Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Свещеници, лекари, учители, преподаватели, политици много често биваме принизявани. И знаете ли нещо? Вие имате право. Зад тази реакция стои едно здраво сърце. Едно жадуващо сърце, което изпитва болка. Не искате повече лъжи, искате истини и сте прави за това…
Показахме ви един наказващ бог и ви преподадохме православната вяра като религия, в която трябва да вършим някои неща, за да сме добрите деца на Бога. Една фануропита, за да намерим ключовете си и поклони с голям кръстен знак, на който не ви научихме да се качвате жертвоготовно заради другия, но който ви показваме в храма, за да демонстрираме своята перфектна религиозност. Вие отхвърляте това и добре правите. Нашето лицемерие ви разгневи и вие сте прави. На всеки ваш въпрос вместо да ви отговорим, ви казваме остро: „Така е! Така заварихме нещата, така ги научихме!”. И с право си тръгвате при такива отговори, защото миришат на смърт, а не на живот.
Даваме ви суха информация, а не опитно знание, сякаш ви бомбардираме с пропаганда, за да можем да ви манипулираме по-добре. Плюете ни и добре правите. Като родителите ви товарим с чужди езици, но за езика на кръстната жертвена любов не казваме нито дума. Вашата детска младежка душа не приема лъжата, жадува за истини, но няма от кого да ги научи. Питате ни, тревожите се, но ние просто не ви слушаме. Искаме да запушим устата ви с един смартфон, за да ни оставите на спокойствие. И носим отговорност за това.
Най-голямата грешка, която правим, е, че не ви научихме да обичате, не ви научихме какво означава да търсиш опитно истината. Вместо да ви покажем пътя на светостта, ви показахме пътя на светкостта и временната наслада. Научихме се да поставяме Христос като изображение на стената и да крещим, че политиците искат да Го свалят оттам, но не ви научихме какво означава да имаш Христос на престола в сърцето си. И там се крие нашата голяма грешка. Родихте се, плачейки и плачът престана, когато вашата майка ви взе в прегръдката си. Ние отказваме да ви дадем тази прегръдка. И настъпи един разлом без мост. Викате и ние не ви чуваме, защото дистанцията е голяма.
И тук стигаме до тази голяма стъпка. До този мост, който трябва да построим отново и единият да се втурне в прегръдката на другия. Реагирате остро и добре правите, но не оставайте там, няма смисъл. Не оставайте само в една суха реакция. В Църквата ще намерите онова, което намирате в една болница: болни, луди, лицемери, но и влюбени в личността на Господа. Църквата е океан, в който има всичко. Намерете диамантите, които се намират на дъното и ви очакват, и живейте чрез техния блясък.
Ако жадувате за истината, Църквата е вашето пристанище, не оставайте във формите, отхвърлете лъжата и се приобщете с личната истина. Тази истина, с която се облякохме при Кръщението. Влезте в Църквата със съмнение, с въпроси, с питания, не прéчи, там ще намерите вашите отговори. Отговорите, които ще получите, няма да ви ги даде някой образован свещеник, добър настоятел или певец. Отговорите ще получите мълчаливо при гледката на въплътената Истина, Христос. При тази гледка ще намерите всички отговори, за които жадува душата ви.
В Църквата думата „смирение”, която чувате много пъти, не е мазохизъм, а стъпало към светостта и истинската опитна любов. Без дълбокото съзнание за смирение никога няма да можем да обикнем реално. Църквата е Христос и Христос е Църквата. И ние ще бъдем там, с едно „Извинявай”, което сме длъжни да ви кажем, и с една отворена прегръдка. Очакваме ви, за да извървим заедно пътя на спасението, имайки за спътник Христос.
