Автор: о. Спиридон Василакос
Превод: Константин Константинов
В Църквата не просто живеем нещата, които знаем и четем. Съществуват различни идеологии, които се опитват да се наложат, смятайки, че могат да променят живота на човека.
Но в Църквата какво се случва? Вярата, молитвата, покаянието не са неща, за които просто ще прочетем някъде, не са теории или идеологии. Те са това, което виждаме като опит, живот, начин на живот в ликовете, душите и живота на светците. Тоест не е нужно да прочета нещо за вярата, да науча нещо за покаянието. Ако доближим светците, ще видим вярата, покаянието, молитвата, смирението да се въплъщават в техните свещени лица. Ще видим вярата, смирението, покаянието и молитвата в плът и кости. Затова великият изповедник на вярата св. Юстин Попович казва, че светци са въплътени евангелия. Имало е хора, които не са знаели четмо и писмо. Не било необходимо да прочетат Евангелието, защото можели да видят Христовите думи в живота на светците, в живота на хората, които се трудят да живеят Христос. Вярата, покаянието, смирението, молитвата, добродетелта се въплъщват в живота на светците, защото те полагат усилия да живеят Евангелието и и го живеят.
В житието на св. Мария Египетска авва Зосима установил нещо. Автор на житието е св. Софроний, патриарх Йерусалимски. Когато един светец пише за светци, текстът е възхитителен, защото светецът със своята святост и Божията благодат може да види много повече неща от нас. В даден момент авва Зосима установил, че св. Мария цитира цели места от Евангелието и я попитал:
— Чела ли си Евангелието? Знаеш ли Св. Писание?
Тя му отговорила:
— Не, не съм го чела.
Кога да го прочете? Когато живеела в греха или когато тръгнала към пустинята, тичайки, за да се избави от греха, чувствайки мрака на греха? Къде да намери Евангелие, къде да чете Св. Писание и как да го научи наизуст?
И той ѝ казал:
— Откъде знаеш тези библейски места?
А тя му отговорила:
— Аз се храня със словото Божие.
Тя не го чела, а го живяла. Евангелието, казва тя, станало неин покрив, вода, храна, дом, живот. Затова в житието на всеки светец виждаме Евангелието на дело, с плът и кости, виждаме Самия Христос. Когато срещнем един светец, срещаме Самия Христос и затова присъствието на светеца става уникално преживяване.
Два характерни случая. Първият — в един старчески дом преди много години живял един много стар човек, бил на повече от сто години. Някои го доближили и го попитали:
— Какво точно помните, какво ви е останало в паметта?
Помислете, този човек бил преживял войни, радости, скърби, деца, загуба на близки, много неща. И той се обърнал и казал:
— Това, което помня, е, когато майка ми ме дръпна за ръката и излязохме на улицата в селото, за да целуна ръката на св. Козма Етолийски!
Тогава бил малко детенце. Бил преживял толкова неща в живота си, но онова, което запомнил завинаги, бил моментът, в който като дете чрез своята детска невинност и чистота видял един светец, т.е. срещнал Самия Христос, защото това е светецът, присъствието на Христос, и целунал ръката на св. Козма. Не запомнил нищо друго.
Още нещо от живота на св. Амфилохий в Патмос, един велик отец на Църквата. Попитали отново един възрастен старец:
— Какво би желал да преживееш отново, дядо?
И той отговорил:
— Бих желал да преживея отново една св. Литургия, отслужена от о. Амфилохий в манастира.
Защо става така? Защото присъствието на светеца е присъствие на Христос. Когато срещаш един светец, „ядеш с лъжицата“ Божията благодат. И затова неговото присъствие е уникално преживяване.
Да видим вярата в светците. Вярата не е просто една изповед, аз вярвам в Христос. Деянията на Вселенските събори са трудни, но е поразително в тях да чуваш светците. В такива текстове слушаш светците да изразяват своето съгласие по въпросите на вярата, казват Веруюто, защото за тях то не било една дума, както ние четем Веруюто и не разбираме какво точно сме прочели, нито сме го почувствали, просто по навик го казваме. За светците Веруюто, тази дума („вярвам”) били уникално преживяване, целият им живот, цялото им битие, начинът им на живот. Затова отците настояват върху това да живееш това, което вярваш. Не казвай „Вярвам в Христос”, а живей Христос. Така, когато светците казвали „Вярвам в Бога”, това било техният път, време, живот, преживяване, мисъл, сърцето, душа, всичко.
