Автор: митрополит Йоан (Зизиулас) Пергамски
Превод от френски: ставр. ик. Антон Вълчанов
Бих желал още в начало да изразя дълбоката си благодарност към декана и към академичното тяло на Института по православно богословие ”Св. Сергий Радонежки” в гр. Париж, Франция, че присъждат на скромната ми личност титлата “Doctor honoris causa”. Оценявам този акт като една от най-високите почести, които някога съм получавал и го възприемам с най-искрено вълнение.
„Родоначалниците на съвременното Православно богословие“
Честта, която ми оказвате в този момент, идва от едно университетско заведение, което дава в днешно време решителен принос за богословието. Какво щеше да бъде богословието днес без заслугите на Георги Флоровски, Сергей Булгаков или Николай Афанасиев, а да не цитирам и други, които преподаваха в този институт? Тези имена, както и това на Владимир Лоски, поставиха такъв голям печат върху съвременното богословие, че по-голямата част от богословието на ХХ-ти век, както православно, така и неправославно, представлява в известен смисъл коментар върху тяхната богословска работа. Лично имах привилегията да срещна един от тези големи богослови, т.е. починалия отец Георги Флоровски, като професор в университета в Харвард, чието влияние върху моята мисъл беше решително. И въпреки, че никога не съм се срещал лично с Владимир Лоски и Н. Афанасиев, голяма част от богословската ми работа е била в диалог с техния принос. Лоски насочи духа ни към апофатическата природа на богословието като по този начин ни освободи от рационализма на модерното учебно богословие, докато Афанасиев привлече вниманието ни върху централното място на Божествената Евхаристия в еклезиологията. Имах известни несъгласия с единия и другия по някои въпроси, което е естествено при един диалог. И все пак всичко, което моето поколение постигна в областта на богословието, беше изградено върху основите, положени от тези велики духове.
Към тези именно стълбове на съвременното богословие е насочена в този момент моята мисъл и моята дълбока признателност! Моля нашият Господ Бог да благоволи да ги приеме в сонма на Своите светии ведно с великите учители и пастири на св. Църква. Вечна да бъде паметта им!
“Днес Православната църква е установена твърдо в Западна Европа и Америка и допринася за Евангелското благовестие на Господа Иисуса Христа в тези части на света”
(…) Ето, според мен, най-важните приноси на православното богословие на Запад:
1. Православното Западно богословие допринесе не само за по-доброто познание на Православието, но и предизвика дълбоко почитание на Запад. Православни мислители като Николай Бердяев, а след това и Оливие Клеман (професор по Нравствено богословие – б. пр.) влязоха в диалог със западната философска мисъл, докато богослови като Флоровски и Лоски въведоха православното богословие в центъра на икуменическите дискусии. Няма да бъде преувеличено ако се каже, че ІІ-ия Ватикански събор не само че е взел под внимание православното богословие, но и че се е повлиял силно от него. Католическите богослови от ранга на Ив Конгар и Анри дьо Любак и др. бяха в постоянен диалог с православното богословие, докато ІІ – ия Ватикански събор разпространяваше идеята за съборността на поместната църква във връзка с Евхаристийната еклезиология на Никола Афанасиев. Православното богословие на Запад постави Православната църква в центъра на съвременния икуменически диалог.
„Ценностно преоткриване на пневматологията и исихазма“
2. По-точно Православното богословие на Запад допринесе за едно по-сериозно оценяване на пневматологията в православната мисъл. Богослови като Павел Евдокимов, Никос Нисиотис и отец Борис Бобринской разкритикуваха христомонистичните тенденции на западното богословие и способствуваха самите православни да осъзнаят значението на Св. Дух в живота на Църквата. Това даде отражение не само в богословието, но тъй също и в областта на духовността и богослужението на християнските общности.
3. Удостояването с високо внимание на богословската мисъл на св. Григорий Палама, в частност така, както е била представена от богословските кръгове на този Институт, представлява също един от значимите приноси на православното богословие на Запад. И тук трябва да споменем Владимир Лоски що се касае до чисто богословския аспект, както и Жан Майендорф, който направи първото критично издание на творенията на св. Григорий Палама и публикува множество изследвания върху този гръцки св. Отец. Последва огромен интерес към исихазма сред православния свят с критични издания на св. Григориевите текстове от страна на покойния професор Панайотис Христу в Гърция и богословски публикации в Румъния от покойния отец Димитрий Станилое върху исихасткото богословие. Отделни аспекти на това богословие, като различието между същност и енергия у Бога, се превърнаха в обща основа на православното богословие и въпреки, че някои, в това число и аз, считаха за дълг да критикуват един краен нео-паламизъм, то никой не може да отрече факта, че този богоозарен свети отец на Църквата благодарение на съвременните западни православни богослови е бил поставен за първи път в центъра на православното богословие.
