Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Ти си на трийсет, четиридесет или петдесет години, но реално живял ли си 50 години? Или сигурно една и съща година 50 пъти?
Има голяма разлика между живота и лишеното от нерв и ухание оцеляване. За живот не се счита само диханието, която пулсира в гърдите ни, а нещо по-дълбоко. Онова, което ти дава смисъл и радост. Когато се съмва, да си казваш, че живееш с цел. Когато се свечерява, да славиш Бога, че и днес си живял пълноценно.
Но защо се отказваме да живеем? Защо умираме бавно? Защо нищо не се променя? Защо повтаряме същите грешки, падаме в същите страсти, възпроизвеждаме поведения и навици, които ни разрушават? Не живеем Божия дар, който се нарича живот, не се радваме на Божията благодат и радости. Да, дишаме, но не живеем.
Една от основните причини е, че не виждаме и не разглеждаме живота чрез Христос. Не тълкуваме онова, което ни се случва, христоцентрично. Всички наши тълкувания са светски. Ревем и роптаем, че никой не ни обича, че сме нещастни, че винаги някой иска нашето зло или ни създава проблеми. Но никога не помислихме защо проблемите ни не се решават. Защо нищо не се променя в живота ни? Защо попадаме винаги на същите лица? Защо онова, което не искаме, него срещаме? Защо не можем да променим живота си?
Помислихме ли някога, че Бог ни е сътворил за вечността, а не само за това днес, в което се задушаваме? Сигурно Бог позволява в живота ни изкушения и изпитания, които ще изцелят нашите слаби и тъмни места? Сигурно иска нещо да научим и да разберем? Сигурно се опитва да ни подтикне към промени, които няма да направим в противен случай? Сигурно иска да ни направи зрели, да ни изцели и съедини със Себе Си? Да не забравяме, че Той ни е сътворил с цел и иска да сме до Него. Зад всеки погрешен избор стои погрешна мисъл. Зад всеки грях — едно разстроено чувство. Виж какво трябва да промениш в мислите и убежденията си, за да не повтаряш същите грешки. Ако си честен с твоя мрак, Светлината щедро ще те благослови.
Замислял ли си се някога защо в Св. Писание израилтяните странствали в пустинята в продължение на 40 години, докато влязат в Обетованата земя? Толкова далече ли е била тя? Съвсем не. Това станало, защото не се поучавали от грешките си, защото не искали да се смирят и да се поучат от Бога и от живота и преживяванията, които им говорели. Затова остави Бог да те поучава чрез преживяванията. Това е Неговият език, пълен с белези и дивни знамения.
