Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Когато Христос срещнал бащата, чийто син падал на земята, от лицето му излизала пяна, влизал в огън и спял по гробове, тоест бил в странно демонично и смутно състояние, Христос, така да се каже, започнал разговор с дявола, с беса, който бил в душата на младежа и го попитал: „Как ти е името?”. И дяволът му казал: „Името ми е легион”. Няма име „легион” за дявола. Какво означава легион, какво бил легионът за онази епоха? Тогава еврейският народ бил под римско владичество, Юдея била под римска окупация и легионът включвал голям брой войници. Така че, когато дяволът казал, че името му е легион, в действителност той казал, че има 1000 лица. Имам 1000 лица, Господи, не знам кой съм, сърцето ми е на 1000 парчета. Колко пъти сме чувствали това. Виждаме един грях, една трудност, едно изпитание и казваме на наш приятел, приятелка, на съпругата си, на духовника си: „Чувствам се разбит на хиляди парчета”. Или казваме: „Няма да изляза на разходка, разбит съм”. Какво означава това на душевния език, защото трябва да разберем, че когато говорим, дискутираме и вършим различни дела, всичко това произлиза от душата ни, всичко това е душевен език, зад който се крият реалности. Когато другият ти казва, че е разбит на хиляди парчета, в действителност той ти казва, че е разбит, фрагментиран, както едно разбито огледало. Светостта и присъствието на Бога реално интегрират човека. Затова светците не са хора, които едно говорят, а друго вършат, те не ти казват „Едно напред и едно назад”, не ти казват да започнеш деня с „Господи, помилуй”, а вечер да ходиш по кръчми, нямат двойнствен или тройнствен живот. Защото съм виждал такива смени. Една женица в енорията ми казва с едно тънко гласче:
— Отче Харалампие, как сте?
Веднъж отидох в данъчната служба, където работи, и тя се обърна към мен със строг глас:
— Какво искате?
Силата на властта те променя веднага. Отговорих:
— Ти ли си?
Тя каза:
— Да, кажете ми!
— Какво ти има?
— Има опашка отзад!
В енорията гласът ѝ не се чуваше, казваше ми: „Как сте? Благословете!”. Там само дето не ме наби! Там бе на работа, с друга маска, с друга роля.
Една голяма истина е, че в действителност заблуденият човек има фрагментирано аз, носи много маски, едно говори, а друго върши. И понеже казахме за дявола, грехът това прави, разбива те на хиляди парчета. Черта на заблудения човек е вътрешното разчленение и разделение. Друга черта е, че той много пъти използва религията като преграда срещу Самия Бог. Няма по-голяма преграда срещу живия Бог от религията. Защо? Защото живият Бог, понеже в религията наистина съществува истината, не може да влезе в твоите мерки, не можеш да Го определиш, да Го ограничиш, не можеш да Му наредиш. Може всичко да вършиш правилно, да постиш, да се молиш и Той никога да не ти се открие. А другият може да не е направил нищо и Той да му се открие, защото Божиите пътища са парадоксални, те са отвъд нашата логика. Тоест каква логика има в притчата за блудния син? По-големият брат не е ли изряден? Но не може да вкуси радостта на царството на трапезата. А блудният син е оплескал всичко и баща му го милва и прегръща. Как да измериш логиката на Бога в притчата за лозето, където господарят заплаща еднакво и на първия, и на последния работник? Единият работи осем часа и получава заплата като другия, който идва в последния момент. За каква справедливост и за каква логика говорим изобщо? Не можеш да определиш Бога и да кажеш, че е твое притежание.
Свети Силуан Атонски искал да преживее Божието откровение, искал Бог да стане живо присъствие за него и постил, молил се, спал на пода, но Бог не му се явил. И един ден се изпълнил с такъв гняв и ярост, че блъснал кандилото и иконите и казал на Бога: „Ти си неумолим! Нямаш милост, жесток си” и с гняв и разочарование излязъл от килията и докато минавал през двора на манастира, видял през отворената врата на храма Христос да излиза телесно от иконата и да му се явява като слънчева светлина. И това е първото опитно преживяване на Христос, което той имал, и то го съкрушило. Но това станало, когато бил на ръба на пропастта, на дъното, където силите му изглеждали малки, а постиженията — незначителни, където той самият станал нищо и егото му се пропукало и в това пропукване му се явил Христос.
