„И тъй, умъртвете земните си членове,
сиреч пороците: блудство, нечистота,
страст, лоша похот и користолюбието,
което е идолослужение.“ /Колосяни 3:5/
Братя и сестри,
По време на земния Си живот нашият Спасител и Господ служеше не само на праведните, но преди всичко на грешниците. Той обърна в покаяние много сребролюбци, блудници и дори един закоравял разбойник. Даде душата си откуп, тоест разпна се, за да спаси всички ни, ала при условие, че ние сами искаме да се спасим, като повярваме в Него. След Възнесението Си на Небесата Господ Иисус Христос продължи да ни служи и досега Той е приел в покаяние, и дори е издигнал до святост, безбройно множество човешки души, в това число и на големи грешници.
Една такава душа е преподобна Мария Египетска. Тя от голяма грешница и блудница на Александрия и Египет, след близо 50-годишно разкаяние в пустинята, станала най-светият човек на Изтока. Нейният живот е едно малко Евангелие на покаянието и не се нуждае от проповед, защото самият й живот е проповед.
Всички знаем от житието й, как тя пожелала да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Но някаква невидима сила не й позволявала да прекрачи прага на храма. Това я стреснало и тя осъзнала нищетата на блудния си живот.
Какво е блудството?
Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, но и личността на другия.
Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на Отца ни, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаме единия Бог и човека с цялата си душа, сърце, ум и тяло – с цялото си същество.
Блудството в широкия му смисъл, който се разкрива в Свещеното Писание, е отдалечаване от Бога, идолопоклонническа привързаност към видимото, осезаемото.
Блудството е вместо да отдадем сърцето си на единственото достойно за любов – Бога и божественото начало в човека, да разпиляваме любовта си във всички посоки, към идолите на своите желания, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваме дадените ни от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи.
Ние всички сме заразени от тази страст. Сърцето ни не е единно – то е разкъсвано от противоречиви чувства и желания; умът ни не е съсредоточен – в него се борят различни идеи, тревоги и грижи, а волята ни е неустойчива и колеблива.
Животът ни е безпътен като живота на Александрийската блудница. Както нея понякога искаме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му присъствие, но някаква невидима сила все ни пречи да го направим. Искаме да се помолим, а не можем, искаме да обичаме, а не можем, искаме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, искаме да започнем нов живот, но не ни достига воля.
За жалост тази отдалеченост от Бога не ни стряска. Не и така, както е ужасила св. Мария Египетска и я е накарала да преобрази живота си, да прекара дните си в покаяние.
Житието на св. Мария Египетска ни учи и на това, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е, колкото и безпътен да е животът му; показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта.
Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, освен в деня на нейната блажена кончина – 1 април, и в петата Неделя на Великия пост.
Братя и сестри,
Покайният пример на света Мария Египетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца.
Такъв подвиг не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво казва ап. Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ се проявява. Тази немощ, която се заключава в това, че вече не на себе си се надяваме, а отдаваме себе си послушно, кротко, в Божиите ръце, изпълнявайки Неговата воля и само с Неговата сила.
Нека пристъпим към спасителния път на труда над себе си и ще получим. Господ е близо. Нека и ние да се приближим към Него и непременно ще стане съединяване между любвеобилния Господ и нашата душа, създадена по Негов образ и подобие, търсена от Него и желан от нея. Амин.
