Автор: архим. Кирил Акон
Превод: ставроф. ик. Антон Вълчанов
Духовният живот и светостта — съществуват ли днес? Моят бърз отговор на този въпрос в две части е едно искрено и цялостно „да”. Бог не се променя. Господ Иисус Христос е същият вчера, днес и вовеки. Естеството на човеците също не се е променило. След Адам хората са получили властта да действат по собствена воля до такава степен, че ако пожелаят, могат да се отклонят от Бога, от духовния живот и от стремежа към светостта. До края на света обаче винаги ще има мъже и жени, които макар и смирено, ще призовават слизането на Божията благодат върху земята и върху техните ближни. Това, че светът продължава да съществува, е доказателство, че светостта съществува и днес. Св. Силуан Атонски казва: „Уверявам ви, че когато свършат молитвениците по земята, тогава и светът ще свърши”.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ — ЖИВА РЕАЛНОСТ
С други думи, духовният живот и светостта, която е негов плод, не съществуват само в миналото. Ние можем да видим белезите на светостта сред членовете на поколенията, които са ни предшествали и да се поучим много от тях, но не сме си поставили за цел да изследваме духовния живот така както едно произведение на изкуството от даден музей. Духовният живот — това е една жива реалност, към която всички сме призвани. Всяко човешко същество има духовно измерение. Бог не е пристрàстен: Той призовава всеки един от нас към съществувание, изпълнено с лична любов към Него, и предлага на всеки човек потребното, за да съучаства в Божествения Му живот. Свети апостол Петър, използвайки терминологията на своето време, казва, че ние сме призовани да станем „участници в божественото естество”(2 Петр. 1:4).
В това именно се състои светостта: „Бъдете святи, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свят” (Лев. 19:2).
Това е покана, която Бог отправя към всички нас, независимо от нашето положение в обществото, от нашето място в Църквата — било то мирянин или духовник. Свети Силуан пише: „Всеки в този свят има една цел за изпълнение, било той цар или патриарх, работник или учител, а Господ, Чиято любов е насочена към всеки един от нас, ще даде най-велика награда на оня, който проявява най-голяма любов към Него…; не всеки човек може да бъде император или княз, патриарх или свещеник, но каквото и да е нашето социално или църковно положение, ние можем да обичаме и благоугождаваме на Бога, а това е най-важното”.
ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ ВКЛЮЧВА ЦЯЛОТО
НИ СЪЩЕСТВО
Духовният живот засяга духовната същност на нас, човеците… Само когато водим духовен живот, само тогава ние осъществяваме самите себе си. Подобен духовен живот включва цялото ни същество — и в психологично, и във физично отношение. И когато моята душа е докосната от благодатта на Бога, тогава и мисълта ми, и чувствата ми, и тялото ми биват благословени от Него!
ЖИВОТЪТ В ГОСПОДА ИИСУСА ХРИСТА
Що се касае до нас, ние имаме дълбокото убеждение, че Господ Иисус Христос е „Пътят, Истината и Животът”. Животът в Бога в неговата дълбинност не е възможен освен в Богочовека (Theanthropos); т.е. в Този, Който е възприел нашата човешка природа, притежавайки и Божествена природа като Един от Светата Троица. Църквата ни дава истински прототип: ние можем да видим и да чуем, да докоснем и да вкусим Върховното Същество, можем да доловим тихото присъствие на реалното Същество на Бога. По този начин можем да напредваме с доверие и да достигнем до края на пътя, по който ни води Църквата. Никакъв друг път, макар и той да включва морални предписания, не позволява да се напредва тъй сигурно до крайната цел. И макар че човек не може изцяло да бъде лишен от благодатта, пълнотата на светостта върви заедно с правилността на вярата. Нашето учение не е отживяло, нито остаряло. То е дало през различните епохи богати плодове по разни места и в различни култури.
Православната вяра е достъпна за всички; затова можем да разберем защо Тертулиан бе казал, че „всяка душа по природа е християнска”.
