Автор: Прот. Анатолий Малинин
Превод: Татяна Филева
Източник: www.pravmir.ru
Слава, Господи, на Твоя Честен Кръст
Празникът на Въздвижение на Кръста Господен е прослава на Христовия Кръст. Нашият Господ Иисус Христос бил разпнат на кръста, претърпял мъчителна, позорна смърт за спасението на човешкия род. Преди Голготската смърт на Христос кръстът бил оръдие за наказание у римляните, което се употребявало само по отношение на най-отявлените злодеи: разбойници, убийци, бунтовници, избягали роби. Това се вижда от примера със смъртта на апостол Павел: той бил осъден на разпятие, но тъй като бил римски гражданин, бил умъртвен посредством отсичане на главата. След кръстната смърт на Иисус Христос християните започнали да почитат кръста като оръдие на нашето спасение и го прославяли от самото начало на съществуването на Църквата.
В първите три века, когато езическият и юдейският свят искали да изкоренят християнството и повсеместно имало страшни гонения срещу християните, вярващите в Христос скривали своите вярвания от враговете. В кръга на тези християнски вярвания и обреди, които се пазели в тайна от езичниците, било и честването на Кръста. Впрочем езичниците знаели за Кръста, защото отделни лица от християните смело, открито го изповядвали. Според разказа на Понтий, биограф на свети Киприан Картагенски, през трети век някои изобразявали кръстния знак дори на челото си. По този признак ги разпознавали по време на гоненията и ги предавали на мъчения. От средата на трети век се е запазило изображение (върху съсъд) на човешко лице с кръст на челото. От актовете на Седмия Вселенски събор е известно, че при царуването на римския император Диоклетиан (ІІІ век) мъчениците Прокопий и Орест носели изображението на кръста на гърдите си. Езичниците с насмешка наричали християните кръстопоклонници, предполагайки, че те се покланят на Кръста като на идол.
Изобщо, до самата епоха на Констатин Велики, християните се въздържали от изобразяването на Христовия Кръст в неговата действителна форма, още повече – от изобразяването му заедно с Разпнатия. На предмети, запазили се от първите три века и намерени при разкопки в Рим и Помпей, се срещат предимно алегорични изображения на Кръста и разпятието: сюжети, взети от Ветхия Завет. Това са предобрази на Кръста и страданията на Иисус Христос: Авел, убиван от Каин, Исаак, принасян в жертва от Авраам, Моисей, молещ се с кръстообразно разтворени ръце, медната змия, издигната в пустинята, пророк Исаия, стърган с пила, пророк Йона, молещ се с разпрострени ръце в утробата на кита, еврейският пасхален агнец и други предобрази.
Откритото почитане и честване на Кръста е тясно свързано с името на римския император Константин Велики. Майката на Константин Елена била християнка и възпитала своя син в дълбоко уважение към християнската религия. След смъртта на Констанций Хлор неговият син Константин през 306 г. бил провъзгласен за император на Галия и Британия. Първата работа на новия император била да провъзгласи в подвластните на него страни свобода на изповядването на християнската вяра.
Езичниците-фанатици, Максимиан Галерий на Изток и жестокият тиранин Максенций на Запад, ненавиждали император Константин и замисляли да го низвергнат и убият, но Константин ги изпреварил и в редица войни, с Божия помощ, разгромил всички свои противници. Но преди последната битка императорът се молел на Бога Той да даде знамение, което да въодушеви неговата войска. Господ му явил на небето сияещо знамение на Кръста с надпис: „С това побеждавай”. Цар Константин недоумявал: кръстът у езичниците бил знак за неблагополучие, тъй като се смятал за оръдие за наказание на престъпници. През нощта, когато Константин спял, се явил Сам Христос Господ и пак показал видения от Константин на небето Кръст и му казал: „Направи изображение на този Кръст и заповядай да го носят пред своята войска, и ще победиш не само Максенций, но и всички свои врагове”.
