Разговор на Весела Игнатова със ставрофорен иконом Антон Вълчанов, дългогодишен свещеник при столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“
Срещаш го в митрополитския храм „Св. Неделя“. Висок, достолепен, излъчващ спокойствие и увереност, той винаги е готов внимателно да те изслуша и духовно да те посъветва. Когато го заговориш, видимата сериозност преминава в приветливост и внимание. Изразителният му баритонов глас ти вдъхва надежда, че има изход от поредната заплетена житейска ситуация, и те увещава, че Бог може всичко, стига ти да Му се довериш. Присъстваш на богослужение, кое- то той отслужва, и неволно те обзема респект от неговата съсредоточеност и ревност, с която извършва чинопоследованията. И вече знаеш – всичко, за което ти говори, е истина и дава надежда. Не се уморява да съветва и да общува и има толкава много духовни чеда, за които се грижи. Защото помни, че е поел отговорност пред Бога за тях и не бива да ги изоставя.
Дори да те види случайно, той забелязва, че нещо те терзае, и те приканва към лечебницата, в която те подготвя с пост и изповед, за да приемеш истинското лекарство – светото Причастие. Мнозина вярващи го определят като „истински духовен лекар“, защото, дори да си се отдалечил от Бога и да не го осъзнаваш, отецът сам те намира и те води при Христа. Както баща наставлява децата си, за да ги предпази, така и той със словата на светите отци напътва и вдъхновява за спасителен духовен живот.
Ставрофорен иконом Антон Вълчанов вече 45 години всеотдайно служи на Българската православна църква, през повечето време – в митрополитската катедрала „Св. Неделя“. Този начетен, отзивчив и всеотдаен духовник, радеещ за храма и богослужението, истински се интересува от живота на духовните си чеда и енориашите.
Малцина знаят, че той има голяма заслуга за дарителството в катедралния храм. Самият отец Антон е голям ктитор, спомогнал за обновените катедрални стенописи, а и не само за тях. Но за своето добротворство той не говори – споделят тези, които са станали неволни свидетели.
Разговаряме с този скромен свещеник, от когото вярващите търсят съвет не само при изповед, но и за духовен разговор и за житейски съвети.
Разкажете ми накратко за Вашето семейство и за християнското Ви възпитание. И Вие, както своя брат, сте се насочили към духовното образование – това въпрос на Ваш личен избор ли е?
Родени сме с брат ми Славчо (приснопаметен) и сестра ми Николинка от нашите благочестиви родители Пенка и Вълчан – Бог да ги упокои и спаси! Те са ни закърмили и възпитали в истините на светата православна вяра. От малки сме присъствали на богослужения в храм „Св. Троица“ (с. Ивански, Шуменско), където баща ми е пял цял живот като клиросен певец. Тази семейна и църковна благодатна среда ни по-могна да се насочим по Божий промисъл по пътя на бъдещото ни служение.
По мой избор и следвайки примера на брат си, постъпих през есента на 1959 г. в Духовната семинария „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ (гара Черепиш, Врачанско), която завърших благополучно през пролетта на 1965 г., ведно с 25 други семинаристи. Сред тях бяха нинездравстващият Български патриарх и митрополит Софийски Неофит, епископ Тихон и други достойни съученици, които също избраха църковното служение.
Пазите ли някой ярък спомен от този период?
Под мъдрото ръководство на блаженопочиналия епископ Тихон, както и на нашите мастити учители, ние израснахме чрез благодатта на Света Троица духовно, интелектуално и телесно.
Голям е приносът на ректора на нашата Алмаматер, този мъдър и облагодатен архиерей и духовен наставник. Той спомогна за духовното и богословско израстване на стотиците излез- ли от тази школа семинаристи, голяма част от които се посветиха на свещенослужение на св. Църква. Мнозина и от нашия випуск станахме духовници…Спомням си за посещението на блаженопочиналия Светейши патриарх Кирил със синодалните архиереи през есента на 1962 г. и душеполезните срещи с тях.
Какво предопредели желанието Ви да станете свещеник?
