Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
В крайна сметка няма значение колко неща ще направиш в този живот, а дали това, което ще направиш, ще пребъде.
Печатът има стойност за отпечатъка, който оставя, в противен случай не би имал никаква стойност. Би бил просто една вещ без смисъл. И какъв отпечатък прави? Едно вярно копие на себе си! И при всяко отпечатване губи и част от себе си — мастилото.
И да си тръгнеш от този живот, победа ще бъде да има поне един човек, който да се усмихва с любов, когато се сеща за теб. Това означава, че нещо в крайна сметка си оставил, нещо си направил. Може да си напуснал живота, но като спомен да внасяш още любов и светлина в сърдечната стая на някой човек. И това означава, че в крайна сметка нещо си направил, не си живял напразно, в една душа си „изплел“ някакъв смисъл и Бог няма да забрави това. Направил си нещо, което е останало. Оставил си отпечатък от печата на твоята любов в една душа. Това в крайна сметка е ценно. Нито къщи, нито ниви, нито наследства.
Ах, колко родители се перчат с плявата, която са оставили на децата си! Колцина обаче се запитват дали са оставили любов в сърцата им? Не любовта на псевдоморализма, която е само до гроба, а безсмъртната любов, която да стига до небето. Да не би, вместо да си оставил на децата си живот, да си им оставил смърт под обвивката на живота? Да не би, смятайки, че си им дал всичко, в крайна сметка да не си им дал нищо?
Какво можеш да дадеш на детето си? Часове молитва от твоя живот — небесно съкровище!
Мнозина възкликват: „Знаеш ли какво направих?!“. Каквото и да си направил, брате, с твоето „аз“, ще бъде едно цвете без корен и в този живот, и в следващия. Делата без „его“, без реклама, далеч от гласове, викове и крясъци са тези, които ще пуснат корени и никога няма да изсъхнат.
Светците действат сред мълчание, защото там молитвата вдига най-големия шум, за да вдигне нещастните души. Души, които се борят и рухват цял живот сред шумотевицата на страстите и греховете.
„Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Иоан. 14:21). Това са белезите на любовта ни към Бога и към ближния. Заповедите са пътепоказатели на смисъл и живот. Те са печати на Христос в света. Те са Неговите рани в света, които смирено ще коленичим да целунем и да превърнем в живот, защото са произлезли от кръстната любов.
Каква форма ще имат нашите печати: на кръстния знак, на любовта към Бога и към ближния. И там се очертава печатът на победата над смъртта. Тогава никога няма да умреш. Светците са живи. Оставили са кръстните печати на любовта в сърцата на хората. Да живеем, оставяйки печати на любов, а не гвоздеи на смърт на братята ни. Нека животът ни бъде едно усилие да живеем любовта на Христос. Струва си…