Като станал от сън, Константин разказал за видението на своите приближени и заповядал на изкусни майстори да направят от злато и скъпоценни камъни кръстно знамение, и също така заповядал на всички воини от своята войска да изобразят кръста на всички оръжия, на шлемовете и щитовете. Под знамението на Кръста цар Константин встъпил в бой с войската на Максенций. Разгоряла се жестока битка. Със силата на честния Кръст вражеската войска била разбита. Великият Константин победно влязъл в Рим, римският народ приветствал победителя, който благодарил на Бога, дал му победа със силата на Своя Животворящ Кръст. В памет на православната победа Константин поставил в средата на Рим кръст на висок каменен стълб и написал на него: „С това спасително знамение този град беше освободен от жестокото иго”.
Втората битка цар Константин спечелил при превземането на Византия. Два пъти преди това той претърпял поражение, и когато седял в дълбока печал и размисъл, издигнал очи към небето и видял думи, написани със звезди: „Призови Ме в деня на своята скръб, и Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш”. Константин се загледал в небето и видял Кръста, изобразен от звезди. И думите около Кръста: „С това знамение ще победиш”. И Константин под знамението на Кръста победил своите врагове, превзел Византия и я направил столица на своята държава, преименувайки я на Константинопол. С помощта на Кръста император Константин извоювал и трета победа във войната със скитите на река Дунав.
След всички победи император Константин започнал особено да почита Христос и Неговия Животворящ Кръст. Той изпратил своята майка Елена в Йерусалим, за да намери Кръста, на който бил разпнат Христос. Като пристигнала в Йерусалим, Елена се срещнала с Йерусалимския Патриарх Макарий и му разказала за целта на своето идване. Патриархът не знаел мястото, на което се намирал Кръстът. С голям труд му се удало да намери сред юдеите човек, който помнел къде е било мястото на кръстната смърт – Голгота, но той отказал да отговаря на въпросите на царица Елена. Тогава Юда (така наричали стареца) бил спуснат в дълбок ров. Едва след това той се съгласил да покаже къде се е намирала Голгота.
Оказало се, че Светият Кръст бил хвърлен в една пещера и затрупан с пясък и камъни, а отгоре римският император Адриан бил построил езически храм в чест на богинята Венера. По нареждане на Елена капището било разрушено, започнало търсене на заровения Господен Кръст. През това време Патриарх Макарий се молел Господ да помогне да открият Животворящия Кръст. И ето, копаещите почувствали дивно благоухание и скоро намерили пещерата, в която бил погребан Христос, и три кръста, а след това и гвоздеи. Но на кой от трите кръста бил разпнат Спасителят?
Патриарх Макарий и царица Елена твърдо вярвали и се надявали, че Бог ще посочи Светия Кръст. По Божи промисъл по пътя по същото време вървяла траурна процесия. Патриархът започнал последователно да полага кръстовете върху покойника. Когато Господният Кръст се докоснал до него, умрелият възкръснал. Царица Елена с радост и благословение се поклонила на Кръста и го целунала, а след нея и всички приближени. Християните, като узнали за това велико събитие, се събрали в огромно множество на мястото, където бил открит Христовият Кръст. На всички им се искало да се поклонят с благоговение на великата светиня, но поради множеството народ това било невъзможно. Тогава Патриарх Макарий застанал на високо място и започнал да въздига Кръста, за да го покаже на целия народ. А народът, виждайки Кръста на Спасителя, се кланял и възклицавал: „Господи, помилуй!”. Оттогава Църквата е установила празника Въздвижение на Честния Кръст Господен.
Юда, който показал мястото, на което се намирал Кръстът, като видял чудото с възкресението на мъртвия, повярвал в Христос и заедно с други юдеи приел кръщение, като при това получил името Кириак. След това той станал Патриарх Йерусалимски и при император Юлиан загинал мъченически за Христос.
Царица Елена заповядала да построят храм на мястото, където бил намерен Христовият Кръст, и други храмове на светите места на Йерусалим, като за това предоставил много средства и се завърнала във Византия с частица от Животворящия Кръст.