След отбиване на военната си повинност, в периода 1968 – 1971 г., следвах в Духовната академия „Св. Климент Охридски“. Като студент, през 1969 г., бях назначен за стенограф при покойния Български патриарх Кирил, а по-късно – като инспектор във външния отдел на Светия Синод на БПЦ. Работех и като възпитател в студентското общежитие на Духовната академия, а след завършване на висшето си образование бях изпратен на специализация в Швейцария.
Изучавайки и усвоявайки богословските дисциплини, както и ползвайки се от ценните съвети на родители, брат и духовници, се постарах молитвено да направя своя избор в живота.
Възложените послушания изпълнявах скромно, но душата и сърцето ми се възпълниха духовно и благодатно едва когато поех по пътя на свещенослужението на св. Църква.
Всичко се осъществи благодарение на Божествения промисъл: чрез църковния ми брак с Владимира, която даде своето съгласие, станах свещеник през месец декември 1974 г. Бях ръкоположен от блаженопочиналия епископ Партений, тогава Софийски викарен епископ. Изтъкнат духовник, одухотворен, светоотечески надарен и облагодатен от Светия Дух, той проникновено извършваше светите богослужби. Познавам го още като боговдъхновен проповедник и богоозарен редактор на свети богослужби, например на св. Йоан Рилски Чу- дотворец, на св. Седмочисленици и др.
От една страна, той беше много контактен, а от друга – мълчалив и молитвено вглъбен в себе си. Избягваше произволни разговори по улиците, но беше общителен със своите чеда и целеше да ги подпомага в тяхното духовно просветление за вечно спасение.
Цялото Ви свещеническо служение е свързано с храм „Св. Неделя“: първоначално като енорийски духовник, за известно време като предстоятел на храма и след завръщането Ви от Франция, отново сте част от храмовото духовенство на катедралата…
През юли 1975 г. бях назначен за енорийски свещеник, а по-късно, през периода 1980 – 1985 г., бях председател на църковното настоятелство при катедралния храм „Св. Неделя“. Този пост ми бе отреден от приснопаметния Български патриарх Максим.
Какви нови хоризонти, но и какви отговорности се откриха пред мен – да служа на Бога и на народа! Трябваше преди всичко да се моля, да се смирявам и да преодолявам трудности и проблеми. За всичко разчитах на Бога, допитвах се до епархийската власт и имах разбирането на съпругата ми, презвитера Владимира, и на децата ми, Мария и Вълчан.
По решение на Св. Синод на БПЦ бях изпратен за периода 1985 – 1990 г. в Париж, Франция, като председател на Българската православна община „Св. патриарх Евтимий Търновски“. В едноименния православен параклис извършвах с Божия помощ, в присъствието на моето семейство и на нашите сънародници, св. богослужби. Имахме духовен и родолюбив живот, който и днес продължава успешно.
Завърнахте се в България и продължихте служението си в храм „Св. Неделя“ тъкмо в началото на Прехода. Промениха ли се тогава мястото и ролята на православния духовник?
След завръщането си в България продължих отново свещенослужението си в катедралния храм „Св. Неделя“, ведно с моите обични събратя. Някои от тях вече не са сред нас – Бог да ги прости, спаси и всели в небесните Си селения!
Настъпи новото време – време на свободна изява на вярата, но и на нови предизвикателства и изисквания към нас, духовниците.
Вярващи и невярващи очакваха от нас духовна храна и духовно просвещение. Въпреки жела- нието си невинаги съм успявал да бъда на висотата на пастирското служение (за което съм се покайвал), но съм се старал да откликвам на търсенията и потребностите на християните и да ги насочвам по пътя на спасението. Призовавал съм ги към четене на Словото Божие и на св. Отци, упражняване в добродетелите и в усърдната молитва (особено Иисусовата – „Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мене грешния/грешната“), към редовно изповядване, достойно приемане на св. Божествени Тайни и деен християнски живот за придобиване на Божието царство. Както е казано в Св. Евангелие: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата пра- вда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).
Какво е да служиш на Бога в митрополитска катедрала?
Църковният живот в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“ е много дълбок, изпълнен с вяра, с богослужби и традиции. Проследяването му през годините е дълъг и почти необхватен процес, но в крайна сметка е въпрос на лично отношение и изживяване от страна на свещеници и вярващи. Не може накратко да се предаде необятната небесна реалност на Божието присъст- вие и духовната сила, които този храм излъчва, особено чрез богопрославените мощи на св. крал Стефан Милутин.
