ДА СЪБИРАШ ЗА СЕБЕ СИ И ДА СЪБИРАШ ЗА БОГА

203 0

Автор: прот. Павел Аделгейм
Източник: www.liveinternet.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

На всеки от нас, братя, Бог е дарил най-великото съкровище, за което не е достоен целият свят, по думите на Господ Иисус Христос. Това съкровище е нашата безсмъртна душа, която трябва да принесем на Бога благоукрасена, достойна за Него и за вечния живот.

Господ казва: какъв откуп може да даде човек за душата си? Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а погуби душата си?

Удивително е колко лесно заменяме тази главна ценност, за която е приготвен живот вечен, за случайни ценности, които примамливо блестят около нас, но които винаги имат временно и краткотрайно значение.

И ето, че днес Господ разказва в Евангелието притча за необичайното ни отношение към ценностите.

Нивата на един човек дала много плод. И той си казал: „Къде да прибера зърното си, за да не се разпилее — ще съборя старите хамбари, ще построя нови, ще сложа там богатството си, а после ще кажа на душата си: „Душо моя, имаш много блага, пий, яж, весели се — ще ти стигнат за дълго време”.

Но Бог попарил този човек като с вряла вода, казвайки му: „Безумнико, тази нощ ще поискат душата ти, а всичко онова, което си приготвил, на кого ще остане?“. И Господ завършва с думите: „Така става с онзи, който богатее за себе си, а не богатее за Бога“.

Оказва се, че пред човека има две възможности: да събира за себе си и да събира за Бога. Едната възможност е безсмислена: можеш да се подсигуриш с необходимото, от което да се възползваш в близко бъдеще, а всичко излишно, което придобиваш с надеждата, че някога и внуците ти ще се ползват от него — това е нещо, което е отнето от другите хора.

Около мен има много нуждаещи се. Да отнемеш от другите — това означава да погубиш душата си. Нашата обща беда, съвременната беда в нашата родина, е жаждата за корист. Да вземеш, да получиш, да натрупаш, да намериш къде да съхраняваш тези съкровища.

И ето, че човекът, който притежава богатство, постоянно се измъчва и се тревожи как да не го изгуби и как да го съхрани — защото ще му го откраднат и ще остане без него. Освен това, част от богатството трябва да се използва за висока ограда, за охрана, и така човекът се занимава единствено с това как по-добре да се устрои тук, на земята, като напълно забравя, че тук той е временно и че времето тече неумолимо. Никой не знае кога ще настъпи краят му.

Бог ни дава живот. Но ние знаем, че всичко на този свят ще приключи. Ще приключи и човешката история.  Бог обаче е поставил сроковете в Своя власт.

Христос казва: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец”. Затова всеки, който казва: „Зная кога ще настъпи краят“ — лъже. Това не е вярно, той нищо не знае. Единствено на Бога са известни сроковете, а ние трябва да съзиждаме душата си, да съзиждаме своите духовни ценности. Да не богатеем за себе си, а за Бога. Който богатее за Бога, той запазва душата си за вечността.

А какво означава да богатеем за Бога?

Това означава да придобиваме такива ценности, които няма да изгубим тук, на земята, където всичко изтлява, където ги яде молец и крадци подкопават и крадат.

Ценностите, за които говори апостолът — вяра, милосърдие, кротост, въздържание — за тях няма закон. Ето това е,  което съзижда в нас любовта и вечността. Ето това е, което ни води към единение с Бога. Апостолът се обръща към всеки един от нас и казва: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“. Амин.