Ние казваме, че един светец е вършил някакъв аскетически подвиг. Но знаете ли какво е аскезата на един свят подвижник, мъченичеството на св. Варвара, любовта на св. Василий към човека, за когото полагал пастирски грижи? Едно „вярвам“, защото, ако го нямаха, вярата нямаше да може да се изрази и да се превърне в живота им в аскеза, изповедание, път, любов, смирение, споделяне. Оттук животът на светеца е тази дума „вярвам“. И това, което виждаш в живота им, е едно изповедание на вярата, нищо повече и нищо по-малко.
Един пример. Авраам чул гласа на Бога, Който му казал:
— Излез от твоята земя, излез от твоя навик.
Днес Той би ни казал:
— Излез от твоето удобство, остави всичко, твоите роднини и сигурност, и дойди тук, където Аз ще те заведа!
За Авраам това било изключително трудно. И св. Паисий казва: „Вижте, чеда, ще ви кажа нещо и не се смейте. Всички тези улеснения, които имате днес, са направили живота ви труден”. Имаме толкова улеснения днес, натискаш един клавиш, правиш едно движение, дърпаш един лост, всичко става лесно днес. И св. Паисий казва: „Как може да имате толкова улеснения, които направиха живота ви толкова труден?“. Как става това?
Но улеснението невинаги е благословение. Авраам влиза в терзание, в затруднение, защото знае много добре, защото вярва, че пътят на свободата, на спасението е Божията воля и той иска да е свободен човек, да бъде в орбитата на Божията воля. И знае, че това е много трудно, както е трудно Бог да ти каже: „Вземи детето си, сложи го върху жертвеника и го заколи!“. Но много просто, Авраам вярва, излизането му и жертвата му не е нищо друго освен вяра. При това да не забравяме, че вярата е изход (излизане) от определени дадености, от една хладна логика. И Авраам влиза в кръстен път, в затруднение, терзание, но знае много добре, че това, което Бог му е дал, казал, показал, това реално го освобождава. И следва един път без обещания, интереси, амбиции, защото вярва и се доверява на Бога и в тази вяра се крие любовта. А когато човекът обича Бога и вярва в Него, тогава тази негова любов и вяра го освобождава. Вярата е свобода, пълна свобода. Колкото повече вярва човек, толкова повече обича, колкото повече вярва и обича, толкова повече се освобождава. Затова светците са свободни, нищо не може да ги задържи — нито материя, нито пари, нито имоти, нито похоти, нито роднини, нито родина, защото са свободни.
Един гръцки писател казва: „Не вярвам в нищо, не се надявам на нищо, свободен съм!”. Това е трагична грешка. Естествено той е човек, може да сгреши. Но животът на светците ни показва и доказва, че: вярвам в Бога, надявам се на Неговата любов, затова съм свободен. Затова нищо не може да ме задържи, да ме ограничи, защото зная, че тази надежда ще умъртви страха ми и когато страхът се умъртви, човекът се освобождава, докато преди това е бил васал на страха. Когато човекът повярва, излиза от своите ограничени дадености. Свидетели са светците, които излезли от даденостите, логиката, амбициите, интересите. Те са свободни — защото вярвали в един Бог, защото имали надежда в Божията любов и това ги правило свободни. И колкото повече вярвали, обичали и се доверявали, толкова повече се освобождавали. Следователно истински свободен е човекът, който вярва и се освобождава от всички малки и големи, тъмни и лукави неща, които могат да му отнемат свободата.
