Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Живеем в свят, който вече е трудно да бъде предсказан. Той става все по-лош и все по-луд. Всичко около нас е настръхнало. Атмосферата е изпълнена с особено напрежение и всички се лутат в лабиринт от безпокойство и невротичност.
Съвременният човек е в постоянно състояние на стрес и дистрес, на предела на своите вътрешни сили, необикновено напрегнат и ожесточил сетивата си. Затова и животът днес е истинско предизвикателство и съществуването е въпрос на оцеляване дори и в рамките на един ден.
Тази задача е особено трудна за нас, християните от настоящото време, независимо от мястото, където Бог ни е призвал и поставил. Ние сме подложени на провокации и агресия от всякакъв характер и ежедневието ни е като движение по острието на бръснача. Подигравките, обидите, грубото неуважение и незачитането на личното ни достойнство ни поставят в особено тежка ситуация. Намираме се в „кръгова отбрана“ в тази очевидно враждебна среда.
Но за да останем верни на учението, което изповядваме, не бива да реагираме на нея като невярващи, защото Спасителят проповядва търпимост, любов и прошка към всички и особено към онези, които враждуват срещу нас. Това ни поставя в практическа невъзможност да се защитаваме и ни прави беззащитни.
Христининът няма право да отмъщава, да се занимава с интриги, дори да мрази и да мисли лошо за другите. Няма как да използва целия арсенал на нападащите го, защото има друг житейски ориентир — Спасителя Христос. Затова и въпросът как да се държи с хората е особено болезнен и актуален.
Свети апостол Павел изрича ясно и категорично: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“(Еф. 6:12).
Това означава, че има един-единствен враг, вечен и изконен — дяволът. Всички, които връхлитат и враждуват срещу вярващите, са малко или много под неговото въздействие — негови слуги или проводници, съзнателно или несъзнателно. Попаднали са под неговите натрапливи внушения и обсебваща власт. Те са нещастници, които дори и не проумяват своето жалко състояние на податливи или подчинени хора, неразбиращи християнския начин на мислене и живот, както и борбата за отстояване на истинските ценности.
Те са станали жертва и играчка на бесовете, които са пронизали душите им и са ги настроили враждебно срещу последователите на Христос.
Затова и християнинът не трябва да има врагове. Нещо повече, той няма право да отъждествява никой от околните като такъв, а трябва да мисли за него като за личност, попаднала под демонично въздействие, като за болна душа, неразбираща стихията и принципите на „невидимата бран“. Всичко друго е отстъпление.
За съжаление, има много християни, които забравят това и се спускат да преследват другите, да враждуват с тях и така попадат под въздействие на сатаната и предават Христос. Отстъпват от светлината и стават обект на допълнителна доза обиди и подигравки заради своето поведение. Така те забравят Завета на Божия Син и слагат знак за равенство между личността на човека и неговата слабост. Нападат го, като не отчитат неговата слабост и податливост. Това ги унижава пред очите на невярващите, а тях допълнително наранява и депресира.
Спасителят е Цар на мира и любовта, носител на новия и най-възвишен завет между Господ Бог и Неговите творения. Той недвусмислено се обръща към последователите Си: „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете са за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44). Като общ учител и приятел изисква от тях да захвърлят принципа „Око за око, зъб за зъб“ и да се опитат да положат една нова основа в отношенията между хората. В това се състои подвигът на изповядващите вярата — да победят законите на света със силата на Божията благодат, превъзмогвайки старата си природа и представяйки един по-висш пример. Не само да се издигнат над враговете си с мълчание и аристократизъм, а да събудят в сърцата си любов и милост. Самият Той, Пречистият Иисус, от Кръста се е молил за враговете Си, защото в своето невежество те не са проумявали какво вършат.
Въпрос на дълг е християнинът да се моли са враговете си. Във всичко свое да следва поведение, което е парадоксално за невярващите, но и единствено правилно и спасително за него. Да стори точно обратното за врага си — да го приеме не само с разбиране, но и да го обгърне с любов. С любов, която е искрена и чиста, без примеси на лукавство и лицемерие.
Практиката показва, че искрената молитва в рамките на личното правило и извън него, както и записването на името за споменаване на светата Литургия в един или няколко храма може да извърши чудеса, и то за кратко време.
