Автор: отец Ангел Вангелов,
енорийски свещеник в храм „Св. архангел Михаил”, гр. Благоевград
Аз съм родител. Непрестанно пред мен животът се проявява и израства. От напълно неориентиран индивид, който не е способен да оцелее сам до мислещо малко създание, което вече може да се шегува, да познава доброто и лошото.Човек съзрява и се променя през целия си живот, като всяка възраст сама по себе си е различна и има своите плюсове и минуси.
Когато мислим за аборта, възникват много въпроси. Тук веднага искам да поясня, че говорим не за медицински аборт.
Крайъгълният камък, мисля, е въпросът кога се случва чудото на живота, кога клетките и тъканта стават човек. Дали в момента на раждането, дали в момента на зачатието, или след 12-ата седмица?
Не искам да говорим шаблонно, да цитираме Библията и т.н. Иска ми се всяка жена, която е изпитала чудото на живота, сама да си отговори вътре в себе си — кога е усетила, че в нея има нов живот?
Предполагам, че никоя жена няма да отговори, че това се е случило след раждането, когато вече е видяла бебето и то вече не живее чрез нея и в нея.
Предполагам, че много малко биха отговорили, че това става след 12-ата седмица (неслучайно съм посочил тази седмица, тъй като след нея абортът не е разрешен, поне в България). Мисля, че почти всички са усетили това чувство веднага след като са разбрали, че са бременни и са чули тоновете на новия живот.
Ако поставим нещата на тази плоскост, бебето в утробата на майката, детето, е живо същество още от самото си зачеване и разсъждавайки така, ние ще стигнем до извода, че абортът е убийство.
Пропагандата, която е добре подплатена финансово и разполага с всички съвременни средства за информация, ще се противопостави на термина „убийство”.
Абортът е прекратяване на нежелана бременност. Прекъсване на бременността. Отстраняване на ембрион и т.н. Всичко друго, но не и прекъсване на живота на едно човешко същество.
Абортът е дискриминация по възраст. Убиваме, защото детето още не се е родило, още е малко и няма последствия. Така ще решим собствените си проблеми. По същата логика можем да започнем да убиваме и хората над 90 години — те не дават вече нищо на обществото, за сметка на това консумират блага.
Потърсих информация в интернет относно методите, които се използват за въпросното убийство. Това, което ме потресе, е, че абортът се предлага като едва ли не козметична процедура, като да си избелиш зъбите.
„Абортът представлява прекъсване на бременността. Това е безопасен и легален вариант за жени, които не могат или предпочитат да не износят бременността си…”. Това е от страницата на гинекологична клиника във Варна. Наравно с инвитро процедурите се предлага и аборт, и то по начин издържан във всички правила на маркетинга.
Фактът, че в нито една страница на медицинско заведение не пише колко сериозни щети и последствия върху тялото на бременната нанася абортът, ме плаши. Споменато е, че е възможно леко кървене. Не трябва да се прави секс 14 дни. Възможни са коремни болки и смущения в първия цикъл. На малко места е отбелязано, че тъй като процедурата е под анестезия, са възможни усложнения, свързани с нея.
Никой не е посочил, че жените след аборт забременяват много по-трудно. Според проучвания рискът да не забременеят по естествен път е с 25 % по-висок.
Никой не е посочил, че след аборт рискът от рак на шийката на матката е много по-висок заради разкъсвания на шийката по време на аборта.
Липсват разяснения относно хормоналния дисбаланс, който настъпва в тялото на жената, когато насилствено и рязко се прекрати бременността ѝ.
Липсват пояснения, че дори и да забременее жената, направила аборт, има риск от помятане или раждане на дете с увреждания, тъй като стената на матката е била изстъргана при аборта.
Не е пояснено и какви са пораженията върху психиката на жената. Терминът „постабортен синдром” може да се намери само при целенасочено търсене. Никой не споменава за раните върху душата на майка, която е отнела живота на собственото си дете. Как ще заживее, когато съвестта ѝ напомни за това какво е направила.
