Автор: митр. Йеротей Влахос
Източник: „The Feasts of the Mother of God”
Превод: Пламена Вълчева
Освен богословски смисъл по отношение на Пресвета Богородица и Христос празникът Зачатие на св. Анна съдържа и друг смисъл. Чествайки този празник, Църквата дава богословско обяснение на зачатието на всяко човешко същество. А именно, че душата съществува непосредствено от момента на зачатието, преди още да са се оформили органите на човешкото тяло. С оплождането и зачатието възниква човешко същество, което се състои от тяло и душа. В това състояние, разбира се, тялото все още не е оформено. Стволовите клетки все още не са започнали да се диференцират, за да се превърнат в органи и да направят тялото завършено. Въпреки това човекът съществува във вид на клетки, гени и целия генетичен материал, защото, съгласно учението на Църквата, в деня на зачатието не може да има душа без тяло, нито тяло без душа.
Църквата празнува дните на зачатието на някои светци — Богородичното на света Анна, Йоановото на света Елисавета и Христовото на света Богородица на Благовещение. От този момент те се развиват като пълноценни човешки същества.
Що се отнася до Христос, Богочовекът започва Своето съществуване от първия момент на зачатието, когато, за да победи смъртта, възприема изцяло чиста, но подлежаща на тление и смърт човешка природа. Между създаването на тялото и придобиването на душата не съществува промеждутък. От самото начало човешката природа съществува заедно с душата. Светите отците потвърждават този факт във връзка с придобитата от Христос човешка природа и нейното обожение. Според свети Йоан Дамаскин от самото начало, „от първия миг на зачатието”, Христос възприема душа и тяло, т.е. това, което наричаме човешка природа. Това означава, че в ембриона няма живот, ако не е налична душа; непосредствено със зачатието и началото на живота, начало приема и душата.
В „Лествицата” на свети Йоан се казва, че душата не е създадена нито преди тялото, нито след него, а непосредствено в мига на неговата поява. Следователно тялото „придобива душа при зачатието”. Колкото повече се развива плътта, толкова повече душата изявява своите енергии.
Така е било и при зачатието на света Анна. Мария започнала своето съществуване от самото начало, макар човешкото ѝ тяло все още да не било оформено, което станало в процеса на органогенезата.
Празниците, възпоменаващи зачатия, показват, че не би могло да се твърди, че съществува разлика между оплодената яйцеклетка и ембриона или че генетичният материал се свързва с душата с течение на времето. Зародишът е човешко същество от самия момент на зачатието, телесните му органи обаче се развиват постепенно и енергиите на душата му се изявяват в зависимост от неговото развитие.
Ние се отнасяме с уважение към зачатието на всяко човешко същество. Отдаваме почит на заченатото дете като сътворено от Бога чрез родителите и очакваме неговото раждане, за да бъде то след това духовно обновено чрез Кръщението, Миропомазанието и Евхаристията. Животът на човека притежава голяма ценност, още по-голяма ценност обаче притежава неговото блаженство или обновление. Затова Църквата следи внимателно всички етапи от развитието на зародишите и децата. Тя се радва и се моли за тях, благодари на Бога за тяхното зачатие и раждане и ги въвежда в църковния живот чрез тайнствата. Подава им свето Причастие след Кръщението и Миропомазанието и очаква да станат светци и жители на Божието царство.
Това означава, че Църквата не одобрява действията, насочени към унищожаване на човешкия зародиш. Свети Василий Велики пише, че „не на нас е дадено проницателното разследване дали плодът е бил оформен, или все още неоформен”. Той казва това във връзка със съществуващите по негово време теории, според които има съществена разлика между оформения и неоформения зародиш. Независимо от това зародишът получава душа в момента на своето зачатие. Той е човешко същество от мига, в който е заченат, и ако бъде унищожен и загине, това се смята за убийство.
По този начин празниците на нашата Църква, възпоменаващи зачатия, разкриват и нейната антропология. Душата съществува в човека от самия миг на оплождането, затова от самото начало зародишът трябва да се радва на уважението, закрилата и любовта на всички нас.