От векове този сръбски крал се почита чрез молебен, акатист (всеки вторник), на 29 октомври – с чина на преобличане на св. мощи и на 30 октомври – с отслужване на архиерейска св. Литургия в присъствието на много български, сръбски, македонски и др. вярващи и духовници. Многобройни са чудесата, които са станали при неговите св. мощи, макар да няма книга, в която да са описани. Повечето от християните, които са идвали да търсят при него утеха, са духовно удо- влетворени. След прочетена от свещеник молитва мнозина споделят, че се чувстват обновени и стимулирани за своя семеен и духовен живот в Бога!
Дълго време митрополитската катедрала беше единственото място за обучение на млади духовници и Вие самият сте подготвяли свещенослужители. Как ги наставлявахте, към какво ги насочвахте да се стремят, за да бъдат изрядни свещеници?
Паралелно с извършването на св. Божествена литургия и на другите св. Тайнства, в катедрал- ния храм „Св. Неделя“ ние, събратята, подготвяме новоръкоположените дякони и свещеници. За преминалите стажа си мога да кажа, че всички те се посвещаваха с радост и ревност на това свещенослужение. Полагаха усилия, трудеха се и усвояваха с Божия помощ богослуженията, св. Тайнства, требите и др. Поемаха енорийското си служение в съответния храм, след което се случ- ваше отново да се връщат при нас и да търсят съвети. Препоръчвахме им да следват възвишения пример на св. Отци на светата ни Църква, за да бъдат и те самите пример за подражание на вярващите със своите думи, дела и вдъхновена проповед. Споделяхме, че християните търсят и ще търсят от нас, духовниците, утеха, опрощение (при св. Тайнство Изповед) и ръководство за постигане на истински духовен живот, защото, според думите на св. Серафим Саровски, „целта на християнския живот е придобиване на Светия Дух“. Наставлявахме ги да укрепват своя духо- вен стремеж и че едва тогава ще намерят решение на проблемите си и ще пребъдват в общение с Бога.
Как според Вас вярващият човек трябва да приема пандемията, обзела целия свят?
В този дух трябва да се разбира и възприема пандемията в света – като изпитание и като допуще- ние, и като обещание за дръзновение. Самият Господ Иисус Христос е казал: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света!“ (Йоан 16:33).
Затова и целта на днешните вярващи и духовници е съвършенството, според думите на Спасителя: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48).
Имате ли в семейството възприемник, който да продължи Вашето дело на духовник и богослов?
Със скромност мога да споделя, че синът ми Вълчан е църковен хорист, доктор по богословие и преподавател в Богословския факултет и във Факултета по класически и нови филологии при Софийския университет. Радвам се, че неговите музикални интереси и научни занимания са свързани и с богословието, и с християнската философия, за да бъде и той, както много други преподаватели, полезен на светата ни Църква и на своя народ.
Вие имате публикации на богословска тематика, някои от които преводни. През 2004 г. за първи път в България излезе книгата „Любовта прогонва страха“, чиито преводач от френски език сте Вие. Тя съдържа уникални наставления на св. Антоний Велики и се радва на вече две издания. Какво бихте казали за нея?
Публикувал съм в „Църковен вестник“ преводни статии върху св. Евхаристия, а така също и пре- вод от френски език на книгата „Любовта прогонва страха“, събрала в себе си живота, писмата и поученията на преподобни Антоний Велики. Това са богоозарени творения на този богомъдър основател на монашеството на Източноправославната църква и духовен титан на православната святост, която той е постигнал в благодатна пълнота и в истинско богопознание, изпълнявайки на дело собствените си чудни слова: „Който е познал себе си, познал е Бога и Неговия промисъл за спасението!“.
Какво си пожелавате?
Единственото, което бих казал, са думите на св. Йоан Златоуст: „Слава Богу за всичко!“.
Благодаря за интервюто!
