Автор: протойерей Георгий Бенигсен
Източник: „Не хлебом единым”
Превод: Пламена Вълчева
Не е достатъчно да подхождаме към богослуженията през първите три дни на Страстната седмица единствено от позицията на текстуалния анализ, макар и в текстовете да се съдържа възвишена истина за свършека на света, за спасителната жертва на Христос, за Неговото Второ и славно пришествие, за трезвението и бодърстването на душата на християнина, очакващ да посрещне своя Спасител. Важното е да почувстваме и да преживеем обстановка и настроението в храма, който се подготвя за Кръстния път на Христос. През тези дни всеки православен храм е изпълнен с особената атмосфера на мистическото предчувствие. Всичко, което се пее, чете и извършва в храма през тези дни, крехката, ефирна светлина на утринните богослужения, вечерната печал на полумрака — всичко това създава една цялостна атмосфера, която трудно може да се опише с думи. Усещането за вътрешна и външна чистота, преживяването на предстоящите събития, последните отзвуци на великопостното въздихание: „Господи и Владико на моя живот”, всичко това се съединява в едно удивително чувство за доближаване до тайната, открила се на старозаветните праведници, чиито пророчества четем, и на апостолите и евангелистите, чиито свидетелства за Христос са на разположение на молещите се. И думите на Самия Христос, които като духовен меч отделят злото от доброто, а с божествена сила отхвърлят лъжата на фарисейството и явяват светлината на Божията правда.
Така Велики понеделник на първо място е посветен на притчите за десетте девици и за талантите. И двете се отнасят за една и съща тема: вътрешната духовна бдителност и активно духовно делание, вътрешното израстване и съзряване за Царството Божие. Сред старозаветните четива особено внимание е отделено на многострадалния Йов, на неговата безпределна вяра в Бога и безусловна покорност на Неговата воля. Това несъмнено предизобразява послушанието на Сина към Неговия Небесен Отец, на Когото Той бил „послушен дори до смърт, и то смърт кръстна” (Фил. 2:8). Но ние също получаваме и урок по дълготърпение заради Божествената воля, която, както и при подвига на Йов, накрая носи справедливата награда на радостта.
И отново се акцентира върху края. Края на историята и личния край на живота. „Последният час ще дойде в един миг, както учи Христос, и Той няма да се забави да съди света.” И върху разделението между хората, заобикалящи Христос, върху тяхната поляризация. Някои готвят заговор срещу Месията и търсят възможност да Го унищожат. В същото време обаче виждаме жената-грешница, за която се казва: „О, блажени ръце, о, целомъдрена уста на блудницата, която изливаше миро върху нозете Ти, Спасителю, отриваше ги и ги целуваше”. Така Църквата постепенно сгъстява литургичната повест за събитията, водещи до великото събитие, до Голгота, до Кръста, с който дошло спасението на света и на човека.
Радио „Свобода”, 1984 г.
