Автор: свещ. Дмитрий Барицкий
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
Как да променим света около себе си? Как най-после да сложим край на суетенето, да излезем от обичайната рутина, да решим битовите проблеми и да започнем да живеем пълноценен, осмислен живот? Непосредствен отговор на този въпрос откриваме в откъса от 6-а глава на Евангелието от Матей, който днес се чете по време на богослужението в православните храмове.
Думата „мамон“, която Христос използва днес, идва от арамейски. На руски тя може да се преведе като „богатство“, „имущество“. Оттук централната мисъл на днешния откъс е пределно ясна: не можеш да служиш на Бога и в същото време постоянно да мислиш и да се грижиш за това как да подобриш материалното си състояние. Това може да се тълкува и в по-широк смисъл. Става въпрос не само за придобиването на богатство. Мамонът е всичко онова, с изключение на Твореца, което поражда в мен чувство на вътрешно задоволство и самодостатъчност. Всичко онова, което стои на първо място в съзнанието ми. Всичко, около което се върти животът ми.
Как мога да разбера на кого служа? Много е просто. Нека направим един експеримент. Нека се наблюдаваме в продължение на един ден. И да забележим накъде са насочени мислите ми, към какво са привързани чувствата ми, за какво се отнасят думите ми, каква цел преследват постъпките ми. Несъмнено сред множеството неща нещо ще ни привлича. Като магнит. Това е моето божество. Освен насъщния хляб, това може да са моите близки, моята работа, моето бъдеще, моето минало. Това може да съм аз самият с моите желания. С една дума — хора, предмети, емоции, състояния, опиати. Каквото ни харесва. Това може да е цял пантеон от божества, всяко от които непрестанно цвърчи в мен, като гладно птиче, и да очаква полагащата му се жертва. И цялото ми всекидневно лутане и суетене е всъщност насочено към изпълнението на неговите желания.
При такъв вътрешен безпорядък кога да се замисля за онова, което Бог иска? Неделната служба е времето за Него. Ако всичко е наред, ще отида в храма, там ще поговорим, ще насоча мислите си към небето. Мога да се обърна към Него също и през седмицата. Ако ми потрябва нещо. Но постоянно да мисля за волята Му и да Го питам: „Господи, какво искаш? Какво трябва да направя сега? Как да постъпя с този човек?“ — това ми се вижда странно и непривично. Христос обаче ме призовава постоянно да задавам подобни въпроси. Именно към това трябва да бъдат насочени всички мои мисли и действия.
Някой може да възрази: „Вероятно това е само за монасите. И то за онези, които живеят в пустинята, в уединение. Ако аз живея така, скоро цялото ми семейство ще се разпадне“. Не, Спасителят се обръща към обикновените хора. Към многодетните, работещите, небогатите хора. Той ги призовава да поемат този риск. Не се страхувайте. Вярвайте. Поне веднъж опитайте и ще видите, че ако през целия ден сте съсредоточени върху това как да приложите Евангелието към конкретните ситуации в живота ви, Сам Бог ще започне да решава битовите ви проблеми. Това не означава, че Той ще изпълни всички наши желания. Но това безспорно означава, че Той ще се погрижи за нуждите ни. За да служим още по-дейно на Него и на ближните си. Ето какъв начин на живот изпълва човека. Прогонва мрака, унинието и тъгата. Прави дните му наситени. И радостта идва в сърцето му. И благодатта покрива самия него и онези, които са му скъпи.
