1. Основания в Свещеното Писание и в творбите на Светите Отци по проблема:
ОТНОСНО АБОРТА
Съгласно повелята на Господ към първата човешка двойка: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я (Бит. 1:28), в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите, за изпълнение на Божия промисъл. Обратно, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. Така и съзнателното въздържане от забременяване, независимо от начина на осъществяването му, може да се приравни на горното и съответно е осъдително. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед. Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените.
В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай… не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се…
Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.
Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.
Тертулиан пише: “А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство – няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето”.
Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.
Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.
В този смисъл отношението на Светата Православна Църква към аборта е недвусмислено отрицателно и той се приравнява на убийство.
ОТНОСНО КОНТРАЦЕПЦИЯТА Православната църква разграничава т.нар абортивни и неабортивни средства – първите прекъсват живота и/или унищожават вече оподената яйцеклетка/ембрион. Съответно първите са приравнени на аборт, вж. По-горе
Относно неабортивните мерки за предпазване от забременяване често се цитира историята на Онан от Битие 38:7-10 и се изтъква, че т.нар. couitus interruptus е омразен Богу и е грях. В случая обаче Онан е наказан не заради предотвратяването на забременяването при половия акт, а неизвършване на изричната заповед във Второзаконие: Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.
Друг метод за предпазване от забременяване е аскезата, т.е. въздържанието. То е приемливо, но в 1 Коринтяни 7 глава думите на св. Ап. Павел хвърлят съвсем друга светлина на въпроса. То е препоръчително, но само по взаимно съгласие между съпрузите и докато го има. В противен случай не служи на целта – доближаване до Бога и отклоняване на плътските помисли и страсти, а обратно – може да доведе до „разпалване“.
Презервативите, спиралите, песарите, хормоналните таблетки и други методи на контрацепция, включително „календарния“ – при който се избягва полов контакт в дните около овулацията на жената, когато зачеването е най-възможно, следва да се разглеждат в светлината на гореизложеното.
Оперативните методи на контрацепция – вазектомия при мъжа и стерилизация при жената, доколкото променят детеродната способност (независимо обратимо или не) би следвало да се тълкуват съгласно Апостолските правила (22, 23) за „самоскопяване“, което въпреки че се касае за клирици и само за мъже като цяло е предмет на осъдително отношение, следователно и днес, и за мъже, и за жени не е приемливо.
ОТНОШЕНИЕ НА ПАСТИРЯ КЪМ АБОРТА И КОНТРАЦЕПЦИЯТА
Когато свещеникът се срещне със случай на нежелана бременност, трябва да положи усилия да помогне на пасомите си да приемат детето без страх от бъдещето, с повече смирение и вяра в Божия промисъл.
В зависимост дали мъж или жена са го потърсили по въпроса, доколко той/тя е въцърковен/а трябва да се реагира съобразно конкретните особености на ситуацията. Въпреки гореизложеното становище на църквата не бива да се забравя, че дори и грешникът, ако пристъпва с покаяние и търси Бога, трябва да му се помогне, да се търси начин да бъде изцелен, а не осъждан. В беседи е необходимо да се изследва мотивацията, особеностите на характера на човека, подробностите от житейския момент, в който се намира. Да се насърчава самостоятелното вземане на решение и усилване на молитвата и присъствието и участие в богослуженията. помогне да мисли за детето в утробата си като за невинно същество, поверено й като скъпоценен дар, а не като за проблем, който трябва да разреши на всяка цена.
Пастирят следва да помогне детето в утробата да се възприеме като пълноценно човешко същество, уникално и неповторимо, със специална роля за Божието домостроителство за спасението на света, а не като парче месо, като плод на грях или по друг такъв начин.
Това става като се информират родителите как се развива зародишът в съответната седмица от бременността, за което е необходимо свещеникът да има познания. Да опише бъдещето на ембриона, фазите, през които минава, за да добие индивидуалност и конкретност в очите на родителите си.
