Автор: Филип Кегелес
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Апостолите Петър и Павел често биват изобразявани прегърнати. Същевременно от книга „Деяния на светите апостоли“ и от апостолските послания знаем, че отношенията помежду им преминават през различни периоди, като понякога са доста сложни. Тогава защо са прегърнати на иконата?
Петър и Павел, двамата първовърховни, тоест най-авторитетни апостоли, в известен смисъл олицетворяват древнохристиянската сентенция, често приписвана или на блажени Августин, или на преподобни Викентий Лерински: „В главното — единство, във второстепенното — свобода, а във всичко — любов“.
Апостол Петър
Апостолът на юдеите. Като верен и един от най-преданите ученици на Христос, той става лидер на наскоро зародилата се Църква и със своята пламенна проповед обръща в християнството хиляди хора. В историята със стотника Корнилий, описана в 10-а глава на „Деяния на светите апостоли“, Петър кръщава хора, които макар и неюдеи, съблюдават юдейския обичай и почитат Бога Израилев.
Апостол Павел
Първоначално гонител на християните, той става пламенен проповедник на християнството, когато Христос му се явява по пътя за Дамаск (Деян. 9:3–9). Първи от апостолите започва активна мисия сред езичниците. И първи осъзнава, че новите християни-неевреи нямат нужда от обрязване, спазване на съботата и изпълнение на другите юдейски обичаи.
По последния въпрос Петър не е съгласен с Павел. При срещата им в Антиохия двамата дори влизат в спор (вж. Гал. 2:11–14). Помирението им става в Йерусалим на Апостолския събор, където Петър заедно с апостол Иаков подкрепя позицията на Павел (вж. Деян. 15:7–21).
Петър и Павел са двама ярки, действени и емоционални човека. Независимо от възникващите противоречия помежду им, и двамата се посвещават всецяло и напълно на евангелската проповед и приемат мъченическа смърт за вярата, както утвърждава Свещеното Предание, в един и същи ден.
Иконата, на която са изобразени прегърнати, е символ на любовта и помирението между християните, които, макар и да имат понякога различно мнение по някои въпроси, са обединени във вярата и стремежа си към Бога. Това е потвърждение на факта, че в Църквата „трябва да има (…) разногласие, за да изпъкнат достойните” (1 Кор. 11:19). Всъщност това е образ на единството на Църквата, която води членовете си към Христос, въпреки различния им начин на мислене.
