Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Има такава съвремена притча. Една жена имала сън, че е попаднала в някакъв странен магазин, в който зад тезгяха стои Бог. Тя се изненадала и изрекла: „Господи, това си Ти!“. А Той отговорил: „Да. Аз съм“. А тя в учудването си Го попитала: „А какво мога да купя от Теб?“. Той се усмихнал и отговорил: „Можеш да закупиш всичко, каквото поискаш“. И тогава тя казала спонтанно: „Искам здраве, щастие, любов, успех, пари!“. Бог я изслушал и влязъл в една малка стаичка в магазина. След малко се върнал с една кутийка и я дал на жената. Тя изненадана го попитала: „Това ли е ли всичко?“. А Той ѝ отговорил: „Да. Не знаеш ли, че при Мен се продават само семена? От теб се иска да ги засееш. А дали ще покълнат и какво ще произрастне от тях, зависи само от теб!“.
Всеки от нас, повярвалите в учението на Спасителя Христос, не трябва прибързано да казваме, че всичко зависи от Бога. Във великата Си милост Той ни благославя и ни дава даровете Си, но очаква от всеки да ги приеме и да се грижи за тях. Не само да ги пази като зеница на окото си, но и да ги умножава и преумножава. Всеки дар да бъде като семе, от което да израснат не само стъбла, но и плодове. Да стане така, че да се появи една красива градина, която да радва не само човека, но и онези, които са решили да я посетят.
Дароподателят Господ Бог ни е дал един велик дар и проклятие — свободната воля. Единствено в наша власт е как ще я използваме — дали ще захвърлим подарените семена някъде в стаята, или ще ги приемем с благодарност и ще се погрижим за тях. Няма човек, на когото Бог да не е дал дарове. Всеки има някакви таланти и дори такива, които все още не е открил в себе си, но в определен момент ще открие и ще се изненада, защото дори не е и подозирал, че те живеят някъде дълбоко в него. В един момент или период от живота си той ги открива в себе си и постепенно ги преоткрива до такава степен, че те се превръщат в пътища, по които да тръгне и да намери смисъл, след като ги последва. Една голяма част от нас са потънали в леност и са обхванати от паяжината на нехайството, но не осъзнават и не проумяват това. Целият ни живот ни е даден като висш дар за служение на Бога и на Неговото царство.
Ние първо трябва да благодарим за чудото на живота и за това, че сме призовани от небитие в битие. Длъжни сме да осветим всичко предадено ни свише с труд и молитва, за да заслужим това свято призвание и да живеем във вечното блаженство. Ние, вярващите, трябва да бъдем признателни, че Той е отворил духовните ни очи и че водим един нов, благодатен живот чрез тайнството на вярата и съкровищата на светата Църква.
Наш дълг е да превърнем битието си в работилница на духа и изповядващи принципа „оra et labora” (моли се и работи), да станем труженици на Неговата нива. Не бива да се боим, защото Той ни е обещал Своята защита, непобедима и всепокриваща всичките ни пътища. Заповядал е на ангелите Си да ни пазят и закрилят само защото сме приели поканата да Го последваме по тесния път нагоре до царството Божие. Няма ситуация, от която да не може да ни избави и изкушение, от което да не ни изведе, както баща малкото си дете.
За да не се чувстваме изоставени и безпросветни, Бог ни е предал примера на светите отци и праведници, които са осветили себе си и битието си. Мъже и жени от плът и кръв, които с труд и подвизи са победили старата си природа. Всеки от тях е образец за нас как чрез преминаване през своя личен път на страдание, преживявайки своята лична „метаноя“, е изгорил всичко грешно и заразено от греха, счупил е печата на проклятието и се е превърнал в „нова твар“ — осветена, облагодатена и обожена.
Праведниците са захвърлили леността и забравяйки за удобството на „хубавия живот“, са заслужили с жива вяра и дръзновение истинския, надземния живот — наградата на вечността. Техният път е този, който трябва да следваме. В противен случай ще изберем да останем в онова застинало състояние, заседнали в нашата топлохладност, която ни успокоява и укротява в разбирането ни, че сме избрани и че всеки от нас ще получи наградата си от Бога и тук на земята, и там на небето. В жалкото състояние на фарисея, който се опиянил от заслугите си и очаквал привилегиите от Бога.
В скромния си живот като мирянин и духовник съм срещал много хора, надарени, обдарени и озарени от Неговите лични посещения към всеки от тях, които обаче немаряха и не развиха дарованията, които Той им е предал. Похабиха ги като лениви слуги в страсти и пороци или се опорочиха в гордост и самодоволство, превръщайки се от удостоени в недостойни. Други, без да проявят каквато и да е активност, със статичното си и безотговорно поведение заровиха дарованията в земята и предпочетоха да не разгорят небесния пламък предаден им свише, а да го оставят да тлее в огнището на битието им. Ако сме синове, а не осиновени, трябва да излезем от този негативен пример и да потърсим висшата алтернатива за живота ни.
Затова да последваме добрия, висшия път и да разкъсаме паяжината на нехайството и с дръзновение да вършим дела на милосърдието, защото във всеки един момент Той може да изиска душите ни и на съда пред Него трябва да има какво да покажем, за да чуем спасителното „Достоен!“.