Да информира родителите как точно се извършва абортът, какво става с телата на абортираните деца, каква е участта на душата на некръстения младенец, какви са последствията за физическото и духовното здраве на майката и на цялото семейство, че някои противозачатъчни противно на наименованието си не предотвратяват зачатието, а убиват и изхвърлят вече оплодената яйцеклетка.
Да се приведат примери от Свещеното Писание и Свещеното Предание по въпроса – например за оня съвет към заченалата с нежелание майка, щом иска да убие детето си, първо да го роди, а после да го хвърли в реката. След като го поела в ръцете си тя разбрала какъв грях би бил това и не го извършила.
Пастирят трябва да е готов с отговор на най-честите аргументи „ЗА“ аборта – ембрионът не е човешко същество, а само парче месо, плодът е част от тялото на майката, а не отделно същество и тя има пълното юридическо и морално право да се разпорежда с тялото си, както намери за добре, абортът е просто операция като всички други, абортът е даже морален и хуманен, защото земята е пренаселена, замърсена, светът е ужасен, животът тежък, детето е заченато вследствие грях и др.
Други житейски аргументи от материална и емоционална страна “Нямам стабилна връзка”, “съпругът ми е против”, “нямаме жилище, стабилни доходи”, “още уча”, “трябва да направя кариера” и т.н. Причини могат да се намерят, но нито една не е достатъчно основание да се отнеме невинен човешки живот. С малко повече вяра в Божия промисъл всеки от горепосочените проблеми е разрешим. Всяко дете, независимо при какви обстоятелства е заченато, е Божие създание, Бог му е вдъхнал дихание за живот и няма да го изостави, ще го освети при светото Кръщение и ще го обича.
За съвременното общество търпеливото понасяне на страдания или безропотното приемане на Божията воля е признак на слабост. Смята се, че страданията трябва да се избягват на всяка цена, че ако някой ти пречи да осъществиш намеренията си или да бъдеш себе си, заслужава да го елиминираш. Не е чудно, че се стигна до там, хората да премахват и собствените си деца, ако ще ги затрудняват, ако ще са пречка да удовлетворяват себичните си, егоистични желания. Каквито и социални, икономически, екологически и т. н. причини да се изтъкват за намаляване на раждаемостта в т. нар. цивилизовани страни, същинската причина си остава колосалната себичност обзела хората, егоизмът и гордостта.
Относно контрацепцията според Пол Евдокимов, който в статията си „Сексуалност и брачно целомъдрие” пише: “Няма спор, че препоръчването на контрацептивни техники не бива да става с лека ръка – най-достойните решения са плод на сериозен духовен опит. Издигането до такава опитност става постепенно и човек я прилага независимо и свободно. Брачните партньори са “субекти” с взаимно уважение към качествата си на зрели, отговорни индивиди – те имат пълната свобода да избират и собствената си съдба, и изкуството за поддържане на взаимната любов” (сп. “Мирна”, бр. 15 – “Тайната на пола”). Така, доколкото контрацепцията дава една свобода в половите отношения между съпрузите, трябва да се внимава да не изпаднат в примката на страстта и да превърнат осветения от Бога съюз в самоцелно плътско разточителство, което би навредило на душите им и пътя им към спасението. Ако съпрузите не са склонни да имат самоконтрол или и двамата не споделят православните възгледи трябва да се проявява гъвкавост и постоянство, та с вяра и любов да бъдат насочени към четене на душеспасителна литература, към други занимания, които биха ги отклонили от погибел. Не бива да се забравя основната цел на пастиря – да се бори за спасение на душите на пасомите си и да зачита свободната им воля, като ги укрепява във вярата и в пътеките на живота им.
КОГА АБОРТЪТ Е НЕОБХОДИМ
В случай, че има абсолютни медицински показания за аборт – извънматочна бременност, при която плодът задължително ще умре, разбира се, пастирят трябва да подкрепи родителите при взимане на такова решение.
