Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Една връзка не може да се задържи, ако хората се срещат един път седмично за един час. Когато двама души имат любовна връзка, те се срещат всеки ден, прекарват много часове заедно и дори когато се отдалечават физически, единият мисли за другия. Сърцето им постоянно търси това общение между личностите. Това показва, че те се интересуват един от друг, че са направили средоточие на живота си личността на другия.
Ако това става между хората, колко повече би трябвало да става между хората и Бога. Ако обичаме Бога, ние сме призвани да покажем това в живота си, чрез връзката си с Него, една връзка, която не се изчерпва с неделното черкуване, нито със свещта, която ще запалим, минавайки пътьом покрай храма.
Бог е ревнив, ни казва пророк Наум. Не Му харесва да обичаме други неща повече от Него, да поставяме работата си, материалните неща и дори хората по-високо от връзката си с Него.
Не че Бог има страст. Той е безстрастен. Но казвайки, че Бог е ревнив, пророкът иска да покаже безмерната Му любов към нас, иска да покаже Неговата привързаност, иска да покаже Неговия копнеж да се съедини с нас вечно.
Християнски живот означава живот със средоточие една любовна връзка, но не с един човек, а с Богочовека Христос, Който прави тази връзка вселенска, всемирна, вечна, отвежда я отвъд биологичната ни смърт и ни съединява чрез нея с всички и с всичко.
Така любовта става начин на живот, а не просто едно страстно чувство, което се ограничава в рамките на сетивната наслада.
„Обичаш ли Ме?”, пита Христос всеки от нас. И прави това не защото е обзет от някаква несигурност, а защото иска да ни покаже любовта Си и същевременно да ни събуди от летаргията на нашата неблагодарност.
Сякаш ни казва: „Аз ви обичам, дадох Себе Си за вас. Вие обаче обичате ли Ме? Чувствате ли любов към Този, Който ви спасява, Който ви прегръща и ви приема вечно? Дали Ме имате в сърцата си макар и малко? Оставяте ли Ми поне малко пространство в живота си, за да се вместя в него?”.
Ах, Христе мой, дай ни най-вече любовта, за да Те обикнем и за да обичаме всички хора.
***
Кое е най-голямо и най-важното нещо от всичко? Любовта. Защото тя е причината за нашето съществуване. От любов сме били създадени и в любовта завършваме.
Затова и сме призвани да живеем с любов, защото нищо друго не може даде смисъл на живота ни, защото нищо друго не може да ни направи причастници на Любовта, която Бог е.
Но за да стигнеш до любовта, е нужно да имаш други качества, каквито са смирението, девството, чистотата, простотата, вярата, надеждата, въздържанието, мълчанието, целомъдрието, безкористието, скромността, неосъждането, справедливостта, кротостта, милостинята, покаянието…
Те ще ни дадат автентичната любов. А тя на свой ред ще ги възроди в нас и ще ни даде и други добродетели като прошката, снизхождението, чистата молитва, разсъдителността, дълготърпението, благодарението, радостта…. Разбира се, всичко гореспоменато не може да се разбере извън Църквата, извън светотайнствения живот, извън благодатта. Всичко това не би имало смисъл без нашата крайната цел, която е Христос. Любовта без Христос губи своето значение и цел, своята първоначална основа и есхатологичен безкраен край.
Когато говорим за любовта, трябва да говорим за Христос. Защото любовта без Христос не може да се възприеме най-малкото като автентично, неподправено и вечно преживяване.
Ще завършим, казвайки, че най-великото и ценно от всичко, което можем да имаме в живота си, не е просто любовта, а Христос. Защото, ако имаш Христос, имаш любовта и дори повече от това. Нямаш нещо абстрактно, а една Личност, с Която се свързваш вечно. И Личността не се променя, не изтлява, не се изменя, както става с всяка твар, включително и с човека.
Помисли с какъв копнеж се гледат две влюбени лица, понеже са свързани помежду си емоционално. Представи си да гледаш в очите самата Любов и другият да се свързва с теб чрез тази любов, чувствайки това вечно и божествено Негово приемане като троична връзка между човека, Христос и ближния.
Любовта ни е колесница, с която ще се издигнем до Любовта, която не е идея или сантимент, а една Личност — Иисус Христос.
Има смисъл не да придобием любов, а да придобием Христос. Няма смисъл да оставаме в любовта, ако тя не ни свързва с Христос. Защото любовта без Христос е мед без сладост, очи без светлина, огън без топлина, живот без Истина…
