Най-доброто, което можем да направим за нашите свещеници

1388 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Най-доброто, което могат да направят миряните за един свещеник, е да се молят за него. Нито повече, нито по-малко. Всичко друго е допълнение, което не е задължително. Въпрос на жест и добра воля, проява на искрена човешка благодарност са различните подаръци от духовен и светски характер, но най-важното е свидетелството на молитвата — горещото моление, което духовните чеда отправят към Спасителя и Неговите светии.

Светата Църква е Тяло Христово. Тя е вечно жива, туптяща и преобразяваща със своята бликаща благодат. В нея неизтощимо диша Светият Дух и вече две хиляди години тя живее в подвига на молитвата. Молитвата е диханието на Бога и майката на всички добродетели. Тя е неизследимата свръзка между всички членове на този богочовешки организъм, но остава непонятна за онези, които са далеч от нея. Духовниците с опит, преживели бури и вълнения, минали през „огън и вода”, на въпроса на своите пасоми какво биха искали да им подарят по някакъв повод или като спомен от някое поклонническо пътуване, отговарят кратко: „Помолете се за мен“ или „Запишете името ми за споменаване.“ Защо? Защото всички ние, „родените от жена” и носещи печата на греха, имаме нужда от облекчение и подкрепа. За нас, които сме на първа бойна линия в стихията на невидимата бран, молитвата е като свеж повей в суровата жар на сраженията. Ние просто искаме да бъдем помилвани — ласкаво и грижовно — от нашия Небесен Отец, за да продължим по тесния път към царството Божие. Бог да ни изпрати ангели, които да ни пазят във всичките ни пътища. Да получим „благодат въз благодат“ във всичките си опити и старания да бъдем изцяло Негови.

Спасителят изрича проникновеното: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“(Иоан. 13:35). И най-пълноценният израз на тази духовна любов е молитвата на повярвалите в Неговата историческа и духовна мисия. Защото всички ние, които сме решили да Го следваме, сме дълбоко грешни. Духовници и миряни, харизматични и недотам харизматични, всички сме докоснати от Небето и сме приели свято духовно помазание. Уви, потопени сме в немощи, които са нашето малко проклятие, една неизбежна сянка, която всеки от нас хвърля около себе си. Затова са и толкова значими и полезни словата на първия йерусалимски архиерей и брат Господен по плът: „Молете се един за други, за да се изцерите“(Иак. 5:16).

Както офицерите на бойното поле имат нужда от подкрепата на своите воини и искат от тях не само да изпълняват заповедите им, но и да ги уважават, да ги пазят и да се грижат за тях, така и свещениците, като офицери Христови и посредници между Първоначалника и Неговите последователи, имат нужда да усетят грижата и реалната подкрепа на своите пасоми. И както при първите, врагът се опитва да обстрелва първо тях и да ги отстрани, за да смути редовите бойци, така общият враг на християните — сатаната, по всякакъв начин се опитва да порази и да попречи на духовниците.

Енорийските свещеници в редовете на светото Православие не само отговарят за няколко енории, изповядват, причастяват, кръщават, венчават, погребват и изпълняват всякакви треби. Те също имат семейства и деца, имат ангажименти от чисто светски характер, които ги потапят в стихиите на злободневието и в примката на този свят. Всичко това са кръстове, които те са длъжни да носят с достойнство и с чувство на благодарност, че са призвани. На тях и пак на тях е дадено да свързват и развързват греховете и бъдат „тръби Божии“ сред развълнуваното море от житейски страсти и разочарования. Те заповядват на ангелите и демоните  с духовната власт, дадена им в тайнството Свещенство и служат като гръмоотводи между Небето и земята.

В книгите за св. Паисий Светогорец (1924-1994) има един интересен епизод. Когато бил в своята килия „Панагуда” на Света гора, при него дошла група поклонници, които започнали да се оплакват от своя енорийски свещеник. Той бил неблагочестив и с действията си давал лош пример както на енориашите, така и на всички, които го познавали. Хората споделили, че са ходили при владиката да се жалват от него, писали са прошения и обяснения, но от това нямало никаква полза. В отчаянието си, с голяма болка и надежда те дошли при стареца Паисий за съвет какво могат да направят в този случай. Като ги изслушал внимателно, старецът замълчал и след като се помолил, отговорил кратко: „Молете се за него! Молете се горещо и той ще се поправи. Просто се молете.“ А после ги благословил и отпратил. След известно време те отново дошли, за да му благодарят, защото след като изпълнили съвета му, свещеникът постепенно променил поведението си. Започнал да служи редовно,  обръщал им повече внимание и ги обгрижвал като истински духовен пастир.

Проява на топла грижа и духовна благодарност е миряните да се молят за своите свещеници в молитвеното си правило, да записват имената им в началото на своите листчета за неделните свети Литургии, да поръчват  четиридесятници за тях, да записват имената им за петохлебията, акатистите и молебените, отслужвани в енорийските храмове и в манастирите. Това е не само полезно, но и душеспасително.

Няма по-голямо свидетелство за любовта ни към даден човек от молитвата ни за него. Да се обърнеш към всемогъщия и всемилостив наш Отец и Неговите светии с гореща молба и пламнало от болка сърце за изцерението и спасението на една човешка душа. Да го представиш пред Бога, да го връчиш на Неговата воля и милост, която се отразява и в твоята изпълнена със състрадание душа.

Излязла в бр.2 на сп. Амвон 2020