Ако обаче се касае за рискова за живота на майката ситуация без абсолютна сигурност за изхода от нея свещеникът трябва да се въздържа от даване на съвети, защото това трябва да бъде решено от родителите, които и носят отговорност за действията си.
АКО ВЕЧЕ АБОРТ Е ИЗВЪРШЕН
Много хора просто не знаят, че абортът е тежък грях и се поддават на светските заблуди по този въпрос.
С проповед и просвещение свещеникът трябва да им помогне да разберат, че са извършили смъртен грях, да ги приведе и подготви за покаяние и изповед, да им помогне да постигнат мир със себе си и с Бога. За установяването на такъв мир често са необходими многогодишни духовни трудове.
Само дълбоко сърдечно съкрушение и искрено покаяние може да възстанови членството в тялото на Църквата Христова и правото на причастяване, подплатено с твърда решимост този грях да не се повтаря и да се работи за това и други да не паднат в него.
А любовта, от която са лишили неродените си деца, родителите трябва да превърнат в топла грижа за своите и чуждите деца.
ПРАВИЛА ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ЕПИТИМИЯ
Правилата за назначаване на епитимия се основават на съборни решения на Църквата и се съдържат в общоцърковните канонически сборници. Един от тях е Покайният Номоканон (епитимийник) от Цариградския патриарх св. Йоан IV Постник (582 – 595), който съдържа наставления към духовниците, извършващи Светото тайнство Изповед. Той определя и различната степен на лекуване на духовно-нравствените недъзи (строг пост, поклони, раздаване на милостиня и пр.) и съветва духовникът да се ръководи не толкова от тежестта на греха, но също от начина, по който каещият се възприема своята постъпка, от неговото вътрешно състояние. В нашето време на голяма духовна немощ у хората, пастирът е длъжен да се ползва от правото си да назначава епитимия с особена мъдрост и любов.
Според 91-во правило на Шестия вселенски събор абортът е равнозначен на убийство и за него трябва да бъде назначена десетгодишна епитимия, както и за този който дава “отровни треви и треви за любов”
21-во правило на Седмия вселенски събор определя също десетгодишна епитимия при аборт, и уточнява, че за отделни групи невъцърковени миряни тя може да бъде по-малка: две години. при плачещите извън Църковната ограда, три години при слушащите до църковните врати, четири години. при припадащите зад амвона, т.е. тези които излизат с оглашените, една година с верните.
От гледна точка на Православното богословие и учението на Църквата въпросът за употребата на съвременни контрацептивни средства спада към областта на личната нравственост и морална преценка на съвестта на отделните вярващи и има предимно пастирски, а не чисто доктринален характер.
Ето защо когато Църквата се произнася по тези въпроси нейните интереси са обосновани и мотивирани от пастирската грижа за своите духовни чеда, а не от някакви други подбуди или цели. Целта на подобни становища е да се предостави в необходимата пълнота духовно ръководство на вярващите християни, които се вслушват в авторитета и вероучителната власт на Църквата, за да получат напътствия за своя свободен и отговорен избор и безукорна преценка на съвестта при решението за тяхното използване.
Зачитайки свободата на съвестта и неприкосновеността на личната духовна сфера на живот на всеки вярващ, а също и свещения характер на християнския брак и достойнството на благословения от Бога брачен съюз, основан върху съпружеската любов, представителите на Църквата не се намесват директно и непредпазливо с някакви общозадължителни предписания и норми, които биха имали ограничен и казуистичен характер. Въпреки това Църквата счита за свой пастирски дълг да напомня на вярващите християни и да се обръща към будната им християнска съвест с духовно напътствие при избора и решението за употребата на подобни средства. Най-вече става дума за особеностите на някои противозачатъчни средства и медикаменти, чиито ефект предизвиква абортивно действие и при употребата им се навлиза в областта на съзнателното и преднамерено прекъсване на заченат живот.
Изготвил Деян Петров
deyan@golden-ratio.eu
