Църквата на първородните и тържествуващият събор на светиите се радва, виждайки сега Божия народ едномислено да пее: „Благословен Си Ти в храма на Твоята слава, Господи!”
Братя и сестри,
Днешната неделя, която е първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна.
Друго наименование на тази неделя е „Тържество на Православието”. Свързано е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес. Това е станало на 19 февруари 843 година – тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост.
На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът за иконопочитанието, който ни казва, че когато е станал човек, Бог е станал и изобразим. Със Своето въплъщение невидимият и непостижим Господ е получил човешки лик, и Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като портрет, а като вътрешен и тайнствен образ Божи, познат и преживян от земната Църква.
Който отрича иконата на Христос, отрича тайната на Въплъщението и тайната на богообразността на човека, отрича светците, които са изобразили в себе си Христос като истински и живи икони. Иконата свидетелства за плодовете на Боговъплъщението и за общението на сътворената човешка природа с нетварните Божествени енергии, които преобразяват живота. Тя е свидетелство на пълнотата на есхатологичния живот в Царството, пълнота на живота, който преодолява границите на тлението и по думите на св. ап. Павел отразява битието на “новата твар” в Христос (срв. Гал. 6:16).
Първообраз на иконата е Христос. Когато съзерцаваме иконата, тя се превръща в молитва – заставаме пред Бога, за да Го помолим да се намеси в живота ни по един преобразяващ начин. В този контекст иконата се превръща в посредник между нас и Бога.
За св. Йоан Дамаскин иконата е тайнство, разбирано не като божествена проява, а като божествено присъствие.
Радостта от почитането на иконите е в това, че Бог, “Неописаното Слово”, е слязло от небесата, станало е плът, приело е човешки вид и е живяло сред нас”, така че ние сме Го слушали с ушите си, виждали сме Го с очите си, ръцете ни са Го осезавали (1 Иоан. 1:1).
Иконата е израз на преобразения и обожен свят, съзерцаване на преобразената история на творението, вътрешно съединение на тварното и Нетварното – основната тайна на Божията Икономия.
Всеки от нас е образ Божи, всеки носи върху себе си този печат, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – само на Бога. Днешният празник говори не само за ръкописните икони, не само за това, че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и образ, но ни казва и как да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия.
Трябва да гледаме на всеки човек като на Божи образ. Когато видим, че даден човек е обезобразен от греха и трудно можем да прозрем в него красотата и Божията слава, тогава трябва дълбоко да се вгледаме в този осквернен образ. Трябва да вложим всичките си усилия и цялата си любов, за да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се освети отново и да стане икона на Божията слава.
За днешните хора думи като грях, благодат, изкупление, подвиг, изкушение, смирение и спасение са старомодни и безсмислени. Обаче опитът, породен от срещата с Христа, изпълва тези думи със смисъл и ги превръща в част от живота. “Елате и вижте колко е благ Господ” – ни приканва псалмопевецът (виж. Пс. 33:9). Днес чуваме в Църквата думите: Не гледай, човече, на нашите грехове, а погледни на Бога и Неговите светии.
Братя и сестри,
Не е случайно, че първата неделя на Великия пост е наречена Неделя Православна. Днешният ден увенчава седмица на постоянни богослужения, на засилена молитва и на духовно бодърстване.
Ако вечният пример Христос не се отрази в някаква степен в живота ни, което всеки може да види и разбере, никакъв друг опит няма да накара хората да ни повярват! Това е православието – ние да покажем, а не да сочим чрез примера на други какво е вярата.
Нека се молим и за самите нас, за да постигнем духовното изцеление, което търсим през Великия пост. Амин.
