Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Веднъж се изкачвах с ескалатора в метрото и малко по-нагоре забелязах един млад човек. Веднага ми направи впечатление, че нещо го тревожи. Изведнъж бавно, без да бърза, бих казал дори демонстративно-настойчиво той се осени с кръстното знамение. След това се успокои и продължи по пътя си без никакви признаци на тревожност. От какво беше провокирано това, не знам, но ми заприлича на публично изповядване на православната му вяра. Хората наоколо не се впечатлиха особено, но както сами знаете, на какво ли не можеш да станеш свидетел в метрото!
Евангелският откъс, който се чете днес в храмовете по време на богослужението — от 10-а и 19-а глава на Евангелието от Матей — ни помага да разберем в какво се състои изповядването на Иисус Христос. И дава отговор: дали прекръстването на публично място е именно това изповядване.
И славянският, и руският текст на Евангелието не предават тънкостите на гръцкия оригинал. В текста е казано: „Всеки, който признае ἐν ἐμοὶ” — „заради Мене“ или „за Мене“, тоест „благодарение на Мене“, „чрез Моята сила“. Но и самата дума „признавам“ е необичайна: на гръцки е използван глаголът „ὁμολογέω“, буквално означаващ „говоря единно, съвместно“, „съгласявам се“, „говоря на един език“ или „договарям се“.
Погледнато по този начин, очевидното и единствено тълкувание — да признаеш Христос, означава публично да заявиш вярата си — се превръща в един от възможните прочити, при това дори и не основния. За какво тогава трябва да се „договори“ вярващият с Христос, за да не се окаже в крайна сметка извън дверите на царството небесно?
„Съгласието“ с Христос е преди всичко готовност да Го приемем като камертон на целия ни живот. Този, който се съгласява, вече не спори, не противопоставя своята позиция на позицията на другия. Съгласилият се се различава и от капитулиралия — защото не само позволява да съществува друго, различно от неговото мнение, — но и добавя своя собствен глас към звученето на другия.
Оказва се, че „признаването” на Христос се изразява не просто в това да се прекръстим пред хората. То е преди всичко процес на „настройване“ на живота ни към онази тоналност, която съществува единствено в Самия Христос. И ние сме призвани постоянно да настройваме звученето на живота си съобразно Божественото Евангелие, защото само по този начин ще съумеем да развием своя вътрешен духовен слух!