Така заблуденият иска всичко да е измерено, всичко да е контролирано. Фарисеят в заблудата си казал: „Аз правя това, това и това” и наистина го правил, но нямал Бога. Защо? И стигаме до следващото. Религията и всичко онова, което той правил, не било, за да се създаде връзка с Бога, не било мост, който да го отведе някъде, нито начин на общение и комуникация с някой, който той е възлюбил. Той правил всичко това, за да нахрани егото си, за да се почуства добре, за да се изпълни вътрешно, не Бог да дойде в него, а той да се изпълни със своите постижения, мисли, идеи и разбирания. Заблуденият това прави — вярва много на своя помисъл. Ако сте говорили с някой — и свещениците знаят много добре, — който е изпаднал в заблуда-прелест, не можеш да го помръднеш, не помръдва от това, в което вярва, защото толкова много е изпълнен със своето его, че няма място за различно виждане. Затова обикновено как се решават тези проблеми? Рядко с диалог, обикновено настъпва голямо изпитание, което разбива и пропуква тази черупка и много пъти дори това не може да промени нещата.
Заблудените обикновено говорят за външни врагове, винаги виждат врага извън себе си, защото не могат да погледнат в себе си, страхуват се да погледнат в себе си, ужасяват се от гледката на собственото си аз, затова за тях винаги другите са виновни. Много лесно изпадат в конспирации, много са подозрителни, гледат на всички с подозрение, с лукав помисъл, смятат, че винаги някой някъде нещо прави, заговорничи и злото винаги е извън тях. Винаги някой иска да им стори зло — съседът, братовчедът, мъжът, жената, децата, попът, митрополитът, Църквата, продажните политици, винаги има някой. Защото в действителност такъв човек не може да разбере, че врагът е вътре в него. Това, което казва Христос, цялото учение на Христос какво е? Погледни в себе си, това ти казва. Погледни сърцето си, в теб, в теб се гнездят страстите, това, което виждаш отвън, е отражение на това, което съществува в теб. Светът, който виждаш навън, ако е пълен с врагове, е такъв, защото в себе си имаш много врагове, много призраци, много кошмари, вътре в теб има много мрак. Виждаш навсякъде врагове, понеже не можеш да се примириш и да кажеш: „Обичам те, мое аз, с твоите грешки, рани, язви”. Понеже не можеш да направиш това, и навън няма да видиш мир, красота, славословие, благодарност. Затова заблуденият, т.е. прелъстеният постоянно роптае за всичко, всичко му е виновно, не може никъде да види красота, не може да срещне своето аз, защото в него съществува безпорядък, вътрешна дисхармония, вътрешен конфликт, който се страхува да погледне. Затова предпочита да говори лъжи и да живее в заблудата, тъй като не издържа да види своята истина и да каже „Господи помилуй”, както митарят. Ако не направя това, тогава живея и стъкмявам една лъжа, живея една лъжа, защото не издържам да погледна истините на живота ми очи в очи. Предпочитам лъжливото, истинното ме ужасява и затова и много пъти не правя промени. Предпочитам да съм в една погрешна връзка и работа, която не е за мен, в състояние, което не е за мен, и да се разболявам, да страдам, защото предпочитам познатото, а истинното ме ужасява. Истинното изисква риск, кръст, разпване. Затова предпочитам да остана там.
Завчера разговарях с една девойка, която създаде връзка. Разговаряме и аз я слушам, защото, когато говорим с някого, е важно да слушаме. Това е голямо изкуство. Ние бързаме да отговорим, бързаме да покажем колко сме умни, да отправим нашата атака, да кажем това, което сме прочели и чули. Важното обаче е да се научиш да слушаш другия и когато той говори, се разгръщат симптомите на сърцето му, на душата му. Аз я слушам и тя ми казва: „От момента, в който създадох тази връзка, изгубих себе си, отстъпих в много неща, оставих много свои желания, жертвах много свои мечти, а след това започнах да страдам от автоимунни и психосоматични заболявания“. Това, което говорим толкова време — тя е потискала и отхвърлила истината, която тялото ѝ е казвало. Тялото не е независимо от душата, тялото не е оттук, а душата — оттам, не мога да правя каквото искам, без това да повлияе душата ми или в душата си да правя каквото искам, без това да повлияе тялото ми.
