Автор: свещ. Игор Лисенок
Източник: www.spas-monastery.by
Превод: Пламена Вълчева
Скъпи братя и сестри, намираме се в преддверието на Великия пост. Предната неделя беше Неделя на Страшния съд и Господ призова всички нас към покаяние, напомняйки ни, че земният живот на човека има начална точка — денят на раждането и край — денят на смъртта. Това е неизбежният завършек на земното ни съществуване. И нашата по-нататъшна участ зависи от състоянието, в което ще се явим пред Бога.
В Църквата всичко е устроено премъдро. Съществува определено, насъщно за всеки човек време, в което той да преосмисли досегашния си живот, да види страстите, недостатъците и греховете си и да се бори с тях. Това е времето на Великия пост.
Днес е Прощална неделя и всички ние ще поискаме прошка един от друг. Защо е нужно това? За да встъпим мирно във Великия пост и да прекараме времето за покаяние действително ползотворно, без раздразнение, без злоба, без гняв, по начин, който ще е ползотворен за спасението на душата ни.
Свети Йоан Златоуст, наставлявайки ни, казва, че премъдрият Господ, като е устроил всичко за нашето спасение, е поставил нас самите за съдии на греховете ни. Господ казва, че ако простим прегрешенията на обидилите ни, то и Той ще прости нашите грехове. Всичко е много просто. Ако ние проявим милосърдие, ако ние се отнасяме един към друг по християнски, с любов, с грижа, то можем да се надяваме и да очакваме тази Божия милост.
Днес възпоменаваме още едно събитие — изгонването на Адам от рая. Причина за изгонването на Адам от рая станал грехът. Грехът лишил Адам от възможността да съзерцава Бога и да пребивава с Бога. Адам извършил грях, когато нарушил заповедта да не вкусва от забранения плод. Той не изпълнил тази заповед и се лишил от възможността да живее в рая.
Грехът лишава всеки от нас от Божията помощ и Божията благодат. И разбира се, нашата първа цел е борбата с греха, изкореняването на нашите страсти и усъвършенстването в Христовите добродетели.
Свети Йоан Златоуст казва, че всеки човек има две крила, с чиято помощ е способен да се приближи до Бога. Първото крило — това са такива добродетели като милосърдието и любовта. А второто крило — това е постът. Ако встъпим в поста със зло сърце и с грехове, е невъзможно да постигнем някакъв забележителен резултат. И най-важното, разбира се, е да имаме любов към Бога и един към друг.
Днес бих искал да припомня една история. В Римската империя един военачалник имал воин еретик, езичник. Военачалникът всячески се стараел да помага на този воин и да го подкрепя, но воинът гледал с лошо око на своя началник и веднъж по време на сражение подло го пробол с меча си в гърба. Раната била сериозна и военачалникът, усещайки своя край, помолил да повикат воина. Когато той се приближил, военачалникът го попитал: „Какво те накара да постъпиш така? Прощавам ти това, което направи, не тая злоба към теб, само ми отговори какво те накара да постъпиш така”. Воинът езичник отвърнал: „Аз мислех, че като те убия, ще утвърдя вярата си“. Християнинът възкликнал: „Каква е тази вяра, каква е тази религия, която казва, че е нужно да убиваш и да причиняваш болка, и то на човека, който те обича? Моята вяра ни учи, че трябва да прощаваме на враговете си“.
И действително, нашата вяра е основана на Божията любов към всеки от нас. И ние можем да се приближим към Бога, ако Му подражаваме в изпълнението на добродетелите. И най-вече, именно на любовта към всеки от нас и към Бога. Невъзможно е да възлюбим Бога, ако не сме възлюбили ближния си.
Затова в преддверието на Великия пост нека оставим настрана прегрешенията си, нека оставим настрана огорчението си и със смирение и съзнание за своя греховен живот, да встъпим в поста, без да таим злоба към никого.
Някои хора започват Великия пост с радост, понеже се надяват да прекарат това време в борба с греховете и страстите си. Други хора възприемат Великия пост като време тягостно, време на лишения.
Дай Боже, да не униваме, да не се отчайваме и да извлечем полза от времето на Великия пост. Да извлечем полза от борбата със страстите и греховете си, помнейки, че времето за покаяние е много кратко, а царството небесно няма предел. Амин.