Император Константин посрещнал с почести своята майка с частица от Кръста Господен. Той заповядал да направят три големи кръста, като паметници на трите негови победи: над Максенций, при превземането на Византия и в битката със скитите на Дунав – и да ги поставят на различни места в Константинопол.
Кръстното знамение е победното знаме на Христос. Чрез Кръста Христос победил дявола и дарил спасение на човешкия род. Кръстът прославил Христос. Христос не се прославил така, когато възкресил четиридневния Лазар; но повече се прославил, когато пострадал на Кръста и със Своята смърт разрушил ада.
За истинните последователи на Христос Кръстът също е слава и похвала. Апостол Павел с нищо друго не се хвали, освен с Кръста на нашия Господ Иисус Христос (Гал. 6:14). И затова животът на християнина трябва да бъде тясно свързан с кръстното знамение.
За това много добре говори преподобният Ефрем Сирин: „Затова да поставим този Животворящ Кръст и на вратите си, и на челото си, и на очите си, и на устата си, и на гърдите си, и на всички свои членове; да се въоръжим с това Непобедимо Оръжие на християните, с този Победител на смъртта, с тази Надежда на верните, с тази Светлина на кротките, с това Оръжие, което отваря рая и потъпква ересите, с тази Опора на православната вяра, с тази спасителна Похвала на Църквата. Нито за час, нито за миг да не Го оставяме, християни, носейки го навсякъде със себе си, и без Него да не вършим нищо; но спим ли, ставаме ли, работим ли, ядем ли, пием ли, пътуваме ли, плаваме ли по море, преминаваме ли през реки – да украсяваме всички свои членове с Животворящия Кръст.
Ако бъдеш с Кръста, то „няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем, от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне; зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище” (Пс. 90:5, 6-10).
Силите на противника, виждайки Кръста, треперят и бягат. Кръстът е просветил цялата вселена. Той е прогонил тъмнината и възвърнал светлината. Събрал е от запад и север, от морето и от изток, народите в една Църква, в една вяра и едно кръщение, свързал ги е с любов”.
„О, кои уста и кой език ще възхвали по достойнство тази непобедима опора на православните, това победоносно оръжие на великия Цар Христос! Кръстът е възкресение на мъртвите. Кръстът е упование на християните. Кръстът е утешение на бедните. Кръстът е паметник на победата над демоните, възпитател на младите. Кръстът е утешение на скърбящите, хранител на младенците, слава на мъжете, венец на старците. Кръстът е светлина на седящите в тъмнина. Кръстът е проповед на пророците, спътник на апостолите, похвала на мъчениците. Кръстът е целомъдрие на девиците, радост на йереите. Кръстът е основа на Църквата, утвърждение на вселената. Кръстът е сила на немощните, лекар на болните. С това свято оръжие Христос е разкъсал утробата на ада и е заградил злокознените уста на дявола. Въоръжени с него, блажените апостоли покорили цялата вражеска сила и, улавяйки в мрежите си всички народи, ги събрали на поклонение на Кръста. Облечени в него като в броня, Христовите мъченици и воини потъпкали всички замисли на мъчителите и проповядвали с дръзновение. Като го взели на себе си и носейки го, отрекли се от всичко в света заради Христос, с велика радост се поселили в пустини и планини, в пещери и земни пропасти”.
И по-нататък преподобният Ефрем казва: „Същият Честен Кръст отново ще се яви и по време на второто Христово пришествие, като честен, животворящ, достоен за поклонение и свят скиптър на Царя Христос, по думите на Владиката, Който казва, че знамението на Сина Човечески ще се яви на небето (Мат. 24:30). И така, Кръстът пръв ще се яви на небето с цялото ангелско воинство, озарявайки цялата земя от единия край до другия, по-светъл от слънчевата светлина, и възвестявайки пришествието на Владиката Христос”.
Затова ние, православните християни, прибягваме под защитата на Христовия Кръст и се молим: „Непобедима и непостижима, и Божествена сила на Честния и Животворящ Кръст, не оставяй нас, грешните!”
