Автор: Светослав Костов
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Господ идва при самарянката, както идва при всички нас, които сме в недоумение, в заблуда, в грях. Той ни се открива, за да Го познаем; Той ни говори и ни утвърждава, когато изпадаме в неверие; идва и отсяда в нашия град, защото е настанало време за жътва по целия свят.
Христос се явява и днес на своите чеда от всички вероизповедания и деноминации, защото всички са Божии чеда; и те Го приемат, и кой на каквото се е покланял според знанието си (Иоан. 4:22) вече се кланя с дух и истина: Истината в Господ Иисус Христос като Син Божий, и Духът, защото Бог е Дух и духом пребъдва в нас. Това е онзи Дух на Словото, който до четирите краища на земята ще се проповядва според Откровението.
Срещата с Бога е необяснима. Тя е изповед: „мъж нямам”. За да изправим пътеките на Господа, Той първо изправя нашите. Той ни подготвя със Своя промисъл за неочакваната среща с Него и докато не оставим стомната си, Той ни повтаря: „Аз съм Този”, за да „вярваме вече (…) понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Христос”. „Да не би Този да е Месия?”, казва св. Фотиния. „Рави!”, извиква Мария Магдалина. „Господ мой и Бог мой!”, отговаря св. ап. Тома. „Намерихме Месия!”, благовествува св. ап. Андрей… Тези техни възклицания са отговор на „чудене в себе си”. „Кой си ти, господине?”, пита св. ап. Павел и отговорът е: „Иисус”.
Иисус Христос е отговорът на всяка наша нужда, както на нуждата на самарянката, която търси да утоли жаждата си. Да намерим Бога, означава да се утолим, но и вечно да търсим и да жадуваме за среща с Него, за безкрайните реки от жива вода.
А Той казва: „Дойдете при Мене всички”. Затова срещата с Христос ни води към благовестието като нов Живот. Обитаващи небесните жилища, ние вече не можем да се върнем от Дома на Отца, но и връщайки се към мястото на нашата среща с Него* (духовното място — кладенеца, пустинята, там, където преди сме търсили и намирали вода, от която се ожаднява, и хляб, от който се умира), ние виждаме своята Пасха, Иисус, Който ни е извел оттам, за да се сбъдне пророчеството в Исаия гл. 55:
„Вие, които жадувате! дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; дойдете, купувайте вино и мляко без сребро и без плата.
Защо да давате сребро за онова, що не е хляб, и припечеленото си — за онова, що не насища? Послушайте Ме внимателно и яжте, що е добро, и душата ви да се наслади с тлъстина. Приклонете ухо и дойдете при Мене: послушайте, и душата ви ще бъде жива, — и ще ви дам завет вечен, неизменните милости, обещани Давиду.
Ето, Него дадох свидетел за народите, вожд и наставник на народите.
Ето, ти ще призовеш народ, който не си познавал, и народите, които не са те познавали, ще побързат при тебе, заради Господа, твоя Бог, и заради Светия Израилев, защото Той те прослави.
Търсете Господа, когато може да Го намерите; призовавайте Го, когато е близо.
Нечестивецът да остави пътя си, и беззаконникът – помислите си, и да се обърне към Господа, нашия Бог, — и Той ще го помилува, защото е многомилостив.
Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми — по-високо от вашите мисли.
Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде, тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил. И тъй, вие ще излезете с веселие и ще бъдете изпроводени с мир; планини и хълмове ще пеят песен пред вас, и всички дървета в полето ще ви ръкопляскат. Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима”.
*св. Фотиния загива мъченически в кладенец, на място, подобно на онова, където Господ я среща.
