Автор: Хмелницки и Староконстантиновски архиепископ Виктор (Коцаба)
Източник: korrespondent.net
Превод: Пламена Вълчева
Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
(Лук. 8:30-33)
Евангелският откъс, който тази неделя беше прочетен в православните храмове на нашата Църква, е един от най-ярките примери за онова, което често наблюдаваме в живота на човека. Неслучайно именно този текст от Евангелието на Лука Фьодор Михайлович Достоевски избира за мото на книгата си „Бесове”.
Много наши съвременници не допускат, че събитията, протичащи в света, имат религиозен оттенък. Те са склонни да обясняват природните процеси с „естествени” причини, човешките постъпки — с рационална необходимост, а отдалечаването от Христос — с научния прогрес. В картината им на света не е запазено почти никакво място за вярата в Бога, освен в „най-интимните” (разбирайте — почти несъществуващите) ъгълчета на душата. Бог не може да повлияе нито на живота им, нито на действията им, оставайки някъде в периферията на съзнанието им като „спасителен пояс” в случаите, когато „нещо не е наред” или „работите тръгнат на зле”.
Бихме могли да кажем, че прогонвайки Бога от живота си, човек, подобно на жителите на Гадаринската страна, завъжда свине, т.е. става изключително зависим от земните блага.
Преди известно време един свещеник ми разказа история, която идеално илюстрира това явление. Веднъж той срещнал свой енориаш и се позаинтересувал защо не идва в храма. „Какво да Ви кажа, отче — отговорил онзи, — не ми стига времето. Гледам прасета — сутрин и вечер трябва да ги храня, а след това да им чистя.” „Значи служиш на прасетата, а на когото служиш, на него и ставаш роб!” — отвърнал свещеникът.
Мястото на свинете може да бъде заето от най-различни неща, увлечения и задачи. Ако им отдавате цялото си време, рано или късно няма да остане място за нищо друго. Висшите стремежи, ценности и принципи ще обраснат с „лой” и ще изчезнат в дълбините на материалистичното разбиране за живота. Краят на „свинете” е добре известен — обсебване от бесовете и самоубийство в морската бездна.
Всъщност колкото и да се обграждаме с най-различни неща, с тях никога няма да успеем да заменим онова, което трябва да натрупаме вътре в себе си. Човекът е недвусмислено религиозно същество. И ако се опита да прогони Бога от живота си, мястото на Бога ще заеме демонът. Независимо дали ви харесва, или не — няма човек без религия. Въпросът е друг: с какъв знак — положителен или отрицателен — е неговата религия? И на този въпрос можем да отговорим единствено самите ние.
14 ноември 2021 г.