Тук отново умишлено ще прескоча всички последствия от християнска гледна точка, тъй като голяма част от хората (мъжът, който подкрепя жена си, също е включен), които правят аборт, не са християни и аргументите на християнството са ненужни и безпредметни за тях.
Сигурен съм, че дълбоко в себе си всяка жена или всяко семейство, които обмислят аборт, са в сериозна вътрешна борба. Те страдат. Не можем с лека ръка да ги осъдим и да ги наречем убийци. Трябва да търсим начин да им помогнем.
Също така смятам, че много голям процент, ако си дадат време да помислят и да обсъдят с близки и познати, биха се отказали от аборта.
Тези мои разсъждения не са убягнали и на хората, които предлагат аборта като козметична услуга, тези, които се борят за неговото легализиране, финансиране и достъпност.
Какво правят те, за да избегнат тези усложнения? Първо и най-важно — отричат живота в утробата като уникален. За тях детето в 3-4 месец не е дете, а ембрион, плод, зародиш и т.н. В този ред на мисли, ще отбележа, че в щата Ню Йорк може да се извършва аборт и в деветия месец, като детето се убива с отрова, която му се инжектира, и майката го ражда мъртво. Сенаторът на щата има телевизионно изказване по темата. Според него „прекратяване на живота” при новородените може да се извършва до 1-годишна възраст, тъй като те все още са неосъзнати и лишени от способността да се справят сами със света, както са били и през деветте месеца преди да се родят.
Звучи плашещо и като фалшива новина, но е истина. Предвид глобалната структура на организациите, които се борят за правото на аборт, това ни чака и нас в бъдеще.
Вторият им лост за въздействие освен отричането на живота на детето в утробата е липсата или по-скоро възможността за второ мнение, пълното заглушаване и дори преследване на всички инакомислещи. Изглежда нормално от човешка и медицинска гледна точка с жените, които са решили да извършат аборт да говори психолог, да ги запознае с всички плюсове и минуси и след като са максимално запознати, да могат да вземат правилно информирано решение. Но това не се случва и абортът си остава легално убийство, което носи сериозни приходи. На година в България според официалната статистика се извършват 25 хиляди аборта. При цена от 300 лв. това прави 7.5 милиона лева, като в тази цена не са включени доболнични грижи, нощувки, храноден в болница и медикаменти.
Третият им лост е идеята, че имаме един живот и че не трябва да се лишаваме от нищо в името на един ембрион. Нямаш пари, защо ти е още едно дете? Още не си завършила, защо ти е това дете? Приключваш с дискотеки, кина, барове, нощен живот. Живей сега, ти си важният. Все мантри на новото време, които услужливо влизат в употреба, когато едно семейство или една жена е изправена пред въпроса за аборта. Каквото и да си говорим, това да отстояваме егоистично своите права, не ни дава право да отнемем живота на някого другиго, било това и едно неродено дете. Егоизмът не ни носи щастие, консуматорството никога няма да ни засити, защото душите ни остават празни.
Всеки един от нас в своя живот е бил изправен пред дилеми, падал е и не е виждал надежда. В тези моменти наш близък, наш роднина, съпруг, съпруга или Бог са ни вдигнали. Дали са ни надежда. Ние сме повярвали, започнали сме борба със себе си и с нещата, които ни смазват и сме успели да се вдигнем на крака.
От подобна подкрепа се нуждае и всяка жена, която обмисля да извърши аборт. Тя има нужда да знае истината за последствията върху тялото си, върху психиката и душата си и да осъзнае, че е убила нероденото си дете.
Сигурен съм, че всяка жена ще разбере, че е извършила убийство въпреки пропагандата. Ще застане пред съда на собствената си съвест, който не може да бъде подкупен, и ще трябва да заживее с тази вина.
Всички жени имат нужда от любов и подкрепа. От една страна, за да запазят живота, а от друга, за да приемат истината за това какво са направили и да намерят начин да го преживеят, без това да съсипе живота им.
