Автор: прот. Васил Василев
Днес сърцето ми е изпълнено с особена радост и благоговение…
Защото днес своя 90-и рожден ден празнува един достоен български богослов, преподавател, духовен човек и свидетел на една тежка, но свята българска съдба — проф. д-р Антоний Хубанчев.
За мен това не е просто юбилей на университетски преподавател.
Това е среща с историята.
Среща с паметта.
Среща с кръста, който едно дете е носило цял живот — кръста на син на убит свещеник.
Бащата на проф. Хубанчев — отец Ангел Хубанчев е роден през 1905 г. в с. Ловни дол, Севлиевско. Завършва с отличие Софийската духовна семинария, владее чужди езици, изучава философия, дипломация и международни отношения. Служи първо в Шумен, а после в Разград, където става архиерейски наместник и един от най-обичаните духовници в града.
Той не е бил просто свещеник.
Бил е будител.
Учител.
Проповедник.
Закрилник на бедните и страдащите.
Организирал е православни братства, беседи, поклоннически пътувания, библиотеки, приют за бедни и изоставени хора. Работил е с младежите, преподавал е вероучение, защитавал е християнската вяра и е предупреждавал за богоборческия атеизъм. И именно затова става неудобен.
След 9 септември 1944 г. е арестуван, измъчван и осъден на смърт. А преди разстрела, в килията, сам извършва опело над осъдените… включително и над себе си.
На 13 март 1945 г. отец Ангел Хубанчев е убит.
А последните му думи остават като духовно завещание към България:
„Аз умирам невинен, не страдайте за мене. Умирам в името на Христа!”.
Какво трябва да е било за едно малко момче да остане без баща…
Да расте със спомена за един разстрелян свещеник…
Да носи в душата си болката от неправдата…
И въпреки всичко — да не намрази света.
Проф. Антоний Хубанчев не тръгва по пътя на озлоблението.
Той тръгва по пътя на богословието.
По пътя на знанието.
По пътя на духовността.
Завършва Духовната семинария, Духовната академия, философия, специализира в Швейцария и Германия и става един от уважаваните преподаватели по богословие в България.
И аз днес с благодарност си спомням, че този човек беше и мой преподавател в университета в Шумен.
Помня неговото присъствие.
Неговия дух.
Неговата ерудиция.
Неговата тиха дълбочина.
И може би тогава не сме осъзнавали напълно, че пред нас стои не просто професор, а син на мъченик… Човек, преминал през историята на българската болка, без да изгуби вярата си.
Днес, когато професор Антоний Хубанчев навърши 90 години, аз се прекланям пред неговия житейски път.
Честит рожден ден, професоре!
Прекланям се пред паметта на неговия баща и се моля Богу за душата на отец Ангел Хубанчев.
Прекланям се пред всички онези български духовници, които останаха верни на Христа дори пред лицето на смъртта.
Защото Църквата ни не е оцеляла само чрез книги и храмове.
Тя е оцеляла чрез кръвта на верните.
Чрез сълзите на вдовиците.
Чрез децата на убитите свещеници.
Чрез молитвата на онези, които не предадоха Бога.
Честит и благословен 90-и рожден ден, драги професоре!
Нека Господ Иисус Христос Ви дарува здраве, мир, духовна сила и благодатни дни!
А паметта на Вашия достоен баща — отец Ангел Хубанчев да пребъде жива в сърцата на православните българи!
Вечна и блажена памет на отец Ангел!
На многая и благая лета за проф. Антоний Хубанчев!
Източник: фейсбук профил на отец Васил Василев
