Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“,гр.Варна
Пастирското служение е бурно море, в което се движи корабът на всеки един свещеник, и макар да е под един и същ флаг — Кръста Христов, то има свой собствен облик, силно изразен и дълбоко личен, който го прави по своему самобитен и неповторим.
Всеки, който и да е той, бидейки призван от Спасителя да бъде Негов офицер и да води верните към заветната цел — царството Божие, има своите дарове от Духа Светаго и за съжаление — лична немощ. Един е силен в проповедта, друг — в молитвата, трети — в богоразмисъла или утешението, четвърти е неповторим организатор и изряден администратор. Много често даровете се преплитат и преминават един в друг като потоците на един и същи извор, който се спуска от висините на върха и напоява низините, където жадните търсят елексира на вечността.
Но колкото и различен и уникален да е всеки свещеник, един аналитичен ум съвсем условно може да раздели пастирите на два типа — динамични и терапевтични. Личността на всеки от тях е богатство от добродетели и носи частица от пълнотата на Божието присъствие. Затова тези категории не бива да бъдат смятани за крайни, защото и динамичните носят своята терапевтичност, и терапевтичните имат своята динамика.
Първият тип са тези вдъхновени духовни мъже, които буквално горят в своето служение. Техният ритъм е ускорен и вдъхновен и заразява с дръзновението си. Това са личности с остър поглед и бърза крачка, разпалени от „небесен огън“, който запалва кандилата на околните. Те имат вродената способност да връхлитат върху проблемите. Родени лидери, генератори на енорийския живот, който кипи и ражда богати плодове под тяхната непрестанна опека. Те са като диригенти на оркестър и двигатели на процеси от всякакъв многопрофилен характер. Тяхната стихия е атаката. Не изчакват, а предугаждат проблемите, действат бързо и решително с духовно мъжество и завладяващ устрем.
Те приличат на офицери, които са застанали начело на своите войници и се хвърлят напред, без да щадят себе си. Обстрелът на врага не само не ги разколебава, но още повече ги настървява и опиянява да продължат напред. Това са дейци, които слагат своя огнен печат върху всичко, до което се докоснат, и без всякакви уговорки се хвърлят в стихията на боя през глава, без дори да помислят за последиците. Когато ги ранят, плачат и ридаят, стискат зъби и с досада изчакват да ги излекуват в лазарета, а после, изцерени или неизцерени, отново се понасят напред. С живата си вяра и с устрема си предизвикват у враговете си и у равнодушните най-подли клюки, обиди, хули и подигравки. Както и крайни реакции. Околните или ги приемат и ги следват безпрекословно, или ги избягват и отхвърлят, обсъждайки всичките им недостатъци, като ги подчертават пред другите, а добродетелите им подценяват. Следващите ги са готови да бъдат с тях докрай въпреки предупрежденията на добронамерени и недобронамерени и рязко отхвърлят всякаква критика, идваща с или без аргументи. Готови са пламенно да ги защитават пред висшестоящи духовни или светски лица.
Обект са на най-долнопробни доноси, мишена на видими и невидими врагове, които ги дебнат стаени по храстите, ниско под тях. Пастирите обаче не се страхуват от тях и настъпват смело, посрещайки ги с пренебрежение или отговаряйки им твърдо с отношение, изпълнено с чувство за достойнство и духовно превъзходство. Бързо преживяват своите разочарования, разкъсват паяжината на недоразуменията и пак и с ново вдъхновение тръгват към окопите на врага… Мъже с буйни глави и горяща кръв, със сърца като обгарящи пламъци, за които няма полусветлини и полусенки и които не понасят зоната на топлохладността. Тяхното „да“ е „да”, а „не“ — „не“. Ясно, категорично и отчетливо.
Безделието и малодушието ги отвръщават и те ги отхвърлят както преграда пред окопите на противника. Те са изявени „воини Христови“, бойци от първа бойна линия, герои, чиито лица за обгорели от барут и потънали в пот. Неуморими, несломими и вдъхновяващи. Изпълнени с ревност и дух на изобличение, образци за храброст и безстрашие. Духове, незнаещи покой и обречени на странната невъзможност да живеят в статика. Винаги рискови и движещи се около ръба. Такива като св. Илия, св. Павел, св. Николай и св. Петър, а в по-ново време — като св. Йоан Кронщадски.
Техните жития са истинска драма или роман в много части. За тях животът в Христос е подвизаване в истинския смисъл на думата и нестихваща борба по всички фронтове и те я водят с пълно напрежение на силите до последен дъх. Благословени сме, че ги имаме!
Вторият тип са тези, които външно приличат на тихи езера с примамливи и лекуващи води. Всеки от тях е като къпалнята Витезда — с много притвори. Това са терапевтите на светото Православие. Просветени мъже, изпълнени с дълбоко стаена в тях любов, която раздават на всички. Те излъчват едно особено блаженство и носят атмосферата на небето и предусещане за неизказаните тайни на царството Божие.
Това са личности, които са получили „свише“ дара на утешение, дишащи благост и предаващи на околните своя вътрешен баланс и гъвкава хармония. Те са преки изпълнители на завета на Спасителя: „И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой на душите си“ (Мат. 11:29), „мъдри като змии и незлобиви като гълъби” и с цялото си поведение предават, където и да отидат, Неговото тихо: „Мир вам“.
Те опияняват и разчувстват, трогват до сълзи и водят до умиление околните. Техният магнетизъм е така ненатраплив и завладяващ, че някои се притискат до тях както уморени птици до топла стряха, а други черпят щедро от тяхното благодатно присъствие. Вярващи и невярващи ги търсят за съвет и наставление, често досаждайки им с изцяло битови или лишени от смисъл въпроси. Рисковите групи и всички с „гранични състояния“ — възрастните, физически и психично болните — веднага се устремяват към тях по някакъв невидим знак, водени от вътрешния усет, че ще бъдат разбрани и успокоени. Те са магнит за всякакви чудаци, странници, „образи“, изповядващи какви ли не смахнати възгледи. Но любовта на миряните може да ги задуши и да се превърне в истинска съблазън за тях и дори в пречка за служението им.
Мъже с красиви души, рицари без броня, които са приели от Дароподателя Христос най-скъпоценния дар — любовта. Те я отдават, дори без да искат това, защото просто са такива по предопределение от Него. Деликатни и нежни, раними, но лекуващи дори и неизцерими рани. Трубадурите на чистата любов Божия, която невидимо овладява душите на търсещите.
Истински служители не само на Бога, но и на хората. Синове на светлината и посланици на царството небесно. Вярващи и невярващи не просто ги харесват и предпочитат, но и по свой начин ги обичат и се отнасят към тях с някакво полувлюбено отношение. Правят им жестове и подаръци от всякакъв характер и дори понякога ги мислят за полусветии. Пастири като св. Серафим Саровски, св. Амвросий Оптински, прот. Алексий Мечев, светите старци Порфирий, Паисий и Тадей и отец Георги от Жегларци.
За тях се носят легенди, че имат чудотворна сила и че са любимци на Христос и на светците. Тях ги помнят и цитират и след отминаването им от този свят… Тях, вестителите на Неговия неизказан мир. Благословени сме, че ги имаме!
И едните, и другите — динамични и терапевтични — не са наемници, а приятели Христови, синове, а не осиновени. Те са двете крила на армията на Спасителя!
