Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Днес отидох да кажа „Благодаря” на преподобни Евмений Саридакис. Както съм ви казвал, той е от моя край. На пет минути с кола от дома ми се намира неговият гроб. Отново в ума ми изплуваха спомени от деня на погребението му. Не от хората, които наистина бяха изключително много, нито от хубавите слова, които бяха произнесени, а от присъствието на стареца. Силно присъствие, макар че бе умрял преди три дни, когато го донесоха в Крит. Бе по-жив от живите. Гореше цялото му тяло, обвито в нетварната светлина на Божията слава.
Наистина съществува ли по-жив човек от един светец? Той се е съединил с Христос, живее във вечността, без болка, страдание и въздишка, облян в Божията светлина, извън пространството и времето, свободен чрез Божията благодат да отива навсякъде и при всички. Без разлики и разделения. При всички с любов. Точно така, както го казваше св. Порфирий: „Когато си замина, ще съм до вас, по-близо до вас. След смъртта разстоянията отпадат…“.
Най-поразителният момент и преживяване от опелото на свети Евмений бе, когато свалиха от лицето му покровецът. Шокирах се. Стоях отляво, до нозете му. Такъв блясък не бях виждал никога в живота ми. Светлина, блага светлина, нежна, тиха, преобразяваща, изцеляваща най-смутните помисли.
Целият му живот бе отпечатан върху лицето му. Един дълбоко разпнат човек, но винаги засмян и мирен, тих и любящ. Изпълнен с любов към Бога и хората. Смирен и простодушен, една прегръдка, пълна с човещина. Гледаш го и се успокояваш, виждаш го и получаваш утеха. Някой казваше: „Обича ме много, макар и да съм оплескал всичко в живота си”.
Когато последованието свърши и си тръгвахме, малко преди да го вземат, за да го положат в земята на неговия Господ, от любов хванах нозете му. Не му бяха обули обуща, само някакви вълнени чорапи. Мъртвец, но нозете му горяха, топли, живи и много гъвкави и меки. Във всяко кътче на тялото му се бе вселил Светият Дух, целият бе свидетелство и присъствие на Христос, Който се провикваше към нас чрез успението на Своя светец, че смърт не съществува…
