Автор: Теодор Рокас
Източник: pemptousia.com
Превод: Пламена Вълчева
Освен светците, които честваме на този ден, на 1 септември светата Църква отбелязва също и началото на индикта, т.е. началото на новата църковна година. Сред песнопенията за празника е и следният кондак на индикта, в който се казва: „Ти, (Боже) Който всичко си сътворил с неизразимата Си мъдрост и си поставил времената в Своя власт, дарувай на христолюбивия Си народ победи и като благословиш годините, както и влизанията и излизанията, направлявай делата ни според божествената Си воля“*.
Началото на новата църковна година поставя началото на нов период от време. А началото на този нов период от време повдига въпроса как, кога и от кого е създадено времето.
Към сътворението на времето препраща първата глава на книга Битие, а оттам и цялото Свещено Писание (Стар и Нов Завет), където се споменава за сътворението на вселената. Съгласно Битие гл. 1 „В началото Бог сътвори небето и земята“. Този стих показва, че вселената и времето са създадени едновременно и че са приведени от небитие в битие от премъдрия, всемогъщ и вечен Троичен Бог.
Това кратко изречение очертава по поразителен начин фундаменталния триптих на библейския възглед за света: темпоралност („в началото“), творчество („сътвори“) и персоналност („Бог“).
„В началото“ е ядката, т.е. моментът, в който вселената и времето преминават от небитие в битие по божествено повеление. Според св. Прокопий Газски изразът „в началото“ предполага „време“, сътворението на което ознаменува сътворението на всички неща, и затова сътворението на времето предхожда сътворението на всичко останало, дори и на вселената, макар и промеждутъкът между двете да е много малък. Св. Василий Велики отбелязва, че първо е сътворено времето, а след него е сътворена вселената, за да не се смята, че тя е вечна и безначална.
Желаейки да покаже, че времето е сътворено и подвластно на Божията воля, песнописецът, съставил службата за вечернята на началото на индикта, т.е. на новата църковна година, се изразява по следния начин: „Създателю на цялото творение, Който си поставил времената и годините в Своята власт…“ (Тропар на индикта).
Подобно на вселената, времето също има начало и край. То има край, защото има начало, а има начало, защото също е било сътворено от единствения Създател „във времето“. Както началото на времето съвпада с началото на вселената, така и краят на времето ще съвпадне с края на вселената.
В този смисъл си струва да отбележим, че в книга Откровение на св. Йоан се говори за ново небе и нов свят след отминаването на предишните — видение, което свидетелства за преходния характер на времето и вселената: „И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха отминали“ (Откр. 21: 1).
В своя „Шестоднев” (проповедта си върху шестте дни на сътворението) св. Василий Велики ни уверява, че всичко, което има начало, в това число и времето, ще има и край, защото със сигурност всичко, което е било сътворено „във времето“, ще има и край „във времето“. Краят на времето е следствие от началото на времето. Краят на вселената и на времето се потвърждава както в Евангелието на Марк: „небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат“ (13:31), така и в Псалтира: „В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш“ (101:26-27).
*Богослужебните текстове са по превода на свещ. Траян Горанов, източник: dveri.bg.
