглежда по-човешки, по-слаб, по-истинен, по-обичаен отколкото трябва. Слушат само известните свещеници, монаси, игумени, архиереи, които изтъкват себе си като притежатели на истината, на мъдростта, на „светоотеческото учение“.
Нашата грешка е, че търсим не Христос, а нещо, което да ни ентусиазира, като едно пророчество, едно чудо, един старец с дълга брада.
Ако търсихме Христос, тогава бихме слушали и енорийския си свещеник, бихме ценили делото му. Тогава бихме четели Евангелието, не като търсим дълбоко богословие, а като книга, която съдържа Истината на живота, начина на живот, „тайната“ на нашето спасение.
Тогава бихме гледали брата си със снизхождение, с прошка, с любов. Тогава нашият живот би благоухаел на автентичност, а не на лицемерие, на етос, а не на етика, на смирение, а не на егоизъм, на човеколюбие, а не на коравосърдечие, на правилно съждение, а не на осъждане, на благочестие, а не на пиетизъм, на състрадание, а не на безразличие, на доброта, а не на порок, на търпение, а не на малодушие.
Нека си отправим себекритика. Нека изобличаваме себе си и да престанем да изобличаваме другите, които и да са те, каквото и да са направили. Всеки ще отговаря за своя живот, за своето поведение, за своите избори.
Ще отговаряме пред Христос, а не пред някакви уж избрани расоносци и миряни, които са издигнали съдилища на вярата, отмервайки духовността на всеки един със своите страстни и антихристиянски критерии.