Атакуващият попада под ново и неочаквано въздействие на душа, която се моли за него и упорства в желанието си да му отвърне с добро. По този начин тя се обръща към позитивните небесни сили, които постепенно нашепват на атакуващия да прекрати агресията и той попада под тяхното тихо и невидимо въздействие, без дори да подозира това. Те го обгръщат със своя невидим покров.
Този мистичен ефект е още по-силен в хода на отслужването на светата Литургия, защото на проскомидията се отделя частица от богослужебната просфора, която след това се потапя в потира с Христовата Кръв.
Молитвата и този вид споменаване в олтара преустановяват атаките и не само намаляват или прекратяват вражеското въздействие, но и смиряват атакуващия и той бавно и сигурно се променя към добро.
Особено силен ефект има записването на света четиридесетница, когато в продължение на четиридесет дни името се споменава на светата Божествена литургия. Всичко това по вдъхновение свише и през призмата на своя дългогодишен опит го е проумял св. Серафим Богучарски, който изрича в едно свое наставление: „Враговете ги побеждавай с молитва. Чрез тях дяволът ни провокира към гняв и злотворство, но когато ти вършиш обратно на тяхното желание, той тръгва срещу тях и ги възпира. А ти не си позволявай по никакъв начин да ги осъждаш. Неосъждането, неукоряването и чистите помисли обезоръжават и смегчават душата на хулителя. Попаднал под властта на ангелите, той постепенно утихва и преживява атаката“.
Искрената, постоянна молитва и чистите мисли към нападащия се оказват най-мощното оръжие в хода на битката и решават изхода на войната. Когато нападнатият се държи кротко и се старае веднага да очиства мисълта си и да прощава, тогава разпръсва интензитета на нападението и отблъсква силата на нападащия. Не влиза в зададения му тон на омраза и по този начин възпира въздействието на бесовете. Не действа по светски и не контраатакува, за да уязви нападащия. Още по-силно въздействие има, ако се помоли предварително и се доближи до него с намерение да разговаря дружелюбно и да потърси причината за влошените отношения. Да се извини, ако го е засегнал, като се постарае да изгладят отношенията си. Тогава поведението на атакуващия може видимо да се промени, защото той ще бъде поразен от жеста и по този начин ще се превърне в доброжелател и искрен приятел.
Житията на светците изобилстват от примери с подобен характер. Такъв е примерът с един от великите руски старци, свети Йоан Кронщадски, който в своето пастирско служение е понесъл много хули, обиди и клевети от различни хора и особено от тези, на които е помагал най-много или които са били в по-голяма близост до него.
Един от неговите служители в храма и негов подчинен толкова силно го ненавиждал и му завиждал, че навсякъде и както можел го злепоставял и клеветял. Батюшката търпеливо понасял всичко, но дори болен и в тежко състояние потърсил среща със своя зложелател и искрено му поискал прошка, ако с нещо го е засегнал или обидил. Въпросният служител така се трогнал и умилил, че не само спрял всички хули, но и после говорил на околните, че св. Йоан бил чудесен човек, искрен приятел и пример за достоен духовник.
Нашият Спасител ни призовава към свято служение на Бога и ближния. Той сам остави примера Си, като от светото Разпятие се моли на Отца за прошка на онези, които го осъдиха и подложиха на унижение. Нека всеки от нас, кръстените в Неговото име, със силата на Божията благодат се опита да постъпи като Него и да превъзмогне старата си природа и въпреки всичко да Му бъде верен докрай. Нека се опитаме да бъдем истински Христови и да се помолим за тези, които ни мразят и ненавиждат така:
„Господи Иисусе Христе, Ти прости на Твоите врагове, защото те не знаеха що правят, когато се изпълваха с мъст срещу Тебе. Моля Те усърдно, бъди милостив към онези, които ме ненавиждат и враждуват против мене, които ме обиждат, оскърбяват, хулят и клеветят.
Ти изпитваш дълбочината на човешкото сърце и знаеш, че съм немощен и не съм без вина. Затова подкрепи ме да подобря сърцето си, да умножа делата на любовта към моите ближни и с нищо никого да не огорчавам.
На враговете ми прости по Твоето неизказано милосърдие, вразуми ги, озари ги с Твоята истина, за да не се разпалва ожесточението им против мене, грешния, и да не се случи нещо зло с тях, заради мене.
Добре ми е да бъда под Твоята вечна закрила, и аз Те моля да не оставиш злото да ме победи, нито да погуби някого от враговете ми, но всички да се обърнем към Твоя мир и да бъдем Твои, защото Ти единствен си благословен во веки-веков. Амин!“.
