Автор: свещ. Стефан Домусчи
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
В днешното четиво чуваме историята за отсичането главата на св. Йоан Кръстител. Той бил пророк и нравствен ориентир за мнозина. И в известен смисъл би могъл да бъде наречен съвестта на своето време. Въпреки това, в деня на неговата смърт, Църквата ни предлага да се замислим не за самия него, а за онова, което се случва в съзнанието на хората, които заради греховните си амбиции са способни да поемат всякакви предизвикателства.
Първото, върху което навярно си струва да се замислим е защо въобще Йоан Кръстител е хвърлен в затвора. От историята е известно, че това се е случило, защото Йоан изобличавал Ирод за незаконните му отношения с братовата му жена.
Какъв проблем е щял да бъде решен, като се хвърли Йоан Кръстител в затвора? Дали това е щяло да смегчи общественият отзвук? Или да направи така, че грехът да престане да бъде грях? Очевидно не. Хората така или иначе са били запознати с всичко, а грехът пак е щял да си остане грях. Единствената причина, поради която Ирод хвърлил Йоан Кръстител в затвора, било желанието му Йоан да не му се мярка пред очите. А това всъщност е опит да заглушиш съвестта си, която те изобличава за греха.
Защо тогава Иродиада изискала главата на пророка? Навярно се е опитвала да скрие своя грях? Разбира се, че не, защото Иродиада официално се преместила да живее в двореца на Ирод и го направила открито, без да се стеснява от никого. Единствената причина е нейното желание за мъст заради упреците, които били отправени към нея. Тя поискала същото, което искал и Ирод, само че нейното искане било по-радикално по форма.
И накрая, защо Ирод отстъпил пред ужасната молба, отправена към него? Виждаме, че той не желаел да го направи, но се притеснявал да престъпи думата си пред гостите. Той се тревожел за честта на царя, която щяла да бъде опорочена, ако всички разберат, че не е способен да удържи думата си. Ирод се чувствал отговорен, тоест обвързан с общоприетите представи, че царят трябва да спазва дадената дума, независимо каква е тя. Ако наруши обещанието си сега, каква е гаранцията, че няма да го наруши и следващия път?
Човек обаче е отговорен не само пред хората, но и пред Бога, и то в много по-голяма степен. И ако в обществото той се ръководи от временните традиции и норми, то пред Твореца трябва да се ръководи от Неговия замисъл за себе си. Ирод се стараел да изглежда отговорен пред хората, но това означава, че се е отказал от отговорността си пред Бога. И ако отговорността говори за нравствената връзка на човека с този, пред когото е отговорен, то тогава пред човека стои изборът: коя връзка е по-важна за него? Временната или вечната? Ирод направил своя ужасен избор, но не се избавил от своята съвест, поради което и се уплашил от разказите за Иисус, Когото сметнал за възкръсналия Йоан. Гледайки примера на Ирод, когато сме изправени пред избора между доброто и злото, е важно да помним, че временното решаване на проблема не дава истински резултат.
Съвестта не може да бъде хвърлена в затвора, нито умъртвена, като ѝ отсечеш главата… Тя може постепенно да бъде заставена да мълчи, но на последния съд отново ще придобие своя глас.
