Автор: архим. Ефрем, игумен на манастира „Ватопед”
Източник: pemptousia.com
Превод: Пламена Вълчева
Живеем във време, в което хората стават все по-отмъстителни. Моралните им ценности търпят упадък, а умовете им са помрачени. Абсурдът, който хората търпят днес, е очевиден и безспорен. Живеем във време, предсказано от св. Антоний Велики, в което лудите изглеждат разумни, а разумните са смятани за луди. Греховният начин на живот, със сигурност, е бил разпространен и в миналото, но трябва да отбележим, че никога досега не е имало подобно активно узаконяване и широко обществено приемане на греха. В наши дни абортите, изневярата и хомосексуалността са легализирани, а това бе немислимо до средата на 20-ти век. Потресаващо е, че в наши дни грехът се утвърждава не просто като легитимния, а като идеалния начин на живот.
Днес семейството преживява дълбока криза по целия свят. Вечният враг на човечеството знае много добре, че ако удари сърцевината на обществото, която е семейството, ще постигне своята цел. Затова е създал подходящи условия младите хора да избягват или да отлагат сключването на брак, естествено без да се замислят за онова, което е самопонятно — целомъдрието и живота в Христос. Те нямат църковен брак, който е единственият валиден и благословен брак в очите на Бога. Имат граждански брак или онова модернистично, демонично съгласие да живеят заедно, чрез което дори хомосексуалните могат да се женят.
Но дори и в съществуващите семейства той неочаквано посява изкушения, така че разводът лесно да се приеме за идеалното решение. Статистиката от епархиите на Гръцката църква показва, че ежегодно броят на разводи надвишава броя на бракосъчетания.
Затова, когато хората се сблъскат с нежелана бременност, те смятат, че абортът е напълно естествен. Той е узаконен под термина „изкуствено прекъсване на бременността“. Сякаш това е нещо просто, все едно да натиснеш ключа и да изключиш електричеството. Хората, които правят аборти, нямат усещането, че извършват престъпление, един голям грях, който на практика е убийство. От момента на зачатието, тоест когато яйцеклетката бъде оплодена, имаме ембрион, който също е човек, едно психосоматично същество, растящо в продължение на девет месеца в утробата на майка си, преди да види светлината на живота при своето раждане. В нито един момент от развитието на ембриона в утробата на майката, дори през първите дванадесет седмици, не можем да прекъснем неговия живот. В противен случай това би било убийство.
Не само майката е отговорна за аборта-убийство; ако бащата се е съгласил с това жестоко и насилствено деяние, той също носи отговорност. И двамата родители убиват своите неродени деца. Това, че не им позволяват да се родят, не означава, че те не са техни деца. И всеки лекар, който прави аборти, носи голяма отговорност. Лекарите не трябва да гледат своята професия — която е не толкова професия, колкото призвание — от финансовата ù страна, а да я разглеждат в морално и духовно отношение. Има много гинеколози и хирурзи, които никога не са извършвали аборт. Лекарите могат да се позоват на лични съображения, свързани със съвестта, и да избегнат операцията. Всъщност в редица случаи след един внимателен и съчувстващ разговор с жената, която е на път да стори това, те са успели да отменят операцията и да убедят майката да приеме бременността.
Грехът на аборта-убийство тежи за съвестта на майката до края на живота ù. Когато приемам изповедта на жени, които са правили аборт, виждам чувството им за вина и съжалението им, макар да са изповядали своя грях. И много често жените не се ограничават само с един аборт, абортите им понякога достигат двуцифрено число. Нужни са усилия, дълбоко покаяние и покайни трудове, за да се премахнат последствията от този грях. Разбира се, изповедта заглажда греха, но последствията остават. Трябва да се претърпи съответната болка чрез покаяние и чрез внимателно спазване на Божиите заповеди, за да може душата да възстанови своя мир и спокойствие. Бог е милостив и винаги приема нашето покаяние, но съществува един духовен закон, който влиза в сила след извършването на греха. Каквото удоволствие сме получили от греха, същата болка трябва да изпитваме и при нашето покаяние. А защо трябва да стигаме дотук да се каем и да се безпокоим за възстановяването на мира в отношенията ни с Бога и с нашата съвест? Не е ли по-добре изобщо да не извършваме греха? Ето защо се нуждаем от информация и просвещение по въпроса с ужасния грях на аборта.
