Автор: Светослав Костов
Чуваме: “Какво добро да извърша, за да получа вечен живот?” и после: “За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно”.
Божието Царство не се търгува. Няма нещо на земята, което може да го изкупи или да го спечели: “какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните”.
Заповедите към нас не са “билет”. Те за мнозина са икономия; когато заради Бога ги възлюбим, стават праксис; много повече, ако вникнем в думите на пророците и на св. ап. Павел, те са самият вечен живот. Но никой да не си помисли, че само спазването на християнски “начин на живот” ни гарантира нещо. Ние не можем и по начало да водим благочестив живот, ако нямаме Божията благодат. Ето тук идва разбирането на “опази”. Говорим за нещо, дадено от Бога, което с усилия да опазим, което се случва чрез спазване.
Бихме се помолили: но какво да спазя, Боже мой? Как да опазя, Господи, онова, което не е от мене, но е от Тебе, и което аз немощният мога единствено да пропилея? Господи, направи ме Твой съсъд! Бъди с мене, Боже!
И Той отговаря: ти бъди с Мене.
Ето, казва на младия човек: “… ела и върви след Мене”. Казва същото на учениците Си: “вървете след Мене” (Мат. 4:19) и те “оставиха всичко и тръгнаха след Него” (Лук. 5:11).
Апостолът днес ни казва, че и да си апостол е невъзможно без Божието възможно: последен Павел, като “някой изверг”, е избран, за да бъде увенчан с “венеца на правдата”. Тук е преминаването от “душевното” в “духовно”. Така и в продаването на всичко и тръгването след Христос тлението се оставя, за да се придобие нетление. И неслучайно пътят започва не просто с оставяне и тръгване, а първо с раздаване: милостинята носи духовния образ на Възкресението, описан от Павел. Тя въздига. Бедния въздига от нищета в състояние; богатия въздига от духовна нищета в духовно състояние. За получаващия милостиня издигането е онова, което носи образ на Христовата победа, на кръщението, с което получава Божия живот; за даващия милостиня имаме образ на земната смърт, която носи образа на небесния живот. Милостинята за получаващия е срещата с Христос, а за даващия тя е срещата с Христос Възкръсналия. Тайнството на живота, посеяно в смърт и оживено от Бога, се сбъдва в даването, и то в пълното даване, в изпразването от всичко. Защото така Господ ще предаде всичко Богу в края, както ние се предаваме Господу — “за да бъде Бог всичко у всички”.
И все пак: Христос първо казва на младежа “опази заповедите”, казва му, че това ще го спаси. Тук се има предвид Бог да бъде в него чрез закона: ако законът стане закон на сърцето му, негово естество, той става Божий; ако младежът умре за себе си, за да оживее в него законът, то се случва възкресение, за да изпълни той Божията воля и за да се изпълни поучението на Павел за Божия есхатон. Очевидно младият човек, който е “спазвал всичко това от младини”, не бе достигнал тази преобразяваща дълбочина на спазването. А думите “ако искаш да бъдеш съвършен” — тоест небесното още сега да осени земното, да получи повече от обещанието на тлението да наследи нетление — говорят за озаряване на “спазването” както Възнесението прославя Възкресението.
С това Христос казва и друго: Той е повече от заповедите. Казва и “без Мене не можете да вършите нищо”, и пак: “върви след Мене”. За някои “съвършенство” би било именно онова, което младежът е опазил от младини — жена не е погледнал, нито в сърцето си е казал дума против ближния, нито някога е пожелал нещо, живял е в пълно покорство на баща си и майка си и не е пренебрегнал дори в най-малкото нито една душа. Но Христос казва, че дори човек това да е опазил, съвършенството се намира у Него.
Забележете, Христос отсяда и е приет в дома на Петър още преди призоваването за апостолство. Знаем за учениците Му, че са Го последвали, а не са били съвършени. И Христос няма тази летва за тях, защото основата е вярата: ако не сме повярвали (1 Кор. 15:14), няма как Бог да ни доведе до това съвършенство. Повярваме ли, ще тръгнем след Него, и Той е силен да го направи.
Но Словото се въплъщава и всички заповеди са Божии: Моисеевите са за онези под закон, Христовите са за верните, сърдечните са за онези без закон, и затова спазването им придобива вечен живот.
И така, какво всъщност означава да спазваме заповедите? Означава спазване не насилствено, а по естество, нашето сърце да спазва. Плод на такова спазване чувстваме, когато разпознаем свят човек: по естеството на светостта и движението на благодатта. То преминава през смърт на душата — не само душата психически, но в реалност, защото възкресението е реалност — и ето важното: смърт доброволна. Наистина, звучи непостижимо. Казваме си: “Кой може да се спаси”… и после го виждаме приживе, както мироносиците. А ние всички знаем как да почерпим от този извор, защото да повярва човек е дело на именно такова спазване чрез смърт: ние се променяме във фабулата на сеенето.
Затова можем да имаме радост. Но каквото за човеците е невъзможно, за Бога е възможно.
Слава на Отца и Сина, и Светия Дух, и сега, и всякога, и във вечни векове. Амин.