Затова, когато истините на тялото ни са потиснати, душата се разболява. Затова и болестите, които имаме всички — и аз, и вие, са истории на душата ни. Истории, които не се осмелихме да кажем, да открием, да изповядаме и затова тялото ни ги разказва. Ти не ги казваш, но тялото ще ти ги разкаже. Ти ги криеш, потискаш, хвърляш в мазето, но тялото ще ги каже. Това важи за всички и именно защото всички сме грешни и немощни, затова постоянно се разболяваме.
Казахме, че заблудата е погрешен живот, не просто погрешно мнение и разбиране, а живот. Заблудата е падение. Когато Адам и Ева извършват грехопадението, в действителност те губят това общение с Бога, губят това, за което са сътворени, избират начин на живот, за който не са създадени. Човекът е сътворен от Бога да живее по конкретен начин. Когато Христос казва „Обичай, носи кръста си, имай вяра и надежда”, Той не ти дава просто нравствени наставления или нравствени правила, а ти открива начин на живот, при който имаш пълнота, имаш радост. Затова заблудата е падение и отдалечаване от това, за което човекът е бил създаден от Бога. В нашия живот ние сме като Адам и Ева и всекидневно забравяме да се приобщим с истината на Бога и на живота и затова всекидневно падаме. Какво е падението? Забравяне. Забравям истината ми и когато я забравям, умирам. Адам и Ева се откъснали от живота и смъртта влязла в живота. Когато не съм в съприкосновение с истината на сърцето, умирам. Това е падението, отдалечаването от Бога, от истината, за която съществувам. Затова трябва да намеря уникалния план на Бога за мен. Защо съм сътворен, какво ме утешава, какво ме издига? Какво ме развива? Защо живея, какво дойдох да правя тук? Защото Св. Писание е категорично тук.
Бог не прави случайни неща, не съществува случайност, съществува план, а не случайност. Второ, заблудата като погрешен начин на живот означава вина. Адам и Ева веднага почувствали вина и срам и затова едно от първите неща, които направили, било да вземат смокинови листа, за да се покрият и да се скрият. В богословието наричаме това кожени дрехи. Дотогава Адам и Ева били голи и не се срамували. Това е смисълът на библейския разказ, че единият можел да стои гол пред своята истина, да стои реален, автентичен, нямало нужда да се крие, да играе роли. Човекът бил гол пред своята истина и другият можел да види истината, аз да видя твоята истина и това е славословие, благодарение и рай. Когато губя своята цел и се обръщам срещу себе си, искам да поставя смокинови листа върху себе си. Какво означава това за мен? Погледът на другия за мен вече не е радост и щастие, а заплаха, страхувам се от погледа му. Другият вече е мой противник, а не другар, защото вътрешно съм разбит, грехът дойде и аз трябва да облека нещо, трябва да се скрия, да не съм аз, трябва да скрия истината си, да я маскирам. Да не казвам нещата така, както са, да не бъда това, което съм, да нямам истинни отношения с другия. Ева вече не е част от мен, а е съперник, погледът на другия ме ужасява и заплашва. Най-големият затвор, по-голям и от Коридалос (най-големият гръцки затвор — Бел. прев.) е погледът на другия човек, какво ще кажат за мен хората, това, което направих, дали им харесва. Удовлетворих ли мъжа си, жена си, цялото общество? Това е най-големият затвор, а най-голямото освобождение е да строшиш огледалата в погледа на другия, не от разюзданост, а от свобода, автентичност, защото вече ставаш автентичен, истинен, реален. Затова, когато попитах веднъж един старец на Света Гора какво е нужно, за да намери човек Бога и за да преследва светостта, си мислех, че ще ми каже някакви велики богословски слова, някакво дълбоко философоско умозрение, че ще ми каже нещо от Патерика, а той ми каза: „Това, което е нужно, радост моя, е „да напишеш всичко върху обувките си“ (гръцки идиоматичен израз, който означава да игнорираш, да не обръщаш внимание или да не се интересуваш от мнението или действията на другите — Бел. прев.). По онова време търсех много и исках да слушам велики неща. И той ми каза, че това е пътят към светостта, да тръгна оттам. Аз не можех да го разбера, но след години мога да разбера какво означава свободата, свободата от страха от другия, тоест отчуждение от сърцето ми и от желанието ми да се харесвам на някой друг, живеейки живота на някой друг, а не моя живот, който Бог ми е дал.