Разбираме изкушенията и предизвикателствата на нашето време, които предлагат на хората леснодостъпни плътски удоволствия. Предбрачните и извънбрачните отношения са считани за нормални, макар всъщност да са неестествени. По този начин се потъпкват правилните условия и самото тайнство на брака. Предбрачното целомъдрие, верността и разумното въздържание в брака не са резултат от прилагането на някаква моралистична Божия заповед, те имат онтологично измерение. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Бит. 2: 24). Когато двама души се радват на съпружески отношения в брака, те стават едно и изпитват истинско единство и любов, благословени от Бога. Всяка предбрачна или извънбрачна връзка обаче раздвоява човешката личност. Естествен плод на тези греховни отношения е нежеланата бременност, която, разбира се, води до аборти.
Същевременно икономическата криза, която започна да приема глобални размери, е другата причина, която кара двойките да прибягват до това. Финансовите затруднения, пред които е изправено едно домакинство, очевидно са възпрепятстващ фактор за отглеждането на още едно дете и по тази причина семействата избират аборта. Това е огромна грешка! Хората не са единствените творци в създаването на своите деца, те съработничат на Бога-Творец. Той умее и има силата да се грижи за Своите създания много по-добре от нас. Вижте как Самият Христос деликатно ни иронизира, понеже не се доверяваме на Неговия промисъл: „Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни“(Мат. 10: 29-31). Ако Той се грижи за врабчетата, нима няма да се погрижи за хората, които са създадени по Негов образ? Загубили сме вярата си в наши дни, не толкова вярата в Триединния Бог, тоест догматична вяра, колкото вярата в Божието провидение, нашето доверие в Бога. Трябва да бъдем по-твърди в тази вяра и трябва да се молим на Бога за това. Когато апостолите помолили Христос да усили вярата им (Лук. 17: 5), те имали предвид именно този вид вяра.
Всяка година в света се извършват около 50 милиона аборта. Все едно убиваме цялото население на Франция. Гърция, за съжаление, заема първо място в Европа с повече от 300 000 аборта годишно, като 22% от гръцките жени са имали поне един аборт. В Русия през последните години броят на абортите надхвърля 1 милион годишно, като световният рекорд е през 1990 г. — 4 103 400. И, разбира се, тези числа и проценти в действителност са много по-високи, понеже повечето жени не ходят в държавните болници, където непременно ще бъдат регистрирани, а предпочитат частните клиники, където не е задължително да се води отчетност. Тази статистика не включват „абортите в епруветка“, които се правят масово по време на инвитро процедурите, при които се оплождат повече яйцеклетки, отколкото ще бъдат имплантирани или използвани; на абортите за „генетични експерименти“, които се провеждат с различна цел; и на абортите на близнаци или тризнаци, за да се роди едно дете. Много хора твърдят, че демографският проблем, пред който е изправена конкретно Гърция, а също и Русия, ще бъде най-големият проблем на следващото десетилетие, понеже смъртните случаи вече надвишават ражданията. Основният проблем не е ниската раждаемост (макар че и този проблем, разбира се, съществува), а по-скоро фактът, че абортите са новата форма на геноцид. В Гърция вече има повече аборти, отколкото раждания — почти три пъти повече! Не мога да приема, че отвратителното престъпление на аборта трябва да се извършва в такива размери в православните страни. Това е явление, което трябва да ни накара да се замислим, което трябва да ни разтърси, бих казал, из основи и което трябва да бие тревога. Напълно неприемливо е православните народи да извършват подобни престъпления. Това показва, че живеем не като православни християни, а просто сме записани като такива в личните си карти. Нашият начин на живот не е християнски. Мисля, че Православната църква трябва да бъде по-активна по този въпрос по начина, по който е активна Римокатолическата църква. Трябва да си сътрудничим с държавата, но след като самата държава е узаконила абортите, очевидно тук има конфликт на интереси. Нужно е духовенството и миряните да участват в кампания против абортите, усилие, което ще произтича от истинското познание и любов към другите.
Това е контекстът, в който за пета поредна година се провежда тази конференция, и се надяваме тя да даде стократни плодове, да предостави информация на всички бъдещи родители и на всички жени и да заостри вниманието на църковните и държавните власти, за да може абортите да бъдат избягвани и техният брой да намалява във вашата страна и в целия свят. Амин.
Обръщение към участниците в V Международен фестивал на социалните технологии в защита на семейните ценности „За живота”, Москва, 11-13 август 2014.
