Автор: прот. Павел Великанов
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Историята с изцеляването на гергесинските бесновати разтърсва със своята искреност. Узнавайки какво се е случило и как едно цяло стадо свини е било хвърлено от демоните в морската бездна, жителите на града без заобиколки помолили Иисус да си отиде от пределите им. Те сякаш Му казали: „Не ни интересува кой си и какъв си — само не пипай живота, с който сме свикнали! По-добре си иди оттук по живо, по здраво!”.
Нека отбележим, че по този въпрос жителите на града проявили забележителна солидарност — не се намерил никой сред тях, който да спре тълпата и да каже: „Почакайте, ами ако това е дългоочакваният Месия? Ами ако ние сами се лишаваме от общение с Този, Който може да ни даде много повече от това да разреши материалните ни проблеми?“. Но — уви! — за жителите било немислимо да дадат на Иисус възможност да прояви Себе Си още веднъж.
В съвременното общество един от важните политически активи е „гласът на мнозинството“. Около този актив се въртят избори, гласувания, анкети, рейтинги и много други инструменти за влияние върху обществените процеси. Днешното евангелско четиво обаче показва, че има ситуации, в които гласът на мнозинството е противобожествен, а единството на хората се проявява не в противодействието на греха, а в недопускането на Бога в живота им. Самият незаконен съд над Иисус и Неговата позорна смърт на кръста нима не са също следствие от „гласа на мнозинството“?
Същевременно обаче главният авторитет на Православната църква не е някой епископ, свещеник или дори светец, а съборният разум — а това не е ли отново разновидност на „гласа на мнозинството“?
Ако подходим към разрешаването на този въпрос посредством формалната логика, неизбежно ще стигнем до задънена улица. Безспорно е имало и разбойнически, и еретически събори, които с мнозинство са приемали ужасни, рушителни за Църквата решения! Как да постъпим тогава — нима дори ние, християните, трябва постоянно да носим превръзка на очите?
Разбира се, че не! Решението на въпроса се намира в друга плоскост, а именно — в областта на духа. По-точно, в областта на съгласуването на всеки един от онези, които съставляват това „мнозинство“, с диханието на Божия Дух. Защо Църквата е нарекла своите събори „свети“? Само заради това, че единството на Духа е било очевидно както за участниците, така и за всички останали хора. Единството на Духа е невъзможно там, където има интриги, ненавист, където царуват злоба и отмъстителност, където няма място за прошка и покаяние, където всичко е предварително предопределено и решено. Там, където всичко е изпълнено до краен предел със земното и човешкото и е оставено изключително малко пространство за Божественото, непредсказуемото, неконтролируемото. Но където хората с добри, открити за Бога сърца търсят Неговата воля, стремят се да познаят и уловят Неговото дихание, постоянно сравняват своя път с Неговото Писание — там несъмнено „гласът на едно такова мнозинство“ никога няма да влезе в противоборство с Бога!
Помогни, Господи, на всички нас да се научим най-вече да бъдем верни на Твоите заповеди и тогава единството на верните ще може да ни предпази от зловредната и богопротивната воля на „гласа на мнозинството“!