Следователно духовният живот може да бъде определен като „живот в Христа”. Позволете ми да се спра накратко върху този израз. Той е бил използван като заглавие на произведение върху тайнствата от византийския богослов Николай Кавасила („Животът в Христа”, Серф, Париж, в поредицата „Християнски извори”, № 355т. І 1988 г. и № 361, т. ІІ, 1990 г.). По-късно св. Йоан Кронщадски, руски свещеник от края на ХІХ в. и началото на ХХ в., е възприел от своя страна този израз като заглавие на духовния си дневник („Моят живот в Христа”, Белфонтен, колекция „Източна духовност”, № 27, 1979 г.).
Един съвременен автор (архимандрит Софроний (Сахаров) е дал на една от своите книги заглавието „Неговият живот е мой”, в която разкрива своя духовен път (Серф, Париж, 1981 г.). Да бъдеш „в Христа”, това означава да си приобщен реално към Неговото Тяло, да си помазан с Неговия Свети Дух (името „Христос” означава „Помазаник”) и да си осиновен като син на Отца, Който е на небесата.
Изповядването на християнската вяра не означава само да се каже „да” на членовете на Символа на вярата, това означава човек да се облече в Христа: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27). А как? Чрез св. тайнство Кръщение, чието извършване се предшества от оглашението с изповядване на вярата. Когато това тайнство се извърши след раждането на детето, то се приема твърде естествено като голям подарък от само себе си, но тези, които са се кръстили в зряла възраст, могат да ни кажат от опит, че тук се касае за преминаване от тъмнина към светлина, от смърт към живот.
Понякога забравяме, че при св. Кръщение свещеникът е произнесъл върху нас следните думи: „Оправдан си, просветен си, осветен си, омит си в името на нашия Господ Иисус Христос и Духа на нашия Бог”. Тези чудни слова, извлечени от посланието на св. апостол Павел до Коринтяни, могат да се приемат като обикновена ритуална формула, ако не се постараем да осъществим Божествения дар, какъвто е благодатта, преподадена ни по този начин в нашия живот. Така семето на духовния живот е посято в нас. Ние сме тези, които сме „осветените в Христа Иисуса, (…) призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа, на всяко място, у тях и у нас; благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа” (1 Кор. 1: 2-3).
Това е нашата задача!
КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ХРИСТА?
Ако сме сигурни, че сме открили истинската вяра, няма защо да се боим от изобилието на съществуващите около нас духовни пътища, „защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие” (2 Тим. 1:7). Ако останем верни и непрекъснато обогатяваме нашия опит и нашите познания за живота и учението на Църквата, ще бъдем в състояние дори и да помагаме на нашите съвременници. Основният въпрос е винаги този: какво мислите за Христа? Св. Йоан Богослов ни отговаря: „По това познавате Божия дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога; а всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света” (1 Иоан. 4:2-3).
Очевидно определението, което ще дадем за Бога, ще бъде не изчерпателно, а скромно и изпълнено с любов и благодарност. Св. Силуан казва: „Бог е любов и следователно проповедта на Неговото благовестие винаги трябва да произтича от любов. Само така и проповядващият, и слушащият ще извлекат поука. Ако вие обаче не правите нищо друго, освен да осъждате, хората няма да се вслушат във вашите думи и никакво добро дело няма да се извърши”. Разбира се, целият свят не е призован да проповядва постоянно, но който иска да свидетелства за Христа, той ще говори за Него като за Син Божий и Син Човеческий, Който дава възможност на всички човешки същества да станат истински личности. Според православното учение духовният живот е съучастие между свободната ни воля и волята на Бога.
Най-добрите свидетели на Христа са тези, чийто духовен живот ги е подготвил да говорят с любов на желаещите да чуят изложение на тяхната вяра. „Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1 Петр. 3:15-16).
