Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
В своята неизтощима любов и неспирна грижа към нас, повярвалите, Господ Бог има много начини да се намеси в живота ни, особено в най-трудните периоди, когато се задъхваме. Съсипани от болка, обругани от стихиите на света, ние отпадаме и единствено Неговата намеса ни връща усещането, че сме призвани…
За мнозина това е привилегия, някакъв особен подарък, който Бог прави за любимците си, а всъщност е протегната ръка, която Той спуска отгоре, за да ги подкрепи да продължат напред в своя път към Него. Затова често, твърде често Бог праща хора — святи, Божии, които изненадващо за нас се появяват и изричат или правят нещо, което ни просвещава и вдъхновява да превъзмогнем себе си.
Така и при мен Бог се намеси в един преломен период и ми помогна не само да преосмисля това, което ме връхлетя, но и ми даде тласък напред. След като напуснах старата си работа, изпълнен с тъга и разочарования и преследван от желание за възмездие и жажда за справедливост, аз реших да се боря за своята малка правда. Едновремено с това пуснах молба до митрополията, за да бъда ръкоположен за свещеник. Беше трудно, дори неимоверно трудно, но аз се борих, колкото можех, против обстоятелствата.
Един ден вървях по една улица в центъра на града, дълбоко замислен и опечален, когато от едно заведение излезе познат опитен свещеник, който бе извършил опело и явно после бе поканен от роднините на покойника да благослови трапезата. Той ме видя да вървя към него и след като му се оплаках, изрече: „Трябва да приемеш това, което е станало. Наведи си главата и си пречупи гордостта. Виждам, че ти е тежко. Разбирам, че изживя много. Но е време да го преглътнеш. Трудно е да приемеш, че Бог го е допуснал и че е за твое добро. Той има Промисъл. Спомни си какво е казал, а именно, че дори и косъм няма да падне от главата ни без Неговото знание. Виждам, че си изпълнен с ярост и гняв… Но ти си християнин и си длъжен да простиш. Спри да обвиняваш враговете си. Недей да ги дразниш. Те носят своята вина и ще платят пред Бога за нея. Виж и помисли за твоите грешки. Ти да не би да си съвършен? Нито те са били толкова лоши, нито ти си бил толкова добър. Наранен си, но сега се успокой. Прости им всичко и продължи напред. Стига с твоето тщеславие и вироглавие. Сам си пречиш. Смири се… Не бъди злопаметен. На Бог се служи само с чисто сърце. Само тогава Той ще чуе молитвата ти и ще те възнагради. Той иска да види чисто сърце и да влезе в него. Не се мъчи и самоизтезавай. Изхвърли тази отрова от себе си. Не се притеснявай, Бог никого не оставя по средата на пътя му. Тогава ще дойде наградата Му и ще бъдеш изненадан. Остани повече със себе си и се моли Той да ти даде благодат да простиш. Колкото по-бързо, толкова по-добре…“.
Аз го гледах и слушах и той беше толкова спокоен и убедителен, че нямаше как думите му да не се отпечатат в съзнанието ми. Мина известно време и нещата се развиха по успешен начин. Простих на всички всичко, а после простих и на себе си. Така си възвърнах душевния мир и постепенно си възстанових вътрешното спокойствие. Намерих работа за препитание за кратко, а после ме ръкоположиха за духовник в един от градските храмове.
От дистанцията на времето прецених, че изреченото от отеца, с когото се познавах отпреди и който ме познаваше много добре, не са просто плод на неговия опит и наблюдения върху мен, а са дошли свише от Отца на светлините. В тежък момент Христос ми е пратил вестоносец, който да възвести волята Му за мене, търсещия. Велик и дивен е Той не само в светиите Си, но и във всеки, който е решил да Му се отдаде в служение. Наглежда и напътства, подкрепя и води този, който се е обърнал към Него. Виждайки моето недоумение и колебание в пътя, Бог е прогонил облаците над моето небе и е протегнал бащинската Си ръка, за да ме поведе напред.
Как да не повярвам на изреченото от св. Йоан Богослов: „Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа“(Иоан. 3:8). А още повече, ако той е каноничен свещеник, човек Божи и разпоредник на Неговите тайнства и посредник между Него и хората. Тогава всичко, което той върши, придобива друг релеф и смисъл, изречено е по благодат и милост и е чисто откровение.
Защото Бог не оставя никого по средата на пътя, но иска от нас едно — да отдадем себе си. Да разгърнем сърцето си и да Му го предоставим очистено и готово да Му служи навсякъде и във всичко. Не е достатъчно да вярваме, но и да се уповаваме на Него. Когато Го приемем като кормчия в морето на живота, тогава ще преминем всички бури и ще преживеем неизбежните вълнения. Това е не само жива вяра, но и опит в подвизаването ни в Неговото свято име. Да бъде Неговата воля, а не нашата, защото Той промисля най-добре. Обича ни така, както и ние не можем да обичаме себе си. А ние да се държим с две ръце за Неговата дреха, като помним, че само това е най-доброто, което можем да направим за спасението на нашите търсещи души.