Обновата на литургийния живот и на духовността
4. Друго едно измерение на богословието беше поста –вено на преден план от съвременните западни православни богослови: това на св. Литургия, респективно на св. Евхаристия. Отец Шмеман попълни и разшири това, което Афанасиев установи по отношение на Евхаристийната еклезиология. Православните оцениха по-дълбоко централ – ното място на литургичния живот във всички сфери на богословието и духовността, нещо, което учебното право – славно богословие пренебрегваше в миналото, въпреки че православните народи осъществяваха непрекъснато такъв литургичен и духовен живот през цялата си вековна история.
Това именно позволи да бъдат коригирани доста грешки, като например изключително рядкото приемане на св. Причастие и др. Тук можем да говорим за една литургична обнова на Православната църква днес, която се дължи на процъфтяване – то на литургичното и евхаристийно богословие в контекста на съвременното западно православно богословие.
5. Най-после трябва да отбележим и значението на западното православно богословие за развитието на монашеския живот в Православната църква навсякъде по света. Разглеждайки богословието по-скоро като една емпирична, отколкото интелектуална тема, съвременното православно богословие се вглъби в мистичните и аскетични богослови като св. Симеон Нови Богослов и светите исихасти, нещо, което съдействува за взаимната интерпретация на аскетическото и догматическото богословие. Монашески велики фигури като покойния отец Софроний от Есекс, Англия, въведоха богословието в аскетичния живот, докато отец Димитрий Станилое от Румъния извърши обратното като предложи един емпиричен подход към догматиката. Това привлече много западни християни към св. Православие и допринесе за засилване на православното присъствие на Запад.
„Бъдещето на евхаристийната еклезиология“
Това са само няколко от големите приноси, с които православното богословие е било полезно за православната ойкумене (съборност, бел.прев.) в миналото. А що се касае до бъдещето? Какво е значението на това наследство за бъдещето на Православието? Ще се опитам да отговоря на този въпрос като развия тук някои скромни размисли. Ще започна с бъдещето на Евхаристийната еклезиология.
В тази връзка се поставят много и важни проблеми за Православната църква. Първият е относно тъй наречената православна диаспора. Евхаристийната еклезиология изисква наличието само на една единствена поместна църква, обединена в една единствена св. Евхаристия, с един единствен епископ. Всички знаем, обаче, че това правило не се спазва. Този факт създава противоречие между богословието и живота, между теорията и практиката. Ако това продължи още дълго време, то ситуацията ще стана смехотворна. Проблемът с православната диаспора трябва да бъде разрешен неотложно. Православната църква на Запад не може да се организира на национална основа. Тя трябва да се структурира върху принципа на поместност, а не на националност.
Друг проблем, свързан с Евхаристийната еклезиология, с който Православната църква се сблъсква, е трудността да се примири личното благочестие с църковния етос. По своята същност Евхаристийната еклезиология е антииндивидуалистична. От своя страна благочестието се стреми да бъде личностно. В нашия съвременен свят, който се характеризира с променливост, поместните църкви не могат тъй лесно да пребъдват като постоянни общности от членове, които да се познават и да са единни в Евхаристийното общение. Следователно, тенденцията сред православните е те да се приобщават към която и да е Евхаристийна общност според техните предпочитания, без да си дават сметка, че принадлежат на една определена поместна църква. Ако това продължи, то индивидуализмът ще залее твърде скоро Църквата. Тогава хоризонталното измерение на светата Евхаристия и на светата Църква ще изчезне.
„Единството на Църквата на поместно и съборно ниво“
Тази опасност може да бъде засилена от един друг нов факт. Растящата власт на монашеството може да направи излишно епископското служение в Църквата. Евхаристийната еклезиология, която не се базира върху епископа (това е една от слабите черти на еклезиологията на Афанасиев), превръща епископа в един обикновен администратор, а не го възприема като евхаристиен проестос (тайноизвършител). Това поставя под съмнение благодатната основа на епископската власт в Църквата и води до дихотомия между догматиката и каноничното право. Ако светата Евхаристия, епископът и Църквата не са взаимозависими, Евхаристийната еклезиология може да се окаже истинска опасност за Православната църква в бъдеще.