Ако сме усвоили духовния живот и сме придобили „Духа на Христа” според св. апостол Павел, това не означава, че личността ни се губи. Нашият Бог е Един по Същество, но Троичен по Лица. Светите отци ни учат, че не разделяме Божията природа и че не сливаме ипостасите. Следователно същото трябва да бъде и с човечеството, което трябва да бъде едно, както и Бог е Един. И ако светът живее в Христа, то изпълнението на Неговите заповеди трябва да бъде първа цел на всеки човек: да обича Бога и да обича своя ближен. Тогава всяка една личност няма да бъде разстроена, а утвърдена и изпълнена чрез съпричастие в любовта.
ЗНАЙНИ И НЕЗНАЙНИ СВЕТИИ
Твърде назидателно е да четем книги, разкриващи живота на светии, които са канонизирани или неканонизирани, каквито са духовните старци от ХХ в. Този век беше век на големи страдания. Лично съм общувал с много святи мъже и жени, без те да се кичат с етикета на светостта. Пътят към Христа е път на смирението: някои са признати и почитани като светии още отсега, а други — не. С основание Църквата не дава официално признание за святост на някого, преди той да е преминал през дверите на смъртта, а и след смъртта тя, без да бърза, съборно действа по отношение на канонизирането. Тъй че твърде рано е да се говори за светии през ХХІ в. Ако се обърнем само към ХХ в., ще видим такова изобилие от християни и от жизнени пътища, твърде различни един от друг, които обаче водят към светостта!
Света гора даде на света велики светии, какъвто е руският монах Силуан, починал през 1938 г. Не всички светии на ХХ в. обаче са живели в манастири. Съществували са милиони мъченици и изповедници на вярата — мъже, жени и деца от бившия Съветски съюз, също и един обикновен енорийски свещеник — св. Николай Плана (1851-1932 г.), живял в Атина, както и новоканонизираните светии, живели в Париж: майка Мария (Скобцова) и свещеник Димитрий (Клепинин); св. Нектарий Егински, чиито истински чудеса доказват, че нашият Бог е жив Бог, Който и до ден днешен продължава „да работи“. Много мъже и жени са засвидетелствали своята вяра и макар и да не са признати, сега те получават своята награда и се молят за света. Всички тези светии са се ангажирали в едно и също служение и са възприели едни и същи принципи. При това те са били твърде различни едни от други, тъй както множеството цветя в една градина. Те доказват, че Бог е сред нас и че Той „тук и сега” е достъпен за всички.
ПЪТЯТ НА ОПИТА
Тези, които работят в областта на точните науки знаят, че доказателството се предлага преди всичко от опита. Най-добрият начин да отговорим на въпроса, поставен в началото на този доклад, е да признаем, че „ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи” (Рим. 8:13). „Плътта” и „деянията на тялото” — това са греховете, като омраза, гордост, пожелание и други страсти, които причиняват разстройство на човека и затварят вратата на неговото сърце за Духа Божий. Духовният живот включва едно „умъртвяване” на всички нас. Едно от средствата, които ни се предлагат, е постът, който провеждаме заедно в определени периоди на литургичната година, за да ни подпомогне да се молим и да очистим сърцата си от живеещите в тях страсти.
Свети апостол Павел продължава, като казва, че „… всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии” (Рим. 8:14-16).
Когато „… Духът на славата и Духът Божий почива върху вас…” (1 Петр. 4:14), тогава за всички ще бъде ясно, че и днес съществуват духовният живот и светостта!
Бележки:
*Преводът е направен от френски език.
**Докладът е изнесен по време на Втората световна конференция на православната младеж под наслов „Членовете на Църквата — граждани на света”, организирана от Вселенската патриаршия от 11 до 15 юли 2007 г. в Истанбул, в която се включват повече от 1000 участници. Авторът е игумен на манастира „Св. Йоан Кръстител” близо до Молдън, Есекс, Англия, от 1993 до 2019 г. Основател на манастира „Св. Йоан Кръстител” е св. Софроний Сахаров (1896 — 1993), ученик на св. Силуан Атонски (1866 — 1938).
