Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
Защо избра нас, Господи? Защо нас? Защо на нас даде тази висша чест да бъдем разпоредници на Твоите тайни и вестители на Твоите откровения? Защо нас превърна в Свои офицери и посланици в този студен и враждебен свят, долина на лъжата и място на скръбта?
Защо към нас се обърна и нас преобрази със словото Си: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва“ (Иоан. 15:16). Защо на нас, синовете на Петър, даде ключовете на рая и ни позволи да свързваме и да развързваме на небето и на земята?
Защо нас, а не ангелите небесни, които по Твой замисъл са духове служебни и изцяло предани и верни да носят и предават волята Ти на хората? Те са чисти, свети и тъй близо до Теб, движат се между небесната и земната църква и възвестяват най-съкровените Ти тайни. Тях, които си лишил от воля и си направил способни повече от всички други да изразяват всичко онова, което си решил за нас, „родените от жена“. Те са огледало на Твоята святост и се къпят в Твоята светлина.
Но Ти си призвал и призовал нас, мъже от плът и кръв, непослушни деца, непокорни синове, носещи белезите на своето минало и цялата поквара на греха. Прекарали години в порок и похот, в горчилка и тъга, все още носещи в кръвта си отровата на света.
Всички ние, които сме ръкоположени от Духа, учили и недоучили, молитвеници и проповедници, известни и неизвестни. Ние сме заблуждавани и заблуждаващи дори тогава, когато искаме да бъдем изцяло чисти и във всичко истинни. Ти ни предопредели и докосна, отдели и хвърли в царството на суетата, възпламенени от невидимия небесен огън, поставяйки ни в първите редици на „невидимата бран“ и в огнената пещ на нестихващата битка. Превърна ни в Свое войнство и позволи ангели и демони да ни се подчиняват.
Защо на нас, недостойните във всичко свое освен в желанието да Ти служим, даде да бъдем пастири, да пасем Твоите овце, да ги пазим и водим до Теб? Ние, недъгавите и осакатените, които Ти превърна в Свои знаменосци и поиска да бъдем Твои нозе и ръце. Богоносци по призвание и труженици на нивата Ти, призовани да пресушават блата и да ги превръщат в градини.
Защо на нас, грешните, даде духовна власт и ни помаза „свише“ да влизаме в окопите и калта и да се опитваме да ги осветим с живата вода на бликащата Ти благодат. Превърна ни в стожери сред полето и в гръмоотводи между небето и земята, в гонители на облаци и сенки от взора на верните. Мъже с минало, облечени в черно, дали свети обети да Ти служат докрай, макар и пробождани от стихиите на света, които ни връхлитат отвсякъде. Верни на своето неверие и неверни на своята вяра, ние също залитаме и се лутаме в стремежа си да бъдем достойни. Познаващи сковаващата сила на страха и тихите вълни на отстъплението, възторзите на победата и горчилката на загубата…
Защо чрез нас, счупените съдове, избра на преподадеш Тялото и Кръвта на Твоя Син и наш Господ Иисус Христос. Сложи ни на входа на вечната Витезда, Твоята свята Църква, за да въвеждаме и изпращаме търсещите и намиращите изцеление. Призва ни да ги държим за ръце и да ходим пред нозете им, като в нашата немощ ни даде сили да ги носим като товар, за който на Съда ще отговаряме пред съвестта си и пред Тебе.
Защото дълбоко в себе си носим печата на греха и изтърпяваме присъдата на „изгонените от рая“, ние сме винаги близо до тях и до кръволичещите им пътища. И ние като тях сме в пот и кръв, в болки и въздишки. Боледуваме с техните болести и страдаме с техните страдания. Обругавани и обругани, приемани и прогонвани, огорчавани и понякога огорчаващи в своята непълнота. Подложени на изгнание и търсещи спасение. С наранени сърца и вечно жадни души… Затова четем по-лесно онова, което носят дълбоко в сърцата си, потънали в грях, но търсещи очистване.
Ние сме слаби, но Ти ни дай Твоята сила. Ние сме маловерци, но Ти ни дай вярата на Твоите апостоли. Ние сме болни, но Ти ни изцери и изцерявай чрез нас. Дай ни „благодат въз благодат“, допълни всичко, което не ни достига и ни помажи с осветения Си елей и ние да освещаваме тези около нас. Отново и отново ни прощавай само защото сме Твои и нека това бъде нашето оправдание и основание да продължаваме да Ти служим.
Превърни болката ни в радост и ние ще преобразяваме болката на другите. Води ни по тесния път до Царството Божие, където е Твоето неизказано блаженство. Пази ни с Твоите свети ангели от омразата на демоните и злобата на деня. Бди над нас във всичко наше и не позволявай да се пречупим.
Понеси нашата немощ и ни помогни да понасяме слабостта на другите около нас, които по Твой замисъл са наши братя и сестри. Не бъди справедлив, а милостив към нас във всичко, винаги и навсякъде. Бъди с нас не заради нас, а дори само заради това, че си ни облякъл в Своето свято всеоръжие. Чувай молитвите ни, дори от нечистите ни сърца.
Пребъди в нас и ние ще пребъдем в Теб. Просвети нашия ум, душа и тяло и освети цялата ни личност. Обожи ни. Превърни ни в икони Божии, в Свои съработници, във верни благовестители на завета на мира и любовта и ни направи достойни да бъдем Твои приятели!