Вярата на Авраам не се превърнала само в път. Тя станала и връзка, затова вярата е навсякъде. Виждаме вярата на Авраам във връзката му с баща му, който бил строг езичник, но когото взел с него в пътя на Божията воля и го взел на гръб. И когато баща му се разболял, Авраам спрял — излязъл ли от Божия път? Не, не излязъл, защото, ако беше оставил баща си, тогава щеше да излезе. И вярата на Авраам се превърнала във връзка със Сара, която уважавал. В едно патриархално общество и епоха за него тя била като царица, уважавал я, слушал я, подчинявал се, мълчал много пъти пред нея. Вярата му се превърнала във връзка с жена му. Както и във връзка с племеника му Лот, който онеправдал този, който застанал като негов баща, брат и приятел. Лот гледал своята полза и затова си изпатил. Не погледнал любовта и вярата, които Авраам имал, до когото израснал. Затова накрая живял в една пещера, защото искал много. Който иска много, ще загуби и малкото, казва народът, но Авраам, когато видял цялото терзание на Лот, не му казал: „Така ти се пада!“, а взел 318 мъже, за да отиде да освбоди Лот. 318 богоносни отци на Първия Вселенски събор, за да освободят хората от заблудата на ереста. Отците на Църквата били храбреци. Храбрец е този, който вярва, бори се за свободата си, вярва, обича и се доверява на Бога. Това е човекът, който постоянно се освобождава от всичко, което може да държи окован човешкия живот.
И Авраам влиза в опасност, само и само да спаси Лот — защото има вяра, и неговата вяра става път, свобода, връзка с другите хора. Нещата не са толкова прости, колкото си мислим — просто да повярвам. Моята вяра ще се изрази във връзката ми с врага ми.
Всичко започва от вярата на човека. Можем да видим целия живот на св. Нектарий Егински в едно движение. Когато го клеветили, гонили и преследвали, осъждали и подигравали, той не се оправдал или защитил, а едно движение направил. Поставил пръст на устата си като знак за мълчание и посочил с пръст нагоре, небето. Това движение изразява св. Нектарий, което показва неговата вяра. Защото не трябва да говорят хората, той не вярвал в хорските думи, а оставил Бог да говори. И бил сигурен, такава вяра и убеждение имал, че Бог ще говори, и Той говорил.
Понякога се питаме как някой светец е вършил толкова големи подвизи. Но за тях е просто — те вярват, че Бог присъства, дишат Бога, вярата е този бял дроб, душата на човека диша Бога. И тези хора не могат без вярата, без това дихание, знаят, че Бог ще направи нещо, ще покаже, ще говори. Нищо друго не ги интересувало. Затова са свободни от всички човешки неща, низости, думи.
Те знаят да почитат, да уважават, да мълчат, да обичат, да прощават, защото, много просто, имат вяра. Не можело св. Нектарий да не прости на своите клеветници, не можело св. Дионисий Егински да не прости на убиеца на брата си, след като вярвали в Бога на любовта, след като вярвали в един човеколюбив, милостив, щедър Бог. Хубава е тази картина — св. Дионисий вижда кръвта на брата си по ръцете на убиеца и го научил в онзи час, поставил го под Божията благодат, под епитрахила и го спасил от сигурна смърт. Защото, ако го бяха хванали, щяха да го осъдят на смърт. След като извършил убийство. И от духовна смърт го спасил, това било важно за св. Дионисий, но и от биологична смърт. Покрил го с Божията благодат, с Христовата любов този епитрахил. Това е покривът на Бога. Не можем да разберем това, което живеем в изповедта. Това е покривът. Но без него, колкото и къщи да построим, колкото и керемиди да поставим, колкото и изолации да направим, ще останем бездомни. Това е покривът на човека — този епитрахил, тази Божия благодат, Самият Христос.
Преп. Ефрем Катунакийски ходил да служи при преп. Йосиф Исихаст. Веднъж отишъл да го благослови и помисълът му прошепнал: „Ти благославяш великия подвижник-исихаст на Света гора. Ти си добър“. Смирени помисли. И в онзи час чул епитрахила си да отговаря на помисъла му:
— Не ти благославяш, аз благославям!
Епитрахилът имал гласа на Христос, свещенството на Христос. И онова, което ни покрива в онзи час, е Христос. Затова св. Йоан Златоуст казва в един дивен текст, където Христос се обръща към нас и ни казва:
„Аз (съм) Отец, Аз (съм) Майка, Аз (съм) Брат, Аз (съм) Дом, Аз (съм) Лоза, Аз (съм) всичко за теб“.
Христос е покривът.
В живота на Авраам и в живота на всеки светец виждаш вярата, която става тропос, път, дихание. Вярата е целият им живот, тя се превръща във връзка, не просто отивам на църква, не просто вярвам в Христос. „Вярвам” не е една дума, а целият живот. Всичко е в това „вярвам” — тяхната борба и любов. Те не искали да живеят нищо извън това. Предпочитали да умрат, отколкото да живеят нещо извън тази вяра.