Епархийски глас 1/2022
Ставрофорен иконом Антон Вълчанов, роден пред 1945 г., произхожда от благочестиво семейство: майка Пенка, дейна християнка, и баща Вълчан, дългогодишен сладкогласен псалт, сестра Николинка, ст. асистент по агрономство, и брат Славчо, многозаслужил професор по старозаветно богословие и староеврейски език в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ в София, публикувал задълбочени изследвания, научни трудове и богословски формирал стотици студенти — бакалаври, магистри, докторанти и бъдещи преподаватели.
Като свещеник отец Антон е прослужил 44 години на светата ни Православна Църква, от които 39 години в катедралния храм „Света Неделя“ в София и 5 години в Париж, Франция, където е изпратен от Светия Синод на БПЦ. Основател е на Българската православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ с едноименен параклис ведно с Негово Високопреосвещенство Симеон, Западно- и Средноевропейски митрополит, и подпомаган от настоятели, вярващи и от семейството си — Владимира презвитера, Мария и Вълчан.
Като плод на тази му пастирска дейност е предложената тук на уважаемите читатели скромна поема, която с благословението на нинездраствуващия Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний е била прочетена от свещеник Иван Карагеоргиев на храмовия празник на Българската православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ в гр. Париж на 21.01.2024 г. и изслушана с внимание от присъстващите.
Отец Антон е публикувал в превод от френски език богословски статии в сп. „Духовна култура“ и „Църковен вестник”, както и книгата „Преп. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, поучения, акатист и др.”, която за първи път се издава у нас от издателство „Захарий Стоянов“, София, през 2004 г., както и през 2019 г., и която понастоящем се публикува на части в сайта „Двери.бг“.
По Божия милост чрез гореизложеното авторът и покойният му брат са дали скромен принос за Богопознанието, Богопочитанието и Богообщението на читателите, но преди всичко въздават слава и възхвала на Пресветата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица — Отец, Син и Свети Дух!
На Пресветата, Единосъщна,
Животворяща и Неразделна Троица —
Отец, Син и Свети Дух —
слава, чест и поклонение,
а на всички нас — чрез искрено смирение
и Богообщение — към вечно спасение!
Как да не въздам възхвала и прослава
на Пресветата Троица и пречудната Ѝ слава,
че по Своя промисъл всесъвършений,
обдaри един йерей многогрешний!
По Божия воля и по решение на Св. Синод бях изпратен на служение нелеко
през месец юни на хиляда деветстотин осемдесет и пето лето
сред Българската православната църковна община
в Париж, изпълнен с контрасти и светлина!
И тъй, започнах скромно и усърдно аз,
да служа на българите от оня час,
по ходатайството на Патриарха Евтимия светѝ,
с молитви общи и Богослужби пречестнѝ!
Развивах църковна и просветна дейност,
въпреки мойта йерейска бедност
и с радост отзовавах се на молби и духовни нужди,
които за мнозина бяха непонятни и чужди!
И във всичко туй Богоблагословено дело
подпомаган бях от Симеона Архиерея ни всепредано,
че много труд и обич вложи той,
за да направлява общността ни към духовен ѝ развой!
Не ще пропусна и църковните настоятели,
които са за мен достойни те деятели
на Божието дело тука устроено
и в сърцата български то вече насадено!
Как да не упомена и всички мои енориаши,
кои откликваха си на часа
и съобщавах ли им по телефона,
изоставяха с готовност те дома!
И идваха с вяра и обич в Божия ни дом,
за да изтръгнем из душите общия към Бога стон!
И тъй, възнасяше се тука свята Богослужба
в духовен мир и благодатна дружба!
Отправяхме към Христа Богочовека наш Пречисти
молитви скромни и с истински въздишки,
за да получим духовно обновление
и ожиданото нам спасение!
А когато Богослужбата света
започваше в неделя сутринта
и присъстващи, и презвитера Владимира умъдрени
с поглед към Олтаря бяха устремени!
По време на Божествената Св. Златоустова Литургия
ний духовно към небето се издигахме — това не крия,
ведно с Мария и Вълчан, тез деца ни тъй лъчисти,
кои с обич бяха в помощ и на хора, и на храма ни пречисти!
И кога отново с вяра дохождаше народа,
скромно, но усърдно молех се на Бога,
да излее Той пресвятата Си светлина
над тез, що идваха изсред суетата на света!