Подобни размисли могат да се направят и от гледна точка на единството на Църквата в поместно и съборно отношение. Ако Евхаристийната еклезиология се ограничи до поместната църква, ние трябва да гледаме на църковното единство на равнището на географските области просто като на една административна работа. Всичко това ще доведе до сериозни последици както за единството на самите поместни църкви, така и за техните дискусии с католиците, които се стремят да дадат първостепенно значение на съборната Църква. Евхаристийната еклезиология ще бъде изключително важна за богословския диалог, по-специално между православни и католици. Трябва да пристъпваме към това богословие като към наш пътеводител в икуменическите си отношения, но едновременно с това трябва да го освободим от неговата първична „поместност”.
Пред предизвикателствата на съвременния свят – „да интерпретираме своята вяра с екзистенциални понятия“
Бъдещето, което е вече пред нашите очи, носи със себе си нови проблеми, с които православното богословие не се е сблъсквало в миналото.
На първо място – бързото трансформиране на западните общества в мултикултурни общности. Православното богословие трябва да се изправи пред факта, че т.н. “православни народи” в чисто състояние ще престанат да съществуват. Западното богословие, което се научи да живее в неправославна среда, трябва да запознае Православните църкви не само как да се оцелее, но и как да се повлияе на тази неправославна среда. Този икуменически диалог в бъдеще е conditio sine qua non за православното богословие. И той трябва да включи всъщност не само християните, но също и други религии. В противен случай Православната църква ще се превърне в “гето”, неспособно да въздейства върху обществото. С оглед на тази цел православното богословие трябва да се подготви да интерпретира своята вяра с екзистенцални понятия. Две причини налагат веднага подобна интерпретация. Първата произлиза от екзистенциалните потребности на човешката личност. Налице е растяща загриженост относно респекта на човешкото достойнство и свобода в наше време, която се дължи на техниката и науката. Основна тема на богословието днес трябва да бъде значението на личността. Православното богословие трябва да извлече от богатата си православна Традиция, в частност от догмата за Света Троица, схващането за човешката личност, което може да отговори на екзистенциалните тревоги на съвременния човек.
Друг проблем, с който човечеството се сблъсква днес, е екологичната криза. Православното богословие не се е занимавало с този проблем в миналото, понеже той не е съществувал. Дълг е на православното богословие днес да разкрива своята богословска Традиция, като се позовава особено на този проблем. Евхаристийното богословие и аскетичният опит могат да бъдат безценни източници на вдъхновение за развитието на едно “екологично богословие”, тъй необходимо днес.
„Интерпретиране на Православната Традиция пред света“
Православното богословие не може да съществува в културна бездна (…) Следователно то е призовано да играе важна роля като интерпретира православната Традиция пред света. Тази трудна задача не може да бъде осъществена, ако се изолират другите християни, които живеят на Запад, понеже проблемите са общи за всички. Трябва да се осъществява и един диалог с културата, паралелно с икуменическия диалог. Всички ние сме признателни на тези, които съдействаха да се чуе гласа на Православното богословие и допринесоха за уважителното отношение към него на Запад!
Бог да благослови техния труд, за да принесе той плод в бъдещето!
Слово, публикувано в месечното списание “Service orthodoxe de presse” № 326/ м. март 2008 г., гр. Париж, Франция, в отговор присъждането на почетната титла “Doctor honoris causa” по време на годишното академично събрание на Института по православно богословие “Св. Сергий Радонежки” от неговия декан Мишел Ставру, професор по догматично богословие, на Негово Високопреосвещенство Митрополит Иоан ( Зизиулас ) Пергамски ( Цариградска Патриаршия) – като високо признание на дългогодишната му митрополитска и богословско-научна дейност сред православния свят и ерудиран преподавател и автор на статии, изследвания и книги, сред които и: “Св. Евхаристия, Епископът и Църквата през първите три века”, “Човекът като църковник”, “Творението като св. Евхаристия”, “Православие и съвременния свят”, “Евхаристийното схващане за света и съвременния човек”, “Communion and Otherness” и много други.
