Автор: Светослав Костов
Днешното евангелско четиво причислява разслабения към лика на Иаков, Моисей, Илия, Елисей, които поискаха от Бога и получиха.
Господ Иисус Христос често изпитва с думите „искаш ли”. Защото Бог няма да ни даде, ако не ни е наистина по сърце (а ние толкова рядко знаем това). Ето, разслабеният цели 38 години се уверява, за да узнае със сигурност, че това иска. Лазар чака четири дни в гроба. Дори дяволът и бесовете искат от Бога: „я простри ръка…” (Иов 1:11, 2:5); „прати ни в свините, за да влезем в тях” (Марк. 5:12).
Да не забравяме: „нямате, защото не просите” и „да казвате: „ако ще Господ…това или онова” (Иак. 4:2,15). Бог веднага изпълнява, чуваме „недей съгрешава повече”. А понякога получаваме и „не”.
Но каквото искаме, го искаме от Бога. Всичко в нашия живот е искане от Бога. Изящно семпло разказва този диалог архим. Емилиан Симонопетритски:
„В тази негова (човешка — бел. авт.) немощ идва Бог и го укрепява. И го пита:
— Какво искаш?
— Искам това.
— Вземи го. Какво друго искаш?
— Искам онова.
— Вземи го. Искаш ли нещо друго?
— Да.
— Вземи и това.”
Ето, „Моят Отец досега работи и Аз работя” (Иоан. 5:17). Този е непрестанният диалог на съществуването: това е манната, която още не са поискали, но получили; всекидневният небесен хляб, който сме получили и заради това поискали; това е всяко дихание на невярващите човеци (а всички сме били такива), които Бог търпеливо очаква и ще посрещне.
Братя, ние трябва да осъзнаваме, че от Бога искаме.
Християнинът е собствен психолог; молитвата, Писанията и Духът просвещават духовните очи и ние виждаме като отвън себе си движенията на вътрешния човек; на тяхното поле се сражаваме първо, преди да встъпим в битка и с външни врагове. Но преди всичко съзнаваме Божието всеприсъствие, че всяко наше желание е разкрито пред Него („във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби” (Фил. 4:6) и всяко сторено действие е по произволение на Бога („без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан. 15:5); ние сме „поискали” от Него, и Той ни е дал. Всичко е искане от Бога.
Затова да бъдем внимателни какво искаме. Какво правим, какво планираме, какво мислим за другите, трябва ли ни това или онова. Да помислим първо: искаме ли това като пред Бога? И тогава вече да пристъпим.
Именно защото Той ни е обещал: „каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина” (Иоан. 14:13).
Вижте само какво обещание. Ние никога не сме ощетени, каквото и да имаме и каквото и да искаме. А по блаженствата знаем: за онези, които най-малко имат, понякога и които най-малко искат, обещано е царството небесно.
