Автор: Йеромонах Игнатий (Шестаков)
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Когато Христос влязъл в светия град Йерусалим, народът изпълнил улиците и се радвал. Това хората направили напълно чистосърдечно. В простотата на сърцето си те постилали дрехите си по пътя Му, сечели клони и ги хвърляли пред нозете Му. Държали палмови клонки в ръце и викали: „Осана на Сина Давидов! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!“.
Християнството по принцип е радостна вяра, то е живот в искрена и чиста радост, онази радост, с която са били изпълнени хората, излезли да посрещнат Христос, Който отивал на страдания и доброволна смърт, за да освободи и спаси потомците на Адам от властта на дявола. Християните са длъжни винаги да бъдат изпълнени с радостта, с която са били изпълнени децата, възклицаващи в храма: „Осана на Сина Давидов!“.
Ние често губим тази проста радост и любов и потъваме в тъмните вълни на страстите, във водовъртежа на мрачната информация. За какво основно си говорят хората днес, за какво се информират един от друг? За съжаление, хората най-много говорят за лоши неща: за случилите се трагедии, катаклизми, смърт, убийства, насилие… И ние самите, привикнали към това, постоянно биваме привлечени от безрадостното, скръбното, тъжното, мрачното. И ако се зарадваме на нещо, най-често това е на чуждия грях или на чуждото страдание, защото изпитваме задоволство от нещастието, което е сполетяло някого. Такава атмосфера се е създала в човечеството и ние дотолкова сме привикнали с нея, че сякаш буквално сме се сродили със злото. С него се храним, с него живеем, потънали в тъга, тревога и униние, и вече почти не се сещаме, че трябва винаги да се радваме в нашия Господ Иисус Христос.
На днешния празник апостолът ни напомня именно за радостта: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“ (Фил. 4: 4). В какво се изразява тази наша радост? „Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“ (Фил. 4: 6–7), казва апостолът.
И така, ние сме длъжни винаги да пазим нашите сърца и мисли, да ги поверяваме на Иисус Христос. Да помним, че винаги трябва да сме радостни, за всичко да благодарим, за всички да се молим, на всички да помагаме, никого да не забравяме, да носим любов в този свят и по този начин да пребиваваме неотлъчно с Христос.
След празника Вход Господен в Йерусалим започва Страстната седмица. Това са дни на молитвена скръб: ние спомняме предаването на Христос, Неговите страдания и разпъване. Но също така това е пряк, непосредствен път към Христовото възкресение и към победата над смъртта. И тази скръб също е радостна за нас, тя неразривно ни съединява със страдащия Христос, но и с Христос, Който побеждава, възкръсва и спасява човечеството.
Мнозина, поглеждайки назад, виждат колко бързо е отлетял Великият пост. Въобще днес всичко протича скорострелно, вихърът на събитията около нас препуска все по-стремглаво. И ние дори не успяваме да осъзнаем онова, което се случва! А се случват толкова много неща, които така разтърсват съзнанието ни, че ние буквално губим способността си да проумяваме най-важното, да пазим паметта за Бога в ума и сърцето си.
Поглеждайки към отминалите дни на поста, ние разбираме колко небрежно сме го прекарали, но посрещайки с радост Христос днес, през Страстната седмица ние получаваме възможност макар и малко да поправим живота си, да очистим душата си и да се подготвим за срещата с Възкресението.
Подготвяйки ни за дните на Страстната седмица, празничното апостолско четиво ни напомня: „Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, — само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, — и Бог на мира ще бъде с вас“ (Фил. 4: 8–9).
Бог на мира ще бъде с нас, въпреки нашите тревоги и притеснения, въпреки катаклизмите в заобикалящия ни свят. И в този последен, бихме казали, момент, Господ ще приеме всяка наша жертва с любов, стига да сме толкова чисти, искрени и открити, колкото са били децата, викащи към Него: „Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!“.
