Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Думите, които чухме днес, са фрагмент от молитвата на Спасителя към Отца, произнесена по време на Тайната вечеря. В нея се съдържат велики истини за това Кой е Бог и как Бог действа в нашия живот.
Молитвата на Христос започва с просба за прославление. „Прослави Ме, и Аз ще Те прославя, защото дойде часът“ — казва Христос на Отца. Очевидно Господ намеква за приближаващите кръстни страдания. От думите Му обаче става ясно, че кръстът е не само момент на скръб и абсолютно понизяване, но и момент на възход и слава. Какво се има предвид тук? По какъв начин са свързани тези две на пръв поглед несъвместими неща?
Колкото и странно да звучи, именно на Голгота, доколкото изобщо е възможно в нашия тварен свят, Бог явява Своята истинска мощ и сила. Именно тук в пълна степен се открива Кой всъщност е Той. Чрез Своята доброволна мъчителна смърт Спасителят показва, че Бог е Този, Чиято любов не познава предел. Той показва, че славата Му е не просто ослепителното сияние на Вселенския Творец и Господар, обкръжен от безчислени ангелски войнства. На първо място, това е славата на Абсолютното Същество, Което е способно да се смири дотолкова, че заради Своето заблудено творение да стане човек и да претърпи позорна и мъчителна кръстна смърт. Това е славата на жертвената любов, готова да се отдаде докрай.
Именно тази енергия лежи в основата на цялото битие, на цялата Вселена, стремяща се с всички сили към разпад. Именно благодарение на тази енергия светът се държи и не се разпада на милиарди разнопосочни и враждуващи помежду си атоми-частици. И ето, че на Голгота става видно, че тази сила е съсредоточена в Христос. И затова този външно скръбен момент е моментът на Неговото прославление. Той показва на всички, че Бог е самият Живот, неговата основа, а не просто някакъв далечен и абстрактен вселенски тиранин.
Именно християнството за първи път така категорично подчертава този житейски парадокс. Оказва се, че истинската сила се състои не в това да обладаваш по-голяма власт, способности и възможности от хората, които те заобикалят. Истинската сила — това е способността да отдадеш нещо в полза на другия. Да отдам нещо, което е ценно за мен, да отдам дори самия си живот. Именно затова ние толкова презираме самовлюбените безделници, които в доволство и разкош достигат до дълбока старост, и толкова почитаме героите, които заради другите пренебрегват себе си дори до смърт.
Това е явен отблясък от онази вечна, безсмъртна слава, която Господ притежава и която споделя с всички, които вървят след Него по нелекия път на жертвена любов.