А накрая след отпуста пред двери си излизах
и с кратки думи вдъхновено им разкривах
Божественото слово за нравствено обновление,
за благощастие и бъдно ни спасение!
Но бих желал да добавя още нещо за оназ,
коя откликваше с готовност и завчас
т.е. за пеещата презвитера Владимира,
изпълваща с гласа си параклиса и клира!
Та тя, изхождайки от Божиите слова,
с познания и скромни словеса,
на житейски и библейски ней запитвания
отговаряше с духовни разяснения!
Но си провеждах още и беседи
на православни и църковни теми
с цел кръгозора на енориашите да разширя
и познанията им богословски да задълбоча!
Бих желал и още нещо да изтъкна
и в тези редове естествено да вмъкна,
че дейността ми пастирска обхващаше
и към други хора ме препращаше.
Става дума за официалните ни срещи,
изпълнени с разговори и теми горещи,
когато всички запознавах обстойно
с делото ни тук градено тъй достойно!
А какво да кажа за исканията ми настоятелни
пред духовни и официални лица тъй представителни,
молейки от тях съдействие и благоволение,
за да намерим на параклисния ни проблем решение!
И разбира се, получавах от тях обещания
и дори сърдечни и делови увещания,
че ще съдействуват да намерят помещение,
отговарящо на църковното ни намерение!
Но уви, за голямо и всеобщо съжаление
тези обещания не получиха реално облачение,
та продължавахме в туй параклисно помещение
да служим Богу за духовното ни просветление!
Нека не звучи нескромно,
че участвувах и в заседания редовно
в битността ми на съветник
при Западно- и Средноевропейската епархия
на Българската Патриаршия,
ведно със Симеона Митрополита
и любимий наш Владика!
Та под неговото мъдро ръководство,
придружено с християнско добротворство,
ний дълго и оживено заседавахме
и на епархията делата разрешавахме!
С благодарност упоменавам на съученика ми Христо*, епархийски секретар,
усърдните трудове, кои като духовни сокове
съдействаха за развоя на църковните ни общини
за да пребъдват чрез Бога в спасителни бъднини!
Бих желал да упомена още в унисон
за срещи и дискусии в прицърковния ни дом
и посещения на забележителности под светлий небосклон
с наши гости — приятели, и на Христа Бога подражатели!
И тъй, след скромна дейност, макар и изморен,
напускам с любов и болка в тоз неделен ден
всички вас, скъпи мои сънародници
и на църковното ни дело йощ сторонници!
С горест признавам грешки и слабости в моето служение,
за които измолвам от Бога милост и всеопрощение,
но моля и вас, обични ми семейство и паство, за братско снизхождние,
за да продължим с любов Светото Евтимиево дело
за духовно просветление и истинско Богообщение!
Та да продължа с благодатта на Пресветата Троица и да мога
да служа на Светата ни Църква и на народа,
за да бъде служението ми като свещеник
угодно на Господа Иисуса Христа Първосвещеник!
И вярвам, че делото ни Богоблагословено
ще бъде от Петра Йерея и семейството му продължено,
за да живейте вий под неговото ръководство
и занапред в мир и обич под Божието Господство!
И тъй, какво накрая да въздам на Бога ни Всевишни,
Кой през петте години тук в Париж пречудни
ни укрепваше със Своята небесна благост
и насочваше ни Той към вечна святост!
Не мога с нищо друго да Го възхваля,
а с най-сърдечна благодарност името Му да прославя
и ведно със събратя да Му служим в смирение,
а също и на народа ни — за вечно му спасение!
И тъй, нека първосветителят Евтимий, Патриархът Търновски,
да се моли усърдно на Пресветата Троица за народа ни български,
за да го предпазва да не пропада от висина в греховна тъмнина,
а да го обновява и спасява чрез Божествената Си светлина!
Със смирен и духовен тон,
молещ се за всички вас — йерей Антон!
Протойерей Антон Вълчанов Славов
Председател на църковното настоятелство и на Българската
православна църковна община „Св. Патриарх Евтимий Търновски“
в гр. Париж, Франция (1985 г.— 1990 г.)
29 юли 1990 г.
Осма Неделя след Петдесетница
гр. Париж, Франция
*Понастоящем същият е Тивериополски епископ Тихон, патриаршески викарий.
