„А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него.
“И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това?
Те Му казват: да, Господи!
Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
И очите им се отвориха…”
(Мат.8:28-30)
Братя и сестри,
Вярата, това невидимо, но съществуващо сетиво е в състояние да даде на човека онова, що видимото и материално не може. Вярата на слепците, следващи Спасителя през целия път им е отворила слепите очи. Тази вяра, която с вътрешния си взор насочваме, ни помага да взимаме правилни решения. С нейна помощ /и с молитва/ можем да постигнем всичко, което е нужно за спасението ни.
Тази вяра служи за мерило.
А вярата какво е? Най-точно Св. Писание ни дава този отговор: „вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.” (Евр.11:1)
Слепците са вярвали без никакво съмнение, че Той може да им даде зрението. А ние как варваме?! С огромно колебание в сърцето си, за жалост. Затова и когато се помолим, очаквайки чудо, ние се молим едва-едва, сякаш се страхуваме чудото да се случи. Но ако се отърсим от колебанието си, ако бъдем смирени, тогава не само ще очистин душата си от придобитите си предрасъдъци, но и ще приемем с чисто сърце Бога, а в Писанието е казано: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” (Мат.5:8)
Господнята молитва, с която се молим красноречиво показва чия воля да следваме – „да бъде Твоята воля” (Мат. 6:10).
“Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори.” (Мат.9:31-32)
Нашите вътрешни бесове ни възпират не само да говорим, но и да изкажем тиха молитва към Бог от сърцето и душата си. Когато сме неми, не можем да изречем молитва. А именно молитвата е тази, която скъсява дистанцията мeжду човека и Бога. А без благословията на нашия Бог нищо не се получава. А как да имаме Неговата благословия, след като не можем да се молим, поради неспособността си да говорим? Защото ни е малко вярата. Това е неизмеримото присъствие вътре в нас, което е най-точния критерий. В Писанието още е казано: “искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Лук.11:9). И слепите, и немия поискаха от Спасителя. И той им даде. Даде им според тяхната вяра.
Всеки един от нас е стигал в живота си момент, когато да се обърне с молба за нещо към Господа Иисуса Христа. И когато не го е получавал, е изпитал гняв, разочарование, може би дори хулни мисли са минали през главата му. И по-важния въпрос „колко вярвам аз и дали тази вяра ще ми е достатъчна?” остава затрупан под негативните емоции.
Моментът отминава, и ние не си взимаме поука.
Бог може веднага да ни даде това, което поискаме от него. Но Той иска да ни изпита, като засвидетелстуваме вярата си в Него.
А това, че сме силни физически изобщо не означава, че имаме и по-голяма вяра, отколкото немощните наши братя и сестри.
„Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме: всеки от нас е длъжен да угажда на ближния в доброто, за назидание.” (Рим.15:1-2), казва Св. Ап. Павел до римляните.
А това послание е в сила и до днес.
Колкото сме по-силни физически, толкова повече си мислим, че имаме предимство пред другите, които нямат нашата сила. Ние можем да вдигнем масата с два пръста, но дали сме научили един от важните уроци защо сме такива, каквито сме?! Това далеч не е толкова сигурно. А ние сме такива, без значение какви сме, за смирение.
Брята и сестри,
Нека не вярваме само на това, което очите ни виждат и сетивата ни предоставят за света, а се доверим на онази частица вътре в нас, която всеки ден е заедно с нас и ни насочва с надежда по пътя на спасението – вярата в Единаго Бога и Спаса нашего Иисуса Христа.
Амин.