Трето, заблудата е изгнание. Да припомня нещо, което смятам за важно. Истините в Св. Писание за човешкия живот, за човешката душа са не просто големи, те имат невероятна дълбочина, стига да слезем реално в тази дълбочина. Бог дава заповед на Моисей да освободи евреите от тиранията на фараона, да ги преведе през Червено море и т.н. Бог казва: „Ако направите това, ще ви дам Обетованата земя”. Минали много години, докато евреите влязат най-накрая в Обетованата земя, дълги години те странствали в пустинята, в глад, суша, войни, бунтове, именно защото не научили онова, на което Бог искал да ги научи, но когато взели урока, който Бог им преподавал, тогава влезли в Обетованата земя. Какво означава това за нас, за душата ни? Означава, че много пъти повтаряме в живота си същите грешки, страсти, безизходици в отношенията. Казват ми: „Отче, не мога да си намеря мъж. Отче, не мога да си намеря жена”. Да не говорим, че всички, които търсят жена, търсят красива жена. Пращат ми съобщения: „Отче, помоли се да намеря добра жена!“. Веднъж отишли при свети Паисий и му казали: „Отче, помоли се да намеря добра жена!” И той отговоил: „А лошите какво да ги правим? Всички искат добра жена”. Спомням си, че един младеж постоянно ми се обаждаше и ми казваше: „Отче, помоли се да си намеря жена”. Е, казах си, ще се помоля, какво губя. След време ми казва:
— Отче, молиш ли се?
— Защо? Не намери ли жена?
— Не.
— Ще се моля. След това пак се обади…
Отново същото. Накрая му казах:
— От мен искаш да се моля, а ти какво правиш?
— И аз се моля!
Аз се моля в Крит, ти се молиш в Атина и ще намерим жена? Излез малко, срещни се с някой, направи нещо, промени нещо.
Затова поуката от тази история с евреите в Св. Писание е, че това, което се случва с мен, в действителност е начинът, по който Бог ми говори за една забравена истина в мен. И ако забравяш тази истина, ще се мъчиш, ако не я откриеш, няма да се избавиш, няма да влезеш в Обетованата земя. Пророк какво означава? Нима това е този, който ти казва какво ще стане утре и вдругиден? Това не е пророк, това е оракул. Пророкът не е това нещо. Той не е оракул, както много пъти отивали при свети Паисий и му казвали: „Кажи ми едно, кажи ми друго и т.н.”. И той много се ядосвал и един ден се разстроил много и поставил на вратата табела: „Мечката отсъства“.
Веднъж отидох за беседа в Кардица и веднага щом спря автомобилът и отворих вратата, дойде един 50-60-годишен човек и падна в нозете ми. Казах си: какво благочестие в Кардица! Това само в Патерика го четеш! Помисълът ми дотам стигна. Казах му:
— Станете, моля ви!
И той каза:
— Не, не, не!
— Моля те, стани!
След това се обърна, изгледа ме и каза:
— Отче, кажи ми три числа!
За да отиде да играе лотария. Казах му. Не го видях повече. Най-вероятно загуби. За съжаление, имаме това магическо разбиране на нещата, което не ни оставя да напреднем.
И накрая, заблудата е и това разбиране на нещата, при което не искам да се науча, не се развивам, мисля, че знам всичко. Човекът, който живее в заблуда, има чувството, че не може да научи нищо повече, че не може никой нищо да му каже, че не може да види и да почувства нищо друго, защото всичко знае. Колко хубаво казва св. Паисий: „Всеки път до помисъла си да поставяш едно „навярно“, едно „може би“, недей да имаш такава категоричност в мислите и помислите си, постави една въпросителна…”.
