Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Имаме склонност да преувеличаваме проблемите си. Превръщаме в трагедия и най-малкото, като го преувеличаваме. Но колкото по-голяма ценност му придаваме, толкова повече го укрепяваме в помисъла ни и то в действителност ни разбива.
Щастливи са не хората, които нямат проблеми (защото всички имат), а тези, които разглеждат всеки проблем с оптимизъм и надежда. Въпросът не е да се фокусираме в проблема (както много пъти правим), поемайки ролята на жертвата, а да пристъпим към решението.
Когато прахосваме нашата енергия в драматизирането на проблемите, които възникват в нашето всекидневие, не са виновни другите, нито някой друг за злочестието в живота ни.
Проблемът съществува и ние ридаем, вместо да го преодолеем, вместо да действаме, за да го преодолеем.
Драмата, която носи истерично поведение, за съжаление, е обичайно явление в наши дни. Затова и хората лесно се объркват в една критична ситуация или в нещо неочаквано.
Нужно е да придобием благост и едновременно гъвкавост в противоположност на избухванията и сковаността, която драмата поражда.
Щастието е скрито в нашето жизнено отношение.
Някой има проблем и седи и хленчи, анализирайки часове наред какво го е споходило ненадейно; докато някой друг пристъпва към решение на проблема си, без драми и истерии, без хленчене и анализи.
Вместо да драматизираш състояния, по-добре да се активизираш в живота си. Да имаш дръзновение и разумна самоувереност, така че всяка пречка да те прави по-силен, по-мъдър, по-добър, по-добродетелен.
Нека живеем с разсъдителност, без крайности и драми, без истерии и егоизъм, защото единственото, което ще постигнем, е да сме нещастни.
Радостта идва, когато вярата стане твърда и надеждата винаги ни кара да се стараем към по-добро, но без фискации, без да се боим от провал, без да преувеличаваме изпитанията и изкушенията в живота ни.
***
Не чакай да се обърка всичко в живота ти, за да вземеш решение, че искаш да си радостен, макар и да съществуват трудности. Не е нужно да загубим всичко, за да разберем, че и онези малки неща, които имахме, бяха големи благословения в живота ни. Ако не оценим правилно малките неща, тогава ще се окажем неблагодарни и в големите; и тогава ще сме неизвиняеми.
Радостта и щастието се придобиват лесно, когато човек има дух на благодарение и признателност. Защото, когато имаме дух на ропот, капризност, неблагодарност и злочестие, тогава и най-голямото благословение и благодеяние да ни се даде, ще оставаме недоволни, имайки усещането, че уж биваме онеправдани. И не съществува по-голямо нещастие от това. Едно нещастие, което сами създаваме.
***
Много християни се опитват да създадат и да поддържат витрината на сериозния и успелия, нравствения и добрия човек.
Но истината е, че се изпълнихме със „сериозни“ хора, моралисти и лицемери, които се опитват да убедят със своето хладно и кораво сърце, че уж са Божии хора.
Да имаш радост и патос за живота. Да живееш истинно и естествено, без различни маски. Да грабваш всяка възможност за игра, която ти се дава. Да оставяш душата си да цъфти като безгрижно и невинно дете, далеч от грижи и пречки.
Да, стани като дете — в радостта и невинността, в незлопаметството и простотата.
Остави другите, „великосхимните моралисти“ в края. Освободи се от схемите на формализма. Нужно е да спрем да виждаме (ние, християните) навсякъде греха.
Не, не е грях да се радваш и да се смееш, да играеш и да си весел, да се влюбваш и да пееш.
Не, не е святост унилостта, строгостта, злочестието, самодостатъчността, сериозното изражение и един живот с псевдолюбезности и псевдоблагочестие.
Не, не е грях да живееш!
Не убивай детето, което се намира в теб, защото убиваш небето и светлината, които сърцето ти крие. Не убивай красотата на живота върху олтара на витрината на живота